Д-р Мариан Гарбър

Детето ви хленчи? Какво „казва“ с това, как да постъпите и спрете хленченето, преди да се превърне в лош навик! от Д-р Мариан Гарбър

icon Преглеждания: 4024
Видео Текст
детето хленчи статия (custom)

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Хленченето е като китайското мъчение с капката: настойчивият, монотонен и мрънкащ тон на хлапето може да изкара родителите извън кожата им. Няма друго детско поведение, което да успява така да опъне дори най-здравата нервна система до краен предел. Нещо повече, малчуганите са в състояние да хленчат с часове. 

Добрата новина е, че сравнително лесно можете да отстраните този наистина влудяващ навик. Хленченето обикновено е присъщо за децата, навършили три години и половина, но ако не се справите с него навреме, ще продължите да живеете с мрънкащо и вечно недоволно дете и в ученическите му години. Това ще продължи и в зряла възраст и вашето някогашно иначе много сладко дете, ще се превърне в един начумерен и винаги оплакващ се човек.

Някои експерти по ранно детско развитие смятат, че хленчето е знак за незрялост и усещане за несигурност при детето, както и че е твърде разглезено. Най-честата причина децата да хленчат, е всъщност най-очевадната – така те получават това, което искат. За да промените това, ето какво да направите:

Отделяйте максимално много време и внимание на детето си

Всички хлапета се борят за едно нещо – вниманието на родителите си. Ако имате възможност всеки ден да отделяте специално време за игра, ще намалите хленченето като подход на дъщеря ви да привлече вниманието ви. И обратното, когато хленчи, не оставяйте работата си, за да я накарате да престане. 

Естествено, не винаги ще имате възможност да се включвате в игрите. Затова учете хлапето на самостоятелност в забавленията, която пък ще му помогне в по-нататъшното му развитие. Именно скуката е честа причина за неприятното мрънкане. Предлагайте различни идеи за самостоятелни игри, така ще си спестите хленченето, детето ще развива въображението си, а вие ще успеете да свършите работата си.

Бъдете реалисти. Няколко минути игра, в която се забавлява само, е добро начало. Похвалете го, а когато започне да губи интерес, измислете нещо ново, за да ангажирате вниманието му. 

Отговаряйте бързо

Ако малкото човече наистина се нуждае от вниманието ви, отговорете му веднага или му дайте знак, че ще го направите след минутка. Не оставяйте да стига до там да започва да мрънка, защото следващия път няма да изчака известно време, за да види дали ще откликнете, а веднага ще започне да хленчи. Когато прояви търпение, похвалете го и не забравяйте, че малките палавници се учат да изчакват, както усвояват и други умения. 

Реагирайте при необичайно действие

Дъщеричката ви е много сговорчива и усмихната, а хленченето е съвсем неприсъщо за нея. Напоследък обаче е все недоволна. В такъв случай трябва да потърсите причината за проблема. Това може да е започване на детска градина, смяна на любимата учителка, новородено братче, някакви страхове. Възможно е също да не се наспива добре, което винаги се отразява на крехката нервна система на децата. 

Научете сина си да използва подходящ тон

Разбира се, той няма никаква представа колко досадно звучи хленченето му. За да разбере как звучи отстрани може да го имитирате и да изисквате от него различни неща със същия мрънкащ тон. В началото ще му се стори смешно, но много бързо ще започне да се ядосва и ще разбере, че поведението му не е подходящо. 

Друг вариант е да запишете неговото мрънкане с телефона си или с диктофон и да му го пуснете, за да се чуе отстрани. Обяснете му кратко и ясно, че няма да постигне нищо с това хленчене и го подканете да опита да постигне желаното със спокоен тон. 

Добавете, че ще му обръщате внимание само, когато е вежлив, в противен случай изобщо няма да го чувате. Когато исканията, отправени с мрънкане, остават неудовлетворени, ще разбере, че този подход вече не работи. 

Хвалете го и го награждавайте с някаква привилегия всеки път, когато използва подходящия тон. Сами ще се изненадате колко бързо ще усвои правилния навик.

Включете „Моля…“ в речника му

Научете детето, че тази думичка е вълшебна и прави чудеса. Важно е от съвсем малко то да умее да търси вниманието ви възпитано и вежливо. Отговаряйте на исканията му само, когато използва „моля”, за да се научи, че това е най-сигурният начин за постигане на желаната цел. Винаги хвалете детето си, когато се справя добре и споделяйте с него, ако приятелите ви са коментирали положително неговите добри обноски. 

Не бъдете уклончиви

Иначе малкото хитро човече веднага ще усети, че има шанс да получи това, което иска и ще се възползва от ситуацията, скъсвайки в нервите с хленчене. Бъдете категорични, точни и ясни, отговаряйки на детето. С това ще му дадете да разбере, че няма никакъв смисъл да се опитва да ви разубеждава. 

Отговаряйте само веднъж

Ако не можете напълно да игнорирате хленченето, отговорете на детето си само веднъж и след това спрете да му обръщате внимание. След това, при всяко следващо негово мрънкане и оплакване, повтаряйте като развален грамофон същата фраза, например: „Никакъв сок преди вечеря, никакъв сок преди вечеря, никакъв сок преди вечеря…“.

Когато се налага, прилагайте „тайм аут“ техниката. Ако дъщеря ви започне да хленчи, веднага й кажете: „Можеш да хленчиш колкото искаш, но аз не те чувам“. След това я пратете да седне на „хленчещия стол“ („тайм аут“ стол) и й кажете да остане там, докато не смени тона си. 

add
add

Коментари на читатели

Напишете вашия коментар към темата
Вижте цялата дискусия
  1. MamaMeObi4a
    MamaMeObi4a

    Хленченето беше на косъм да стане навик при нас. Таткото ни дори започна да се изнервя. В един момент започна да става нетърпимо – мрънкащо дете и нервен татко в комбинация. Взех да се чудя кого да „ремонтирам“ първи.
    Мислих и как да реагирам максимално адекватно, спокойно и разумно – така, че да съм разбрана и от малки и от големи. Тривиален подход базиран на допускането, че ще бъдеш изслушан и разбран. Като начало не бях изслушана. Разбрах, че няма как да съм „разбрана“. Тогава вече и аз бях тежко изнервена и обмислях да търся намеса на психолог. Без да искам „напипах“ верния ритъм – реагирам неочаквано. При едно мрънкане на обществено място, просто напуснах. Без да говоря, когато започна мрънкане да се купи поредното безсмислено нещо, просто си тръгнах към колата. Не слушах никого, не се опитвах да успокоявам и убеждавам – като резултат всички се шокираха, изненадаха и всичко свърши за секунди. Започнах да подавам такива изненадващи сигнали, когато нещо искам от детето и то не изпълнява, мрънкам аз по подобен начин, ако замрънка реагирам напълно неочаквано – единия път искаше детски кът – влязохме на секундата и плащах три поредни часа докато не почна да мрънка, че му е писнало, а аз настоявах да си изкара времето до последно. Тази „игра“ продължи около месец или около 4-5 инцидента с контра-атаки. След тях вече никой не мрънка за нищо…

Вашият коментар