Детето ви ЛЪЖЕ или хитрува. Какво е правилно да направите? от Иван Карагьозов

Много сериозни изследователи са се занимавали в детайли с лъжата като феномен. Когато подминем сухата статистика, се оказва, че всички лъжем. Тогава какъв е проблемът, ако и децата лъжат? 

Всичко опира до съществуването на две ценностни системи – тази на семейството и тази на детето, която му казва, че щом никой не е пострадал, това е позволено. Тези две системи е необходимо да се преобразуват в една – тази на семейството.

По-важният въпрос е кога да сме притеснени относно лъгането (хитруването или кражбата) при децата?

Точен отговор не съществува, тъй като това е съвкупност от честотата на проявите на такова поведение, както и от сериозността му. С възрастта настъпват и промени в мотивите за лъжа. 

При малките деца до 4 години обикновено не се наблюдава такова поведение, но първата им лъжа е най-вече опит да приложат една нововъзникнала способност в тяхното развитие. В този период децата осъзнават, че имат собствени мисли, знание и вярвания

На по-късен етап (в училищна възраст) децата вече могат да предвиждат последствията от действията и думите си

Тогава децата използват лъжата най-вече за да не бъдат забъркани в неприятности, които биха им докарали неприятни преживявания

Порасналите деца (тийнейджърите) искат да вземат повече самостоятелни решения и да „отслабят” родителския контрол. Техните лъжи в по-голямата си част са свързани със социалния им живот, неговото развитие и утвърждаване

В ранна детска възраст детската лъжа е свързана най-вече с причини, които са свързани с развитието и са с емоционален характер

Сигурно сте били свидетели на невъзможни истории, разказани от детето. Много често те се разказват, за да предизвикат вашето внимание, като друга възможна причина е желанието на детето да се докаже, което е свързано с приемането му в определена група. 

Друга вероятна причина е невъзможността на детето да прави разлика между реалност и въображение, което е абсолютно нормално от гледна точка на развитието на детето. Вероятен сценарий е използването на лъжата като средство за избягване на неприятности и наказания, особено в случаите, когато налагате дисциплина – като например, по време на изграждането на хигиенни навици. Друга, често срещана причина, е че детето примира от страх да не ви разочарова. 

Справянето с тази проблематика изисква време и търпение

Преди всичко е необходимо да се демонстрира на детето, че то е прието такова каквото е независимо какви геройства описва в историите си, но същевременно то трябва да е наясно, че вие знаете, че това не е истина. 

Една добра стратегия, която дава резултат, е демонстриране на последствията от лъжата, като никога не бива да уличаваме детето пред други хора. Това налага да се използва разясняване на моралните принципи. 

Важно е да останете спокоен, да разберете и да се фокусирате върху мотивите за лъжата, да обясните защо е грешно да ви лъже. Никога не обвинявайте директно и не заклеймявайте, че някой е лош. По този начин само ще принудите детето да лъже повече, за да ви се хареса. 

Въпросът за наказанията е винаги актуален, особено когато е необходимо да премахнете лъжата. Наказанието е ефективно, когато успее да накара детето да се почувства некомфортно, в противен случай ефектът е нулев. 

Доказано е, че физическите наказания са по-малко ефективни от тези, които са обвързани с последствия, като преди всичко последствията трябва да са силно обвързани с изречената лъжа. В крайна сметка логическата линия е в порядъка – твоята лъжа е против семейната система, което означава нарушаване на семейния закон и правила, като това има своите последствия.

Ето един трик, който можете да използвате: когато вие нарушите правилата за движение по пътищата, полицаят ви глобява и вие не спорите, а си плащате. Това са последствията от неспазването на закона, а в случая става дума пак за закони – за вашия семеен закон. 

Друг ефективен трик е разказването на история за открояването на морални норми, например приказката за лъжливото овчарче. Важно е да се отбележи и обстоятелството, че децата са великолепни имитатори. Преди да предприемете конкретни действия по справяне с проблема с лъжата, си помислете дали не сте дали грешен пример на детето, например „кажи му, че ме няма” при разговор по телефона и т.н. 

Респективно стои и въпросът как да разберете дали вашите действия са ефективни и как да възпитате противоположно поведение у детето, което да е приемливо за семейството и обществото. Един ясен знак е в моментите когато обяснявате сериозността на положението, да наблюдавате дали то се засрамва или продължава с този тип поведение. 

Възпитанието в честност не е лека задача, но е абсолютно необходимо както за вас, така и за вашето дете. На първо място вие трябва да демонстрирате стойността на честността и какво може да донесе тя. 

Не на последно място е абсолютно задължително отново и отново да уверявате вашето дете, че демонстрирайки честност (или признавайки истината) то няма да пострада, а напротив – вие ще се гордеете от този акт и от него.