Дете АУТИСТ – какво е важно да знаем за него! от Иван Карагьозов
Някъде в началото на 19-ти век, няколко изследователи забелязват и описват нетипично поведение в някои деца. Симптоматиката им била в посока отдръпване от социални интеракции (взаимодействие с околния свят), от където възникват емоционални и социални проблематики за детето. Това е ...Въпроси и отговори по тази тема (2)
Имам наблюдения върху дете на близък с подобни проблеми. Когато беше на около 2-3 години беше затворено дете. Не играеше с другите деца, винаги беше плътно до майка си, не понасяше раздяла с нея. Беше лесно раздразнителна, капризна на храна (ядеше само едно и също целогодишно). След консултации с няколко лекари им казаха, че е аутист. Започнаха опити са по-разнообразно хранене, за по-различни занимания с деца, започна да ходи на детска градина. Постепенно започна да се справя чисто социално по-добре. Без никой да я е учил пропя изключително вярно и точно – само от това, което е гледала по телевизията.
На училище беше вече по-адекватна и минаваша за „по-особен“ характер. Там отново заради аутизма (аз мисля така) се оказа изключително схватлива за чужди езици – учеше ги много бързо и с удивително произношение.
С годините, колкото повече си намираше детето свое поле за изява, толкова родителите ставаха по-малко фокусирани върху проблема и съответно почти не говореха по темата. Сега тя е голямо момиче и вече никой не я третира като дете с проблем. Всички смятат, че е по-скоро с различн характер.
Имам наблюдения върху дете на близък с подобни проблеми. Когато беше на около 2-3 години беше затворено дете. Не играеше с другите деца, винаги беше плътно до майка си, не понасяше раздяла с нея. Беше лесно раздразнителна, капризна на храна (ядеше само едно и също целогодишно). След консултации с няколко лекари им казаха, че е аутист. Започнаха опити са по-разнообразно хранене, за по-различни занимания с деца, започна да ходи на детска градина. Постепенно започна да се справя чисто социално по-добре. Без никой да я е учил пропя изключително вярно и точно – само от това, което е гледала по телевизията.
На училище беше вече по-адекватна и минаваша за „по-особен“ характер. Там отново заради аутизма (аз мисля така) се оказа изключително схватлива за чужди езици – учеше ги много бързо и с удивително произношение.
С годините, колкото повече си намираше детето свое поле за изява, толкова родителите ставаха по-малко фокусирани върху проблема и съответно почти не говореха по темата. Сега тя е голямо момиче и вече никой не я третира като дете с проблем. Всички смятат, че е по-скоро с различн характер.