Детето е пристрастено към компютърни игри! от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Игрите на компютър и телефон вече са неизбежна част от ежедневието на семействата с деца. Вероятно вече сте се сблъскали с този факт. Днес хлапетата сякаш са родени ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Пристрастяването към каквото и да е в ранна детска възраст не ми се струва толкова страшно или опасно нещо. Не вярвам, че то може да доведе до нещо драматично.
Баща ми разказваше, че като малък е бил вманиачен в търсенето на съкровища и по цял ден е копаел двора на село с надеждата, че ще открие нещо. Да ви кажа честно не виждам това да му се е отразило пагубно. Аз като малка бях се вманиачила по MTV. Денонощно гледах. Знаех програмата наизуст, знаех всяка нова песен и кога точно са я пуснали за пръв път. Отмина и това и нито останах недоспала, нито пострада образованието ми.
У дома се играят игри. Те обаче се играят, чак след като задълженията са изпълнени. Учене, ред в стаята и подобни. Освен това има лимит от 1 час на ден. Аз не го съблюдавам строго, но има дни, в които го моля да спазва. Никога не изключвам игрите на секундата, оставям го да довърши. А когато е за наказание спирам игрите за известно време. Така живеем в относителен мир и разбирателство с електронните забавления.
И още нещо – през лятото беше на спортен лагер – плуване и тенис по цял ден. Да Ви кажа за целия период на лагера не потърси таблет или конзола. Уморен беше. Обаче и това е много краен подход.
Пристрастяването към каквото и да е в ранна детска възраст не ми се струва толкова страшно или опасно нещо. Не вярвам, че то може да доведе до нещо драматично.
Баща ми разказваше, че като малък е бил вманиачен в търсенето на съкровища и по цял ден е копаел двора на село с надеждата, че ще открие нещо. Да ви кажа честно не виждам това да му се е отразило пагубно. Аз като малка бях се вманиачила по MTV. Денонощно гледах. Знаех програмата наизуст, знаех всяка нова песен и кога точно са я пуснали за пръв път. Отмина и това и нито останах недоспала, нито пострада образованието ми.
У дома се играят игри. Те обаче се играят, чак след като задълженията са изпълнени. Учене, ред в стаята и подобни. Освен това има лимит от 1 час на ден. Аз не го съблюдавам строго, но има дни, в които го моля да спазва. Никога не изключвам игрите на секундата, оставям го да довърши. А когато е за наказание спирам игрите за известно време. Така живеем в относителен мир и разбирателство с електронните забавления.
И още нещо – през лятото беше на спортен лагер – плуване и тенис по цял ден. Да Ви кажа за целия период на лагера не потърси таблет или конзола. Уморен беше. Обаче и това е много краен подход.