Д-р Мариан Гарбър

Детето ви плюе, удря и хапе? С тази система от стъпки може да го отучите! от Д-р Мариан Гарбър

icon Преглеждания: 3661
Видео Текст
toddler,female,biting,the,arm,of,the,mother.,children,face

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Вече със свито сърце прибирате сина си от детската градина, защото не знаете дали пак не е ухапал друго дете. Сами знаете, колко е болезнено, защото непрекъснато ходите със следи от зъбите му ръцете си. 

Малката ви сладка дъщеричка пък удря детето на най-добрата ви приятелка всеки път, когато го види и то без никаква причина. А вие никога не сте я били и изобщо не разбирате от къде го е научила и защо го прави. 

И в двата случая забележките и караниците не помагат и нямате никаква представа как да се справите с тези проблеми. Като цяло удрянето, плюенето и хапането са характерни за незрялото поведение на малките деца, които все още не са се научили да изразяват по подходящ начин емоциите си.

Ако 4-годишният ви син плюе или хапе, можете да сте сигурни, че не сте сами и има много други родители по света в подобна ситуация. И го правят както момченцата, така и момиченцата. Ако не вярвате, попитайте учителката в детската градина. 

Това са съвсем нормални и често срещани проблеми в поведението на малките деца, които те много бързо израстват. И все пак, нужно е вие също да положите усилия хлапето да спре да хапе, плюе или удря, за да не започне да се изявява като агресор в по-късна възраст.

За да научите детето как да изразява емоциите си по подходящ начин, следвайте съветите по-долу.

Ако синът ви все още не говори или има малък набор от научени думи, назовавайте действията ясно, категорично и със строг глас, например: „Алекс, не хапи!“, „Дани, не плюй!“, „Тони, не удряй!“. 

Също така говорете за емоциите, които мислите, че той изпитва в конкретен момент: „Мати, знам, че сега си много ядосан, но недей да удряш“.

Никога не разрешавайте на детето си да ви хапе или удря. Ако синът ви се опитва да ви захапе, избутайте го леко, така че да е на една ръка разстояние от вас и строго и категорично му кажете: „Дани, не ме хапи!“. Настоявайте останалите членове на семейството да реагират по същия начин.

Доколкото е възможно, избягвайте ситуации, в които има вероятност дъщеря ви да прояви агресивни действия. Това разбира се не може да бъде дългосрочно решение на проблема. 

Ако видите, че е кисела и се държи агресивно на детската площадка, защото е пропуснала следобедния си сън, по-добре се приберете вкъщи и се опитайте да я сложите да подремне за кратко. 

Когато е в пясъчника и знаете, че ще посипе с пясък главата на всяко дете, което иска да й вземе кофичката, кажете й, че ще бъде много по-интересно, ако с друго дете заедно направят замък, например. 

Ако пък играе по-спокойно с другите деца, когато сте близо до нея, постарайте се да сте в полезрението й винаги, когато сте на детската площадка. Не се колебайте да вземете по-сериозни мерки, когато виждате, че не може да играе на пързалката без да удари друго дете. 

В този случай изобщо не й позволявайте да се пързаля, съвсем скоро ще разбере, че поведението й носи негативни последствия. Опита ли се да плюе, много подробно разяснете на дъщеря си, че по този начин разнася микроби, което е опасно за околните. Винаги, когато удари, захапе или удари някого, карайте я да се извинява. 

Когато видите, че се задава ситуация, в която детето може да реагира с хапане или удряне, побързайте предварително да го предупредите какво да каже. 

Ако е на прага на емоционална буря, защото иска да се люлее на люлката, а тя е заета в този момент, не чакайте синът ви да хване люлката с ръце и да избута другото дете от нея.

Вместо това му прошепнете в ухото да каже: „Аз също искам да се полюлея. Ще те изчакам още малко да се позабавляваш и след това е мой ред, ок?“.

 Когато децата на ваши приятели са ви на гости, предварително определете ясни и простички правила, които да се спазват от всички по време на игра. Например, задължително редуване на участниците в дадена игра, ако някой стартира първи, изчакване на реда и т.н. 

Първоначално постойте за няколко минути при децата, за да сте сигурни, че всички са разбрали правилата и ги спазват. Ако все пак има мъниче, което се сърди, помолете го да избере да играе с нещо друго и да не пречи на другите.

Всеки път, когато детето успее да избегне напрегната за него ситуация на детската площадка без да удари или ухапе друго дете, а вместо това използва подходяща реплика, за да реши проблема, похвалете го щедро и му дайте малка награда.

Незабавно прилагане на техниката „тайм аут“. В момента, в който детето удари вас или братчето или сестричето си, незабавно го изпратете за кратко в другата стая или друго място в дома ви, което сте определили при прилагане на тайм аут техниката. 

Можете да залепите стикер „тайм аут“ на определен стол и когато детето плюе, хапе или удря да му кажете да седне за кратко на него и да не мърда оттам докато вие не му кажете, че може да слезе. 

Ако детето и след това продължи да ви хапе, върнете го обратно на стола и го задръжте там малко по-дълго от първия път.

Прилагайте постоянно и методично всички описани по-горе стъпки. Ако въпреки системните ви усилия синът ви продължава да плюе, хапе и удря другите деца, потърсете допълнителна помощ от специалист, който да ви даде съвет как да действайте.  

 

add
add

Коментари на читатели

Напишете вашия коментар към темата
Вижте цялата дискусия
  1. Hazel-eyes-baby
    Hazel-eyes-baby

    При нас никой не е бил агресивно дете. И двамата сме по – скоро притеснителни, с обрани емоции и като цяло внимателни с околните. Винаги сме възпитавали и синът ни да не е агресивен.
    Трябва да призная, че той израсна по детски ясли и детски градини. Никога не е бил много привързан към заниманията там, но и не е ревал всеки ден, че ходи там. Като поотрасна, започна на моменти да проявява агресия – сбивания, хапания, скубане. Посрещаха ни на вратите с разкази и забележки. Директорката ни препоръча детски психолог.
    Дойде лятото и предстояха 30 дни къмпинг с компания. Той не помнеше другите деца, защото това се очакваше да е първия му по – съзнателен контакт с тях. Естествено започна да опитва да се налага, да прилага номерата от училище. Групата деца са по – големи, познават се от преди и той започна да изпада в изолация, да има и такива деца, които му отвръщат. Оказа се, че не само модела на поведение не работи, но и няма подходящ модел на поведение. Естествено не може да го формулира и следва мрънкане. Започнах да давам постоянно един и същ съвет в различни форми и конкретика – не прави това, което не би искал да правят на теб. За 1 месец схвана, научи се и се приспособи. Септември започна детска градина без стрес и без агресия…

Вашият коментар