Детето ви издава смущаващи и странни звуци? Как да му помогнете да се отучи! от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Алекс започва да сумти, когато се притесни, а когато се изнерви Карина все прочиства гърлото си. Мартин пък издава странни звуци, засмуквайки устните си, озове ли се в ...
Тиковете при деца са неприятни, но в никакъв случай фатални. Най – важна роля в преодоляването им имат родителите. Детските психолози не е задължително , че ще помогнат на детето. По – скоро ще разтълкуват механиката на проблема и това ще помогне на родителите да се справят.
Ходенето на детски психолог фокусира детето върху това, че има проблем и може вместо да заработи в посока справяне, да доведе до страх от сблъсък с проблема.
При нас основното, което повлия, е да разберем какво предизвиква тика. До голяма степен след като беше ясно се предначерта пътя. Първо започнахме умишлено да заобикаляме ситуации, които ще доведат до появата му. Това общо усилие продължи докато не забравихме, че при определени обстоятелства имаме чувство на неудобство и то се изразява в тик. След това започнахме да подаваме такива ситуации на детето си, но контролирано в малки порции и без то да разбира, че ние го пазим или му спестяваме нещо. Постепенно излязохме от клопката. Отне около 3 години. За мен като родител бе огромен стрес и невероятно усилие. Сега се появява същия тик в моменти на избуяли емоции, но изключително рядко – по един или два пъти в годината. Приели сме го и мисля, че само ние родителите си знаем какво се случва. И въпреки това ми се свива сърцето да не започнат тиков по-често.
Тиковете при деца са неприятни, но в никакъв случай фатални. Най – важна роля в преодоляването им имат родителите. Детските психолози не е задължително , че ще помогнат на детето. По – скоро ще разтълкуват механиката на проблема и това ще помогне на родителите да се справят.
Ходенето на детски психолог фокусира детето върху това, че има проблем и може вместо да заработи в посока справяне, да доведе до страх от сблъсък с проблема.
При нас основното, което повлия, е да разберем какво предизвиква тика. До голяма степен след като беше ясно се предначерта пътя. Първо започнахме умишлено да заобикаляме ситуации, които ще доведат до появата му. Това общо усилие продължи докато не забравихме, че при определени обстоятелства имаме чувство на неудобство и то се изразява в тик. След това започнахме да подаваме такива ситуации на детето си, но контролирано в малки порции и без то да разбира, че ние го пазим или му спестяваме нещо. Постепенно излязохме от клопката. Отне около 3 години. За мен като родител бе огромен стрес и невероятно усилие. Сега се появява същия тик в моменти на избуяли емоции, но изключително рядко – по един или два пъти в годината. Приели сме го и мисля, че само ние родителите си знаем какво се случва. И въпреки това ми се свива сърцето да не започнат тиков по-често.