Детето ви си смуче палеца? Част 2 от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Ако детето ви си смуче палеца и сте взели решение да се справите с този навик, важно е да знаете, че процесът отнема време и ще стане постепенно. ...
Да си смуче пръста при нас беше станало рефлекс. И никакви хитрости, никакви методи на помагаха. Започна палеца на дясната ръка (който смучеше) да изтънява. След това се промени захапката. Тръгнахме по ортодонти. Те обаче препоръчаха до един да изчакаме да отшуми навикът и тогава да пристъпим към лечение. Обаче макар и да се разреждаше смукането на пръст продължаваше. Притесняваше ме най – много това, че това е доста нехигиеничен навик. Безброй и най – различни хитрини опитвахме. Започнахме с намазване на пръста със всякакви неприятни неща – люта чушка, чесън. Не само не помогна. Обострихме и предизвикахме кожно раздразнение на палеца. После започнахме с превръзки – да му е неудобно като го лапа. Не помогна. Научи се да сваля превръзката. Бях на път да се предам. Тогава докато кара колело, падна и си счупи ръката. Гипсираха я, и то по най – стария и традиционен начин с бинт и гипс. Ръката стана тежка и неудобна. С нея му беше дори неудобно да се храни, дори и с прибори. А да достигне до любимата си поза за смукане на пръст беше невъзможно. Няколко дни беше раздразнителен (все едно аз да спирам цигарите). Давах желирани бонбони, защото ги обича. Постепенно свикна с мисълта. След гипса навикът не се върна.
Да си смуче пръста при нас беше станало рефлекс. И никакви хитрости, никакви методи на помагаха. Започна палеца на дясната ръка (който смучеше) да изтънява. След това се промени захапката. Тръгнахме по ортодонти. Те обаче препоръчаха до един да изчакаме да отшуми навикът и тогава да пристъпим към лечение. Обаче макар и да се разреждаше смукането на пръст продължаваше. Притесняваше ме най – много това, че това е доста нехигиеничен навик. Безброй и най – различни хитрини опитвахме. Започнахме с намазване на пръста със всякакви неприятни неща – люта чушка, чесън. Не само не помогна. Обострихме и предизвикахме кожно раздразнение на палеца. После започнахме с превръзки – да му е неудобно като го лапа. Не помогна. Научи се да сваля превръзката. Бях на път да се предам. Тогава докато кара колело, падна и си счупи ръката. Гипсираха я, и то по най – стария и традиционен начин с бинт и гипс. Ръката стана тежка и неудобна. С нея му беше дори неудобно да се храни, дори и с прибори. А да достигне до любимата си поза за смукане на пръст беше невъзможно. Няколко дни беше раздразнителен (все едно аз да спирам цигарите). Давах желирани бонбони, защото ги обича. Постепенно свикна с мисълта. След гипса навикът не се върна.