Детенцето ви иска да е навсякъде с Вас, не иска да ви изпусне и за миг от поглед? Ето какво съветват специалистите! от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Очите на всяко дете излъчват огромно любопитство и разглеждат с интерес всичко, което виждат около себе си. Особено интересни за съвсем малките бебета са лицата на всички, които се надвесват над тях да им се радват. 

Дори и новородените, дошли на бял свят преди броени дни, се заглеждат. Не се учудвайте, ако шест седмичната ви дъщеря ви се усмихне, когато застанете точно пред очите й. 

А точно тези първи усмивки пък предизвикват истински възторг у родителите. Разбира се, в началото не го прави, защото разпознава, че вие сте мама или татко. Но вече четири и пет месечните бебета започват да различават лицата на родителите си от тези на баба, дядо или гостите дошли на вечеря. 

Голяма радост им създава появата на по-големите братчета и сестрички. Сякаш усещат, че те също са деца, на по-близка възраст са и интересът към тях е огромен. След още няколко месеца бебето започва да се  разстройва и плаче, когато мама излезе от стаята. 

Повечето семейства твърдят, че майката е най-любимото същество на бебето от самото начало и след нея се нареждат останалите членове. Факт е, че бебетата си имат любими лица в семейството, на които се усмихват повече отколкото на другите. 

Но имайте предвид, че за тях с пълна сила важи поговорката „далеч от очите, далеч от сърцето“, просто защото няколко месечните бебета трудно запомнят лица. Така че, ако по някаква причина таткото е водещата фигура в отглеждането на мъничето, със сигурност той ще бъде любимецът.

След като бебетата навършат осем месеца, животът им започва сериозно да се променя. Появата на нови хора вече не носи същата радост. Стават силно подозрителни към тях. С нарастващото себеосъзнаване, мъничетата започват непрекъснато да се озъртат за присъствието и подкрепата на родителите си. Колебливостта и подозрителността към външните хора може да продължи с години, но това е естествен процес, който всъщност е здравословен за тях. 

Като родители вашата роля е да възпитавате децата си в любов и уважение към семейството, като в същото време трябва да се постараете да създадете самостоятелен и независим млад човек. Това са сложни процеси, които изискват много обич, разбиране и търпение от ваша страна и продължават дълги години.

За някои деца е наистина изключително трудно да се отделят от родителите си, за други пък е предизвикателство и приключение да прекарат известно време без присъствието им. Децата, които са впримчени в родителите си не само обичат винаги да се навъртат близо до тях, но буквално са залепени за полите на майките си. Когато се появи непознат или човек, когото виждат рядко, буквално се впиват в краката на някой от родителите си или започват да пищят, за да бъдат гушнати и да се почувстват в сигурна среда. 

От една страна не е много добре детето да бъде твърде комуникативно с непознати, но от друга – прекалената привързаност към вас също не е здравословна. То трябва да се научи на независимост, за да може след време по-лесно да се справя с трудностите в живота. А в настоящето да ви маха спокойно за „чао“, без да ридае с часове безутешно, когато отивате на работа, а то на детска градина или го оставяте вкъщи при детегледачката, или при баба му, а вие излизате на вечеря.

Детството е времето, в което трябва да окуражавате дъщеря си да бъде самостоятелна и независима. Ако я оставите да расте непрекъснато зависима от присъствието ви, ще стане неуверена, все ще очаква вие да вземате решения вместо нея, ще има ниско самочувствие. 

Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да постигнете баланса:

• Всяко дете трябва да си има лично пространство, което да нарича „мое“. Преди 10-15 години репликата „Не нарушавай личното ми пространство“, от устата на дете звучеше малко странно. С времето обаче свикнахме да я чуваме и да я приемаме като нещо съвсем нормално. 

Хлапето трябва да има свое убежище, което да си е само негово. Там то се чувства сигурно, може да се скрие, когато е тъжно и иска да остане само или да направи скришом подарък за рождения ден на мама или татко, без някой да развали изненадата му. В началото това място може да е кошарката му, след това детската стая или поне някакъв кът в дома ви, в който детето да знае, че там прибирате неговите вещи. В тийнейджърска възраст стаята пък ще се превърне в място, забранено за възрастни.

• Покривайте лицето си с ръце. Всички бебета обожават играта, в която скривате лицето си с ръце и после рязко ги махате. Това винаги предизвиква у тях онзи прекрасен силен смях с глас. Освен че е забавно, е и много полезно за тях – това са първите пъти, в които за кратко изчезвате и после бързо се появявате. Освен това играта развива чувството за контрол при децата, защото така те разбират, че както мама изчезва за секунди, със сигурност след малко пак ще се появи.
• Играйте на криеница. Това е много стара игра, която има конкретно послание – това, че детето не ви вижда, не значи, че не мисли за вас. Играта е чудесна, защото може да се играе практически навсякъде. Когато сте вкъщи, дайте възможност на детето да се скрие в друго помещение и да стои по-далеч от вас толкова време, колкото се чувства комфортно. Вие самите никога не се крийте прекалено дълго, за да не стреснете детето си, че сте изчезнали.
• Позволявайте на хлапето да изучава света около себе си. Малките деца са пословични изследователи. Ако вие сте основното убежище за детето, то постепенно ще започне да разширява параметъра около вас и да се престрашава да изучава околностите. 

Стимулирайте го да проучва какво се случва наоколо. Не се ли отделя навън от полата ви, пропуска много възможности – първите си опити да комуникира със свои връстници, забавленията с всички интересни неща, които могат да се видят на детската площадка.

Стимулирайте го да се отделя от вас, за да разглежда наоколо, така всъщност полагате основите за изграждане на самостоятелна личност. Това, разбира се, е и моментът да започнете да създавате правила и принципи. Вкъщи например, не позволявайте на детето да изчезва за повече от минута от погледа ви и веднага щом се върне при вас, го гушнете и целунете.