Детето ви не приема „Не“ за отговор и плаче, настоява и се тръшка? Съвети какво да правите от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Колко пъти се случва да кажете автоматично „не“ в ситуации, в които по-скоро имате предвид „може би“? Ако го правите често, изобщо не се учудвайте, че детето ви ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Никой не харесва „не“ за отговор. Защо децата очакваме да го приемат? Отказът, не приемането на нови неща е чест поведенчески модел и като резултат много хора в различни поведенчески роли казват „не“. Помислете колко често колега или Ваш подчинен казва, че определена задача (вън от рутинните) не може да бъде изпълнена. В ролята на родител човек има подобно поведение. Ние имаме определени стереотипи на поведение, които сме възприели в годините. Тези поведенчески модели са непознати за децата или поне не са се превърнали в норми на поведение. Като резултат те понякога искат странни неща, предлагат нестереотипни модели, които често не са толкова лоши или опасни. Това, че не са в нормата кара родителите някак машинално да отказват. „НЕ“ много лесно се появява като отговор, макар и да не е задължителен. Това го споменавам, защото по – често се дават обяснения и съвети как да наложим отказа си („не“), но много рядко се търси начин да се дават по – малко откази. Вярвам, че приемането на дори и най – странните искания, когато са в режим „контролиран експеримент“ имат своите предимства и образователни достойнства. Това е безопасен емпиричен опит за детето, това е образование, съзряване и в същото време детето расте свободно, без ограничения и никога няма да му е скучно.
Никой не харесва „не“ за отговор. Защо децата очакваме да го приемат? Отказът, не приемането на нови неща е чест поведенчески модел и като резултат много хора в различни поведенчески роли казват „не“. Помислете колко често колега или Ваш подчинен казва, че определена задача (вън от рутинните) не може да бъде изпълнена. В ролята на родител човек има подобно поведение. Ние имаме определени стереотипи на поведение, които сме възприели в годините. Тези поведенчески модели са непознати за децата или поне не са се превърнали в норми на поведение. Като резултат те понякога искат странни неща, предлагат нестереотипни модели, които често не са толкова лоши или опасни. Това, че не са в нормата кара родителите някак машинално да отказват. „НЕ“ много лесно се появява като отговор, макар и да не е задължителен. Това го споменавам, защото по – често се дават обяснения и съвети как да наложим отказа си („не“), но много рядко се търси начин да се дават по – малко откази. Вярвам, че приемането на дори и най – странните искания, когато са в режим „контролиран експеримент“ имат своите предимства и образователни достойнства. Това е безопасен емпиричен опит за детето, това е образование, съзряване и в същото време детето расте свободно, без ограничения и никога няма да му е скучно.