Детето ви е раздразнително? Какво да направите, за да подобрите ситуацията? от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Раздразнителността е присъща на повечето деца и с времето те се научават да я овладяват. Появява се в първите години на растежа и след това отново се връща ...
Причините за раздразнителност могат да са много разнообразни. Напълно възможно е тези „вълнения“ да бъдат обуздани. По – важно е дали ще принудите детето да ги потисне в себе си или ще го научите как да овладява гнева.
Винаги можете са се скарате, да накажете детето или накратко силово да овладеете раздразнението си. За съжаление това е краткосрочен резултат и силно вероятно е раздразнението скоро да се върне с друг повод или причина.
По – разумно е да говорите заедно, да откриете какво води до тази раздразнителност. В допълнение покажете, обяснете какви са последствията от това поведение. Това е подход, който ще научи детето да разсъждава, да се самонаблюдава и да повярва в нуждата да се владее. В дългосрочен план, когато вече става дума за завършени възрастни личности, тези умения ще помогнат на децата ви да владеят себе си, да контролират стреса и съответно да имат по – добро качество на живот.
Причините за раздразнителност могат да са от най – разнообразен характер. Може да са от преумора, възможно е да са в свръх очаквания на родителите, може да е страх от провал или несправяне, може да е следствие от поставянето в твърде конкурентна среда. Без значение къде се корени причината, родителите трябва да я идентифицират и елиминират. Натиск, който води до поведенчески отклонения в ранна детска възраст е последното нещо, което трябва да се причини на едно дете. Най – надеждния начин да разбирате какво не е наред е да имате връзка с детето си, то да Ви вярва и споделя всичко. Така и Вие бихте могли да реагирате бързо и много адекватно.
Причините за раздразнителност могат да са много разнообразни. Напълно възможно е тези „вълнения“ да бъдат обуздани. По – важно е дали ще принудите детето да ги потисне в себе си или ще го научите как да овладява гнева.
Винаги можете са се скарате, да накажете детето или накратко силово да овладеете раздразнението си. За съжаление това е краткосрочен резултат и силно вероятно е раздразнението скоро да се върне с друг повод или причина.
По – разумно е да говорите заедно, да откриете какво води до тази раздразнителност. В допълнение покажете, обяснете какви са последствията от това поведение. Това е подход, който ще научи детето да разсъждава, да се самонаблюдава и да повярва в нуждата да се владее. В дългосрочен план, когато вече става дума за завършени възрастни личности, тези умения ще помогнат на децата ви да владеят себе си, да контролират стреса и съответно да имат по – добро качество на живот.
Причините за раздразнителност могат да са от най – разнообразен характер. Може да са от преумора, възможно е да са в свръх очаквания на родителите, може да е страх от провал или несправяне, може да е следствие от поставянето в твърде конкурентна среда. Без значение къде се корени причината, родителите трябва да я идентифицират и елиминират. Натиск, който води до поведенчески отклонения в ранна детска възраст е последното нещо, което трябва да се причини на едно дете. Най – надеждния начин да разбирате какво не е наред е да имате връзка с детето си, то да Ви вярва и споделя всичко. Така и Вие бихте могли да реагирате бързо и много адекватно.