Преглеждания: 14746
Някъде в началото на 19-ти век, няколко изследователи забелязват и описват нетипично поведение в някои деца. Симптоматиката им била в посока отдръпване от социални интеракции (взаимодействие с околния свят), от където възникват емоционални и социални проблематики за детето. Това е своеобразното начало на използването на аутизма като диагноза.
Самата дума „аутизъм” е заимствана от гръцката „аутос“ ( αυτός), която означава „сам”. В началото аутизма се е свързвал с шизофренията и респективно е прилагана терапия с ЛСД, електрошок и поведенческа терапия. В наши дни ефективните способи, които се използват за третиране са основно поведенческа терапия и речево-говорна терапия, като е възможно и други техники да подкрепят тези основни подходи.
С времето, след като психиатрите уеднаквяват и систематизират информацията за аутизма и свързаните с него условности се създава така наречения спектър на аутистичните разстройства. Там в съответствие с тежестта на симптомите се квалифицират и специфичните диагнози.
Прието е като определение, че аутизма е комплексно неврологично поведенческо състояние, което включва нарушаване на социалната интеракция, комуникационните и говорни умения, като това се комбинира с устойчиво повтарящо се поведение и интереси. Поради големия мащаб на симптоми състоянието се определя като – състояние от аутистичния спектър и обхваща широк спектър от симптоми, умения и степени на невъзможност.
Един общ симптом за целия спектър на аутизма е невъзможността лесно да се осъществява комуникация и интеракция с останалите. В повечето случаи тези симптоми се наблюдават в ранното развитие на детето, като там където има тежка симптоматика обикновено се диагностицира на около 3 годишната възраст на детето.
В някои случаи на аутизъм, комуникацията липсва изцяло. При други може да се срещнат проблеми с интерпретирането на езика на тялото или да се наблюдават симптоми за необичайно поведение спрямо:
- интереса към обекти
- реакция към различни усещания
- проблеми с физическата координация
Когато детето няма проблеми с езика и нивото му на интелигентност е около и над средното, но има проблеми, които са социални и свързани с определена лимитираност на интересите му и са присъщи на аутистичните разстройства говорим за така наречения Аспергер синдром. Наречен е на откривателя си Ханс Аспергер, който е германски психиатър.
Первазивното разстройство на развитието или повече познат като атипичен аутизъм, обхваща цялата категоризация на симптоматиката присъща на аутистичния спектър, но не се вписва категорично в нито една от тях.
Аутистичното разстройство (детски аутизъм) се съотнася до деца по-малки от три години, при които се наблюдават проблеми със социалната интеракция, комуникацията и въображаемата игра.
От друга страна, при детското дезинтегративно разстройство децата се развиват нормално до две годишната си възраст и след това загубват някои или повечето комуникативни и социални умения. Всъщност това е много рядко срещано състояние и принципното му съществуване е все още предмет на дебат при специалистите в менталната сфера.
Основна причина за Рет синдрома, друго състояние от аутистичния спектър е генетична и принципно вече не попада в спектъра на аутистичните разстройства. Неговото влияние е най-вече върху момичета и се характеризира отново с начално нормално развитие и в последствие загуба на социални и комуникативни умения. Неговото начало е в периода 1-4 години, като са характерни повтарящи движения с ръцете и за съжаление в повечето случаи когнитивните увреждания са с тежък характер.
Причината за аутизма все още е неясна за науката и мненията са различни. Някои се обединяват около генетичната парадигма, други твърдят, че причините са нарушен метаболизъм или био-химични или неврологични. Трети отдават значение на факторите на средата.
Единствените сигурни данни за разстройствата от аутистичния спектър са, че: разпространението е четири пъти по-високо при момчетата, като няма зависимост от расов, етнически или социален признак, нито се влияе от доходите на семейството или образователното ниво.
Установената ефективност на поведенческата и говорно-речевата терапия при състоянията от аутистичния спектър, понякога има нужда да бъде подсилена от специфични лекарства. Целта на тези лекарства е не да лекуват аутизма, а да спомогнат на детето да бъде по-добре включено в терапевтичния процес. Тези лекарства обикновено се използват за овладяване на тревожност и депресия, за преодоляване на хиперактивност и проблеми с вниманието.
В последно време се заговори за лечение чрез диета, като има доказателства, че в следствие на определени диети има промяна в някои симптоматики при детето. Въпреки всичко трябва да се знае, че една хранителна алергия, може и да влоши състоянието.
Нови подходи, които биха могли да облекчат състоянието са арт-терапевтични техники, музика или терапия с животни, например плуване с делфини. Друг добър вариант е включването в група за подкрепа.
Имам наблюдения върху дете на близък с подобни проблеми. Когато беше на около 2-3 години беше затворено дете. Не играеше с другите деца, винаги беше плътно до майка си, не понасяше раздяла с нея. Беше лесно раздразнителна, капризна на храна (ядеше само едно и също целогодишно). След консултации с няколко лекари им казаха, че е аутист. Започнаха опити са по-разнообразно хранене, за по-различни занимания с деца, започна да ходи на детска градина. Постепенно започна да се справя чисто социално по-добре. Без никой да я е учил пропя изключително вярно и точно – само от това, което е гледала по телевизията.
На училище беше вече по-адекватна и минаваша за „по-особен“ характер. Там отново заради аутизма (аз мисля така) се оказа изключително схватлива за чужди езици – учеше ги много бързо и с удивително произношение.
С годините, колкото повече си намираше детето свое поле за изява, толкова родителите ставаха по-малко фокусирани върху проблема и съответно почти не говореха по темата. Сега тя е голямо момиче и вече никой не я третира като дете с проблем. Всички смятат, че е по-скоро с различн характер.