Преглеждания: 4108
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Алекс започва да сумти, когато се притесни, а когато се изнерви Карина все прочиства гърлото си. Мартин пък издава странни звуци, засмуквайки устните си, озове ли се в непозната среда. Подсмърчане и щракане със зъби също се случват, когато едно дете се чувства несигурно и неспокойно.
Тези типични нервни тикове обикновено отшумяват щом обстановката се успокои и напрежението изчезне. Но когато хлапето постоянно превключва от един нервен звук на друг или пък продължава да издава конкретен звук месеци наред, трябва да се намесите и да се премахнете навика, преди да се е задълбочил.
Повод за притеснение е, ако издаването на нервни звуци е в комбинация с неконтролируемо вербално избухване или необясними движения на тялото. Това може да е сигнал за много по-сериозно състояние, наречено Синдром на Турет.
Обикновено обаче родителите трудно установяват, че има подобен проблем, защото обясняват поведението на детето си с прекалена разглезеност. С времето тези двигателни и речеви тикове се променят и не бива да си затваряте очите, ако виждате, че има нещо различно в държанието на мъничето.
Ако имате съмнения, че във вашия случай става дума за това състояние, обсъдете го с педиатъра, той ще ви насочи към подходящ специалист, който да назначи последващи тестове и терапия. Лечението е с психотерапия и поведенчески тренировки, като рядко се налага приемането на медикаменти.
Когато става въпрос само за нервен тик, появил се след стресова ситуация, можете да се справите с него и сами.
Наблюдавайте къде, кога и какво провокира издаването на тези звуци
Ако са свързани с предстояща среща с непознати хора или преди да отиде в детската градина, старайте се да успокоите детето и обсъдете с него какво точно го притеснява.
Когато го прави при подготвянето на трудни домашни, отделете достатъчно време, за да му обясните уроците, така че да премахнете напрежението му. От вас зависи да намалите до минимум нивото на стрес, за да се чувства детето максимално спокойно и уверено.
Малчуганите с такъв нервен навик неминуемо са получавали нееднократно забележки от учителите в детската градина и училище, защото звуците, които издават пречат на другите и ги разсейват.
Останалите деца със сигурност пък ги засипват с подигравки, което може да окаже много негативно влияние върху психиката на хлапе с подобен нервен навик. И въпреки всичко това, обикновено мъниците, издаващи странни звуци, изобщо не осъзнават кога, къде и защо го правят.
Затова е добре да седнете заедно със сина си в момент, в който издава специфични звуци. Нека опише движенията, които прави и от които произлизат въпросните звуци. Например, ако постоянно прочиства гърлото си, в същия момент леко пристяга гърдите си, държи устата си леко отворена и издиша.
Когато щрака с език, може да забележи, че го опира в небцето, поема въздух, щраква с език, който веднага след това се отпуска в долните му зъби.
Снимайте видео с добър звук, за да може да го пускате на сина си периодично, така ще има ясна представа как изглежда отстрани и със сигурност ще започне да полага усилия да се справи с навика си.
След като вече знаете как точно детето произвежда конкретни звуци, измислете алтернативни действия, които биха могли да ги заместят
Ако детето щрака неволно с език и е достатъчно голямо да дъвче дъвка, давайте му такава без захар. Друга идея е да го помолите да задържи езика си притиснат към долните зъби в продължение на поне 30 секунди.
Полезно упражнение, когато постоянно „души“ и „подсмърча“ е да го помолите да поеме бавно и дълбоко въздух през устата в момента, в който усети желание да прояви нервния си навик. Нека отпива малки глътки вода всеки път, когато се появи нервното желание за прочистване на гърлото.
Покажете на детето си общи техники за релаксиране, които да му помагат да се отпуска по-лесно и да се освободи от натрупаното напрежение
След това преминете на упражнения, които релаксират конкретно лицевите мускули, челюстта, гърлото и други части на тялото, ако има такива, които вземат участие в произвеждането на звуците.
Много помага техниката с бавно дишане и издишане и го насърчавайте да я използва в момента, в който се улови, че започва да издава нервни звуци.
Упражненията за релаксиране ще помогнат на детето да премахне нервния си навик, но дори и след това, окуражавайте го да продължава да ги прилага в стресови за него ситуации.
Действайте бавно, но методично и с постоянство
Винаги използвайте похвали и награди, когато успява да се въздържи от проявата на навика в нервни ситуации. Поощрявайте го непрекъснато да използва релаксиращи техники и алтернативни действия, с които да го замести.
Постепенно увеличавайте целите с по-дълги периоди – първо няколко часа, после през целия ден без издаване на звуци и наградете детето си с по-голяма награда ако успее да се справи със задачата.
Тиковете при деца са неприятни, но в никакъв случай фатални. Най – важна роля в преодоляването им имат родителите. Детските психолози не е задължително , че ще помогнат на детето. По – скоро ще разтълкуват механиката на проблема и това ще помогне на родителите да се справят.
Ходенето на детски психолог фокусира детето върху това, че има проблем и може вместо да заработи в посока справяне, да доведе до страх от сблъсък с проблема.
При нас основното, което повлия, е да разберем какво предизвиква тика. До голяма степен след като беше ясно се предначерта пътя. Първо започнахме умишлено да заобикаляме ситуации, които ще доведат до появата му. Това общо усилие продължи докато не забравихме, че при определени обстоятелства имаме чувство на неудобство и то се изразява в тик. След това започнахме да подаваме такива ситуации на детето си, но контролирано в малки порции и без то да разбира, че ние го пазим или му спестяваме нещо. Постепенно излязохме от клопката. Отне около 3 години. За мен като родител бе огромен стрес и невероятно усилие. Сега се появява същия тик в моменти на избуяли емоции, но изключително рядко – по един или два пъти в годината. Приели сме го и мисля, че само ние родителите си знаем какво се случва. И въпреки това ми се свива сърцето да не започнат тиков по-често.