Детето ми не иска да се откаже от памперса – какво да правя? от Иван Карагьозов
Ето че дойдохме на кафявата тема – нямаше как да не стигнем дотам, – се шегуваше таткото на най-добрата приятелка на Ани. Няма как да не поговорим и ние по нея. Защото прелестното създание – вашето дете, ще ви носи ...Въпроси и отговори по тази тема (1)
Проблемът е психологически и е борба на характери и за надмощие.
Ще Ви разкажа една история, която знам от майка си. Вече съм била голяма и е било време да започна да си казвам кога ми се ака. Живели сме с моите баба и дядо – свекър и свекърва на мама. Всеки Петък, Събота и Неделя те си ходели на село. През останалите дни сме заедно. Мама започва с приучване към гърнето и естествената доза упоритост на всяка млада майка, която иска първото и дете да се развива точно както пише в книгите и тя го е планирала. Естествено в началото всичко това има променлив успех. Освен това бабите не са най-върлите привърженици на дисциплината у подрастващите. Според мен свекървите го правят и от подсъзнателно желание да се конфронтират със снахите си, но това е друга тема…
В края на краищата Петък, Събота и Неделя аз съм акала на гърне, а като си дойде баба продължавам да акам, но в гащите и под масата… Естествено след няколко такива цикъла мама е изнервена и крайно амбицирана да прекрати тази зловонна практика. И идва момента, когато сме сами очи в очи под масата. Аз свършвам всичко както се полага, без да си давам сметка, че съюзникът ми отсъства. Изяждам един хубав, здравословен за кръвообръщението бой и всичко потича по мед и масло и в гърне. Баба се връща, дори е леко впечатлена от резултатите, които постигам. Около Сряда обаче боят е забравен, аз съм господарката на дома и решавам да посетя любимото си място – под масата. Резултатите са завидни. Мама губи задръжки и повтаря боя този път пред баба. Драмата е тежка, страданието (най-вече на баба) е огромно, но налице е респект към силната ръка на мама. Аз съм респектирана, баба е шокирана. От тогава отношенията са ни чудесни – като невероятно здраво и сплотено семейство. И навиците ни са завидни – на баба да не се меси, моите да поддържам висока лична хигиена. Аз не помня боя. Но очевидно ми е нанесъл травма за цял живот – от тогава никога не съм „пълнила гащите“…
Проблемът е психологически и е борба на характери и за надмощие.
Ще Ви разкажа една история, която знам от майка си. Вече съм била голяма и е било време да започна да си казвам кога ми се ака. Живели сме с моите баба и дядо – свекър и свекърва на мама. Всеки Петък, Събота и Неделя те си ходели на село. През останалите дни сме заедно. Мама започва с приучване към гърнето и естествената доза упоритост на всяка млада майка, която иска първото и дете да се развива точно както пише в книгите и тя го е планирала. Естествено в началото всичко това има променлив успех. Освен това бабите не са най-върлите привърженици на дисциплината у подрастващите. Според мен свекървите го правят и от подсъзнателно желание да се конфронтират със снахите си, но това е друга тема…
В края на краищата Петък, Събота и Неделя аз съм акала на гърне, а като си дойде баба продължавам да акам, но в гащите и под масата… Естествено след няколко такива цикъла мама е изнервена и крайно амбицирана да прекрати тази зловонна практика. И идва момента, когато сме сами очи в очи под масата. Аз свършвам всичко както се полага, без да си давам сметка, че съюзникът ми отсъства. Изяждам един хубав, здравословен за кръвообръщението бой и всичко потича по мед и масло и в гърне. Баба се връща, дори е леко впечатлена от резултатите, които постигам. Около Сряда обаче боят е забравен, аз съм господарката на дома и решавам да посетя любимото си място – под масата. Резултатите са завидни. Мама губи задръжки и повтаря боя този път пред баба. Драмата е тежка, страданието (най-вече на баба) е огромно, но налице е респект към силната ръка на мама. Аз съм респектирана, баба е шокирана. От тогава отношенията са ни чудесни – като невероятно здраво и сплотено семейство. И навиците ни са завидни – на баба да не се меси, моите да поддържам висока лична хигиена. Аз не помня боя. Но очевидно ми е нанесъл травма за цял живот – от тогава никога не съм „пълнила гащите“…