Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Когато подготвя домашните си, детето ви разполага ли с достатъчно време, за да се справи внимателно с тях? Бърза ли непрекъснато, за да приключи бързо и да започне да играе или пък влага състезателен мотив и се старае да е готово в най-кратки срокове, без значение дали греши?
Истината е, че хлапетата се учат с времето да полагат старание и усилие, за да бъдат прецизни в нещата, които изпълняват. Не можете да очаквате, че от първите дни в училище те ще изпълняват всичко безупречно.
В ранната си възраст за тях все още игрите са много важни и целта им е да приключат колкото се може по-бързо с домашните, за да се отдадат на любимите си занимания.
За да се справите с неглижирането на учебния процес обаче няма да помогнат нито постоянното гълчане, нито честото натякване, че детето не се справя със задачите както трябва.
„Елена, това не е сериозно. Много добре знаеш, че 5 плюс 7 е равно на 12“, „Анна, защо си подчертала прилагателните, след като в задачата се иска да оградиш съществителните имена?“,
“Марти, пропуснал си три от всички задачи, които имаш за домашно“, такива коментари често се правят от страна на учители и родители, считайки, че децата се отнасят небрежно към училищните си ангажименти.
Това, което си мислят възрастните обаче ни най-малко не достига по правилния начин до децата. Обикновено те тълкуват такъв тип упреци като: „Пак нищо не си не разбрал и отново си сбъркал“.
Правилният подход е да научите дъщеря си да се задълбочава в различните процеси в хода на обучението й. Това ще отнеме време, нужно е да проявите търпение, да наблюдавате процеса и да оказвате подкрепа.
Понякога възрастните остават с погрешната представа, че детето е можело да се справи още по-добре в ситуация, в която то всъщност е положило наистина сериозни усилия. Но, ако сте сигурни, че хлапето ви гледа набързо да свърши домашните, без да задълбочава особено, можете да използвате някои от следните съвети.
Постарайте се да разберете каква е причината да допуска грешки
След като детето е написало домашните си, седнете заедно и му помогнете да открие грешките, които е допуснало. Ако виждате, че разбира добре материята и знае как да реши дадена задача, тогава опитайте да разберете защо бърка. Много често повод за това е недоглеждането.
Когато се разсейва или бърза да приключи, е възможно да изпуска важна част от условието на задачата, например. Изисквайте да проявява търпение и внимателно да вниква в същността на упражненията.
Случва се хлапета да правят грешки и от притеснение, тогава обяснете, че нищо фатално не се случва, когато сбърка и е важно да се успокои, за да изпълни заданията правилно.
Научете дъщеря си сама да открива грешките си
Никой не е концентриран 100% непрекъснато, това е невъзможно. Но пък можете да я научите да преглежда домашното отново, за да види дали е изпълнила всичко правилно. Карайте я да слага отметки на всяка проверена задача.
Ако след това отново откривате пропуски, изискайте от нея да повтори проверката си. След няколко такива повторения, със сигурност ще бъде значително по-внимателна в бъдеще.
Може да прави и допълнителни проверки на сгрешените задачи като извършва обратното действие, където е възможно. Например, обяснете, че при задача с изваждане, чрез сбор може да провери дали решението е правилно.
За да е сигурна, че е сметнала вярно 25-15, може към получения резултат да добави 15 и ако отговорът е 25, значи всичко е наред.
Внимание върху условието на задачата
Децата често се объркват при дълги условия на задачи или пък им хвърлят бърз поглед и започват да смятат без много да задълбават. Още в началото учете сина си да чете бавно всеки въпрос и условие, ако се налага да го препрочита по няколко пъти, за да вникне добре, в това което се иска.
Нека да подчертава ключовите думи, които определят целта на задачата.
Похвалете усилията на детето
Когато видите, че всички задачи са изпълнени без грешка, побързайте да похвалите детето със скоростта, с която обичайно откривате грешките му. Използвайте похвали от типа – „Анна, всички букви, които си написала са с един и същи размер, това със сигурност отнема много време и старание, за да се справиш толкова добре.
Вижда се колко си се постарала“, „Браво Томи, домашното ти е изпълнено отлично. Проверил си задачите с умножението и всички до една са вярно решени“ или „Емо, условието на задачата е наистина трудно, но ти си отделил достатъчно време, за да го разбереш добре и да изпълниш задачата правилно. Страхотно си се справил“.
Използвайте позитивен подход за откриване на грешки
Когато дъщеря ви ви покаже домашното си, което не е изпълнено съвсем добре, първо коментирайте верните задачи. Например: „Браво, от общо 10 задачи, ти си се справила отлично със 7 от тях. Другите 3 трябва да погледнеш отново, можеш ли да откриеш какво трябва да се коригира?”.
Направете таблица за старателно изпълнени задачи или използвайте стикери
При най-малките действа изключително стимулиращо, когато получават лепенки с усмихнати човечета или рисувате такива при правилно решени задачи. Същите емотикони могат да се слагат и на таблица, която да закачите на видно място, така с гордост детето ще брои постиженията си, трупащи се ден след ден, пък и ще се стреми да стават все повече.
Неглижирането на учебните задължения, писането на домашни в стил „през куп за грош“ е част от човешката природа. При децата е за училище, при възрастните е на работа. За това изходите са мотивация и искрено осъзнаване, че това са важни и приоритетни неща, които не може да се пренебрегват.
За да повярва детето, че това е важно негово задължение е необходимо то да си смени приоритетите. Тази нагласа я създаваме ние родителите – обясняваме колко е важно образованието, интересуваме се какво се случва на училище, помагаме и учим заедно.
Никога не лишавам детето си от игри и предпочитани от него занимания. Винаги обаче обсъждаме какво имаме да свършим (забележете заедно да свършим) и анализираме колко време за удоволствия ще ни остане след това. Планираме деня си и така в организиран порядък знаем как ще протече деня ни. Да има план за работа и почивка е 50% от успеха.
Неизбежно тази прилежност води до добри и отлични резултати в училище. Ние се радваме на тези успехи, поощряваме ги, а няма дете, което да не обича да успява и да не се радва на похвали. Това става естествен мотиватор за малките да са прилежни с училищните си занимания, за да успяват още. Това е най – силния стимул за детето да се развива и да бъде прилежно.
Запомнете – няма деца лоши ученици, има родители, които не са ги научили как да се подготвят за училище.