Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Да се явяваш на тест или да правиш класно в училище е доста стресиращо преживяване. Малко са децата, които не изпитват никакви притеснения, когато трябва да бъдат изпитани писмено. Останалите се изнервят предварително дни наред или буквално блокират по време на теста.
Страхът от контролното може да изиграе лоша шега дори, когато ученикът е перфектно подготвен. Паниката става толкова голяма, че в момента, в който му дадат задачите всичко се „изпарява” от главата му.
Ограниченото време също създава напрежение и редовно има оплаквания, че минутите не са стигнали за последните въпроси, въпреки че не са били трудни. Но има и ученици, които въпреки предварителните притеснения, се мобилизират, когато седнат на чина и успяват с лекота да отговорят на поставените въпроси.
Истината е, че за да се справя детето на тестове му трябват допълнителни умения и много упражнения. Всеки вид тест – да избираш верния от няколко отговора, да напишеш есе, да посочиш вярно или грешно, да дадеш кратък отговор – изисква определен подход на учене, който да е най-ефективен за съответния изпит.
Колкото повече информация има детето за самия тест и начина му на провеждане, толкова по-уверено и спокойно ще се чувства то.
Ако вашето дете е изплашено преди всяко контролно, трябва да се постараете да се справите с този страх, преди той напълно да го е парализирал до степен, която може да повлияе негативно върху цялостното му представяне по време училищния и студентски живот.
Поощрявайте дъщеря си, когато виждате, че учи старателно
Не използвайте реплики от типа на „Дай най-доброто от себе си”, защото въпреки че не звучи ултимативно, тя всъщност чува: „От мен се очаква да се справя перфектно и друг вариант няма”. В крайна сметка най-важното нещо е какво научава детето по даден предмет.
Без значение дали оценката от теста е страхотна, средна или слаба, винаги намирайте начин да кажете нещо позитивно. Ако детето ви е получило ниска оценка, можете да кажете: „Виждам, че имаш трудности с този предмет. Дай да видим какво точно в задачите те затруднява“.
Някои деца имат нужда от повече време и подготовка за тестовете.
Когато датата за провеждането му е ясна, помогнете на сина си да направи план за подготовка. Разпределете задачите, така че всеки ден да има еднаква натовареност.
Например – ако трябва да подготви есе за изпита си, един ден може да прочете зададения текст, по който ще работи, на следващия да го преговори набързо и да състави план с включени основните елементи в есето, на третия ден да напише чернова и на четвъртия да финализира детайлите.
Трябва да има правилна система за домашна подготовка на задачите.
Така ще може и последователно да решава тестовете си. Ако детето е хаотичен и неорганизиран ученик, по време на контролните ще прескача от първата задача на последната, после пак ще се връща на първата.
Това не позволява да се концентрира добре, губи време и обикновено се допускат много грешки. Научете детето как първо да преглежда материала и да отбелязва най-важните точки или пък да използва техниката ПВ3П.
ПРЕГЛЕЖДАНЕ на материала, за да се открият и отсеят най-важните моменти, нахвърляне на ВЪПРОСИ, които са свързани с най-важните теми и чиито отговори ще помогнат на детето да обобщи научения материал.
ПРОЧИТАНЕ на материала, за да може ученикът да даде точни отговори, ПОВТАРЯНЕ на отговорите, за да е сигурно детето, че е научило всичко необходимо, ПРЕГОВАРЯНЕ на наученето по-късно през деня.
Помагайте на хлапето да мине през този процес до момента, в който видите, че има изградени навици и умения за учене.
Други ценни съвети са следните няколко :
- Съветвайте детето си да използва техники за релаксация по време на подготовката за контролното. С тях може да овладява тревожността си и по време на самия тест, стига да не разсейва останалите ученици. Достатъчно би било да прави дълбоки вдишвания и издишвания.
- Нека да си повтаря позитивни фрази, когато усети, че паниката го завладява. За всяка негативна мисъл, която изскочи в ума му, трябва да имат готова позитивна, например:
„Не съм учил достатъчно“ – „Знам добре целия материал. Учих много“.
„Усещам, че се паникьосвам“ – „Ще вдишам и издишам дълбоко и ще съм добре“.
„Не знам тази задача“ – „Научих целия материал. Трябва ми съвсем малко време, за да се сетя каква част от него ще ми свърши работа за тази задача“.
- Помолете дъщеря си да ви опише какво точно изпитва, когато има тест в училище. Нека да ви разкаже подробно как се чувства и във времето на подготовка, какво точно го притеснява, какво се върти в главата му по време на безсънните нощи.
След това го накарайте да приложи релаксираща техника и отново да си представи подготовката и провеждането на теста. Докато ви разказва какви са емоциите и претесненията, нека да замества всяка негативна мисъл с позитивна.
Един от най-работещите подходи за справяне със стреса е тренировката
Вкъщи можете да подготвяте различни тестове и да засичате време за тяхното решаване. Постепенно хлапето ще започне да се справя все по-добре и по-бързо. Другият вариант е да го запишете на курс, когато му предстоят важни изпити.
Много от школите създават условия, близки до изпитните, децата стоят на разстояние едно от друго, прибират се телефоните им, следи се да няма преписване и се определя време, за което тестът да бъде завършен.
Практиката показва, че с времето децата свикват не само да бъдат организирани и бързи при справянето със задачите, но и след няколко такива пробни изпита, са значително по-спокойни.
Най – добрата ни съученичка винаги изкарваше на изпит по – малко от мен. Просто се притесняваше и не може да даде най – доброто от себе си.
Години след изпитните режими вече си давам сметка, че за подобни блокирания, за това напрежение е виновна системата и начина по който преподавателите (без значение на какво ниво) поставят важността на изпита. В много случаи това са техните (на учителите) амбициите да покажат колко добри са, но чрез ученика. Трябва да си дадем сметка и аз винаги правя това с децата си какви са интересите от този изпит и какви са последствията от него.
Винаги обяснявам казуса с учителите и желанието им да се докажат.
Винаги разигравам и най – лошия сценарий от провал на изпита и дългосрочните последствия от този провал – те много често дори не са дългосрочни и още по – рядко значими. Този по – глобален план винаги дава по – добра перспектива.
Винаги обаче подчертавам, че за да сме успешни трябва да можем да покажем знания в такива моменти и да се измерим с другите. Това е „осребряване“ на усилията да учим в дълги периоди.