Детето ми не иска да се откаже от памперса – какво да правя? от Иван Карагьозов

Ето че дойдохме на кафявата тема – нямаше как да не стигнем дотам, – се шегуваше таткото на най-добрата приятелка на Ани. Няма как да не поговорим и ние по нея. Защото прелестното създание – вашето дете, ще ви носи вълнения, радости и весело преоткриване на света…, но и огромния, тежък и поглъщащ бит, с който ежедневно да се справяте.

Ани късно се отказа от памперса, толкова късно, че чак ме е срам да го кажа, а всичко това стана точно така поради погрешното разбиране на майка ѝ за свободата и съветите, които прочетох в големите книги – а именно – да оставя детето само да реши кога и как. Т.е. – сякаш никога. Канадската психоложка Алисън Шейфър предлага следното: 

„Обикновено предлагам на родителите да развият към приучването към гърне същото отношение, което имат към първите стъпки и ходенето. Фактически ние не научаваме децата си да ходят, нали така? В природата ни е заложено в един момент да се изправим и да започнем да използваме краката си. Най-много да ободряваме детето в хода на процеса. Същото се случва и с извоюването на контрол над функциите на тялото.“

Добре звучи, но не и когато сменяш памперс No. 5 475, разглеждаш удивен съдържанието му и се чудиш дали пък твоето дете не се развива бавно. (В цифри тези най-грубо изчислени 3 години с по 5 памперса на ден са около 2000 лв. Представяте ли си? Поне 2000 лв. сте похарчили само по „кафявата тема“!) 

Съвременният пазар предлага много изобретателни решения – освен самите памперси, които сами по себе си са гениално изобретение, вече има и кошове за съхранението им във вакуум, така че да не миришат, след като са използвани!?

Но всички разбираме колко важно е детето да започне да осъзнава кога му се пишка и кога му се ака, веднага щом отиде на детска градина – тогава темата става наистина важна и не търпи отлагане. 

Таткото на Ани предложи просто да ѝ махнем памперса и да чакаме – когато се намокри няколко пъти, тя сама ще разбере. Аз обаче реших да не я унижавам и ето ни – година по-късно все пак го направихме. Стана много бързо и съвсем не беше унизително.

Днес експертите препоръчват свалянето на памперса да започне… когато детето е готово за това! Можете спокойно да го кажете на баба си, която твърди, че отдавна сте закъснели и е трябвало да го направите преди вашият наследник да е навършил 1 годинка… Все пак не забравяйте, че всички съвети от майки и баби се базират на техния опит, а той е от преди 20-60 години. Т.е. тогава просто не е имало памперси. 

Какво значи детето да е готово? 

• Да остава сухо за по-дълги периоди от време, 
• Да отчита, че се е напишкало/наакало по някакъв начин, 
• Да може да си сваля само гащите, 
• Да иска да стане „голямо“. 

Някъде бях чела, че е хубаво детето да ви вижда как вие или братята и сестрите му седят на тоалетната и да започне да иска да подражава. Идеята да се четат книжки по темата или да се постави гърне в близост до мястото му за игра също е добра. 

Опитайте да наблегнете върху всички позитивни страни – че ще носи гащи, вместо пълен памперс, правете му комплимент, че вече е „голямо“ всеки път, когато имате успех с ходенето на гърнето, купете смешно гърне-животно, което издава звук  или кукла, която пишка, за да я обучава самото дете. Много родители слагат децата си на гърнето и го държат там вечно, докато постигне резултат – но истината е, че това по-скоро може да го откаже от идеята – кой иска да губи ценно време за игра, висейки безкрайно по голо дупе?

Другото условие е да започнете тези уроци, когато вие самите сте готови за това

Това означава – нямате ново бебе или нова работа, не се местите и не правите ремонт, не пътувате и навън не е студена зима. Т.е. можете да си позволите няколко „инцидента“, без това да е фатално. Препоръчват се т.нар. протектори за матрак, които пазят добре леглото на вашето скъпоценно съкровище. Ние много бързо прескочихме гърнето и се настанихме на детска дъска – убедена съм, че това е много по-хигиенично и удобно за родителите.

Или с други думи – като се абстрахираме от „аналния период“ в психологията – справянето с „кафявата тема“ ще да е като справянето с всеки друг проблем на растежа – най-добре да се случва между другото, леко и на игра.

Ето няколко практически съвета:

• Преминете към памперс-гащи и памучно бельо, но не насила – просто предложете. Детето ще хареса идеята, само му трябва малко време да свикне с тичането до банята и свалянето им.
• Оставете го по голо дупе, ако е лято и не му се карайте, ако се напишка. памучно бельо и е видимо.
• Обличайте му лесни за събуване панталонки, чорапогащници и гащи, защото когато то започне да се опитва да „стиска“ няма да има време за губене.
• Гледайте го – сигурно ще можете да разпознаете телесните сигнали и да предложите бързо решение. 
• Обикновено децата пишкат веднага след ставане от сън, акат около час след хранене и задължително трябва да бъдат слагани на гърнето преди да си легнат.
• Нека детето става и сяда на гърнето, когато реши – не бива да е „заточено“ там, защото ще се разбунтува.
• Пуснете чешмата, за да помогнете да се изпишка.
• Не се сърдете, ако детето се напишка или наака – не се карайте, обсъждайте спокойно и ведро.
• Ръкопляскайте като публика.

Ето и няколко забранени практики, които четем в една великолепна книга „Какво те чака през втората и третата година на детето“:

„Не очаквайте прекалено много прекалено скоро. Не мъмрете, не наказвайте и не посрамвайте. Не му забранявайте да пие. Не давайте неестествени средства (разхлабителни например) за получаване на желаните резултати. Не се превръщайте в развалена плоча. Не насилвайте. Не превръщайте използването на гърнето във въпрос на морал. Не обсъждайте пред малките деца собствените им успехи (или липсата на такива). Не приемайте трагично бавния прогрес. Не превръщайте тоалетната в бойно поле. Не губете надежда.“

-Мамо, пишка ми се! – вика Ани и сваля гащите си насред полето пред древен старогръцки храм. Ужас. Изобщо не смятам, че децата ни трябва да пишкат и акат като кучетата – по градинките и под дърветата. Обаче понякога се случва и в най-добрите семейства.