Преглеждания: 2590
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Раздразнителността е присъща на повечето деца и с времето те се научават да я овладяват. Появява се в първите години на растежа и след това отново се връща през пубертета. Двегодишните например, все още не са се научили на търпение и когато усилията не са възнаградени на момента, настава истинска истерия.
Ако бързо успеете да се справите с тези изблици, ви очакват няколко сравнително спокойни години, в които детето ще реагира адекватно на провали, загуби в игри и няма да неодоволства истерично при всеки ваш отказ. Когато се разбушуват хормоните в тийнейджърския период обаче отново се подгответе за нервни изблици.
Кураж! Ще ви е нужно много търпение, за да издържите на затръшването на вратата под носа ви, на отказите за разговори, на крясъците, примесени със сълзи.
Не бързайте да изпадате в паника. Има начин все пак да се справите със ситуацията и максимално да ограничите щетите. Създавайки насърчаваща атмосфера у дома, има шанс значително да намалите степента на гневните изблици. Нещо повече, можете да вземете превантивни мерки и да елиминирате поводите за тях.
Ето няколко съвета, които ще ви помогнат да се разминавате с бурята вкъщи:
- На първо място, бъдете модел за подражание. Вие сте примерът, който детето ви ще следва, ако в някакъв момент не го разочаровате много и то не започне всячески да се стреми по никакъв начин да не прилича на вас.
Затова поведението ви трябва да е безупречно, поне пред наследника ви. Почти сигурно е, че след време в него ще се виждате като в огледало.
Ако ви вижда как затръшвате вратите след себе си, изпускате си нервите и хвърляте предмети, използвате груби и обидни думи, дори неволно, ядосани на шофьора в съседната кола, то синът ви ще има добра причина да прави същото.
Тогава не се учудвайте, че нарича съучениците си „тъпаци“, хвърля нервно учебниците си по пода или затваря вратата под носа ви, докато се опитвате да го мъмрите.
- Осигурявайте му повече почивка. Добре знаете колко раздразнителни можете да станете, когато сте преуморени. Същото е и с децата. Ако дъщеря ви е преуморена, вероятно се нуждае от повече сън. В случая промяната на часа на лягане може да е задължителна.
Многобройните задължения, които ни дърпат в различни посоки, също са първостепенна причина за раздразнителност. Прегледайте внимателно седмичния график на дъщеря си и преценете дали времето е адекватно разпределено между учене, допълнителни занимания, игри и почивка.
Ако виждате, че се преуморява прекалено от многобройните занимания, с които сте запълнили дните, отпишете я от някои от извънкласните дейности и ги оставете за лятото.
- Помагайте, когато се налага. Със сигурност не е добре да решавате всеки проблем вместо детето си, защото ще го лишите от възможността да се развива като самостоятелна личност и все ще бъде зависимо от вас. Но при по-малките хлапета намесата на родителите понякога може да помогне за овладяване на ситуацията и успокояване на страстите.
Ако смятате, че мъничето все още няма нужните умения, които да му помогнат да овладее раздразнителността си, предложете му различен вариант: „Искаш ли да намерим друг, по-лесен начин, който би ти помогнал да се справиш със ситуацията?“ или „Какво би се случило ако…?“.
- Децата по принцип не обичат да губят и истински се дразнят от грешките си. Борбеността и стремежът винаги да бъдат първи са хубаво нещо, но трябва да умеят и да губят, в противен случай в бъдеще ги чакат разочарования, които трудно ще преодоляват емоционално, защото в живота не се случват само победи.
Трябва да се научат как по-леко да се справят с провалите и най-вече – да се учат от грешките си. Ако детето ви е перфекционист, работете в посока да промените това. Играйте игри, в които никой не печели.
Когато детето направи „грешка“ в домашното си за урока по рисуване, помолете го да намери начин да намести „грешката“ в картината си като я превърне в интересен акцент, например, вместо да мачка листа на топка и да го захвърля в боклука.
В заниманията, които изискват практика, кажете на детето да отбележи най-доброто си постижение, но невинаги му разрешавайте да изтрива и останалите резултати. Не го оставяйте винаги да ви бие, само, за да не се сърди, когато се забавлявате заедно с някоя състезателна игра.
- Постарайте се детето ви да има натрупан опит с малки, но повече на брой постижения. Да опиташ и да не успееш е напълно приемливо, когато вече имаш достатъчно натрупан опит с постигнати цели.
Говорете с учителя на детето за начините, по които може да се набляга на силните му страни в училище и у дома. Често осигурявайте активности извън дома, в които знаете, че е добро и може да се справи отлично като каране на колело, скейтборд, ролкови кънки, футбол .
- Има деца, които не искат да молят някой да им помага, но в същото време се дразнят, когато не се справят. Други пък бързат да питат за всяко нещо и увисват на вратовете на родители си, докато не им се съдейства.
Научете детето си да направи поне един-два опита да се справи самò и ако тогава не успее, да ви повика.
Причините за раздразнителност могат да са много разнообразни. Напълно възможно е тези „вълнения“ да бъдат обуздани. По – важно е дали ще принудите детето да ги потисне в себе си или ще го научите как да овладява гнева.
Винаги можете са се скарате, да накажете детето или накратко силово да овладеете раздразнението си. За съжаление това е краткосрочен резултат и силно вероятно е раздразнението скоро да се върне с друг повод или причина.
По – разумно е да говорите заедно, да откриете какво води до тази раздразнителност. В допълнение покажете, обяснете какви са последствията от това поведение. Това е подход, който ще научи детето да разсъждава, да се самонаблюдава и да повярва в нуждата да се владее. В дългосрочен план, когато вече става дума за завършени възрастни личности, тези умения ще помогнат на децата ви да владеят себе си, да контролират стреса и съответно да имат по – добро качество на живот.
Причините за раздразнителност могат да са от най – разнообразен характер. Може да са от преумора, възможно е да са в свръх очаквания на родителите, може да е страх от провал или несправяне, може да е следствие от поставянето в твърде конкурентна среда. Без значение къде се корени причината, родителите трябва да я идентифицират и елиминират. Натиск, който води до поведенчески отклонения в ранна детска възраст е последното нещо, което трябва да се причини на едно дете. Най – надеждния начин да разбирате какво не е наред е да имате връзка с детето си, то да Ви вярва и споделя всичко. Така и Вие бихте могли да реагирате бързо и много адекватно.