Детето ми е ПРИСТРАСТЕНО към екрана. ЗАЩО? Учени казват, че… от Иван Карагьозов
Когато сме пред екрана на телефона, таблета или телевизора сме заети повече да преживяваме това, което възприемаме, отколкото да си отговаряме на въпроси. Това се дължи на стимулацията на сензорните преживявания. Разглеждането на тази тематика може да ви даде отговор ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Децата не са пристрастени към екрана на таблета, телевизора или компютъра. Те се присрастяват към съдържанието. Ако на устройството върви съдържание, което е предназначено за пенсионери, те просто няма да го гледат – не им е интересно.
Въпросът не е медицински, а морален. Децата вече са жертва на маркетинга и това е един от каналите по който ги облъчват. Маркетолозите за съжаление вече са абсолютно безскрупулни. Те „таргетират“ своите потенциални клиенти без милост, без морални скрупули. Децата не са подминати от това. Създава се дигитално съдържание за тях, което ги забавлява и образова. За съжаление това производство на филми, песни, видеа струва пари и начина е директно или индиректно да се внушават потребности на децата. Родителите по-късно плащат, за да удовлетворят тези потребности. Процесът обаче е като наркомания – децата се пристрастяват, а родителите стават редовни платци. За съжаления в цялата работа няма никакви задръжки или етика.
Разбира се има и положителни страни – децата бързо научават нови неща, привикват със съвременните технологии и т.н. Тревожното е, че мотивацията да се случва всичко това е нездравословна и неморална. Когато нещо в генезиса си не е чисто, то няма как да свърши добре…
Децата не са пристрастени към екрана на таблета, телевизора или компютъра. Те се присрастяват към съдържанието. Ако на устройството върви съдържание, което е предназначено за пенсионери, те просто няма да го гледат – не им е интересно.
Въпросът не е медицински, а морален. Децата вече са жертва на маркетинга и това е един от каналите по който ги облъчват. Маркетолозите за съжаление вече са абсолютно безскрупулни. Те „таргетират“ своите потенциални клиенти без милост, без морални скрупули. Децата не са подминати от това. Създава се дигитално съдържание за тях, което ги забавлява и образова. За съжаление това производство на филми, песни, видеа струва пари и начина е директно или индиректно да се внушават потребности на децата. Родителите по-късно плащат, за да удовлетворят тези потребности. Процесът обаче е като наркомания – децата се пристрастяват, а родителите стават редовни платци. За съжаления в цялата работа няма никакви задръжки или етика.
Разбира се има и положителни страни – децата бързо научават нови неща, привикват със съвременните технологии и т.н. Тревожното е, че мотивацията да се случва всичко това е нездравословна и неморална. Когато нещо в генезиса си не е чисто, то няма как да свърши добре…