Детето плаче в детската градина – как да измените поведението му? от Иван Карагьозов

Както се изразява Пиаже, катализаторът за когнитивното развитие е взаимодействието между асимилацията на нов опит с адаптирането на предишните убеждения. За него чрез тези два процеса е възможно да се обяснят промените в когнитивната структура. 

От тук става ясно, че е напълно нормално и приемливо да съществуват неща за детето, които то не е в състояние да изкаже. В такива (но не само) моменти детето използва най-лесното оръжие – плача.  

Всички деца плачат и това е нормален процес, който е отговор на бушуващите в децата силни чувства. Плачът по съдържание се променя спрямо възрастта. Бебета например започват да плачат със сълзи в периода на около трети-четвърти месец. Това е свързано с определена болка, глад или с акта на отделянето от майката. 

Въобще това е сигнал, че детето е в ситуация на дистрес. Този вид плач се трансформира от гледна точка на неговата честота на около втората година на детето, когато то вече е способно в голяма степен да комуникира своите нужди. 

По-сложен е плачът на детето, когато то е в училищна възраст

Тогава освен физическата болка се появява и психическата. Например – когато детето е отхвърлено от приятелите си или когато гледа тъжен филм. Друга възможност е детето да изразява вина с плача си, с цел да избегне гнева на родителя, а оттам – и наказанието. 

Понякога честият плач е сигнал за наличие на депресивно състояние или друга трудност. По-често плачът е знак, че детето все още не е развило добри умения за регулиране на емоциите си. 

Тъй като често децата плачат, когато ги оставяме в детската градина, понякога се допускат основни грешки. Необходимо е да говорите позитивни неща за детската градина или училището, като избягвате фразите – „ура, утре няма да има училище” или „ако не спреш да плачеш, ще ти взема играчките”. 

Често срещан феномен при родителите е да се опитват да подкупят децата с фразата „ако останеш и си послушен, ще ти купя сладолед, като те взема довечера”. Това е грешка. По-добрата посока за вас и най-вече за вашето дете е да обясните, че там („в детската градина или в училището“) е мястото, през което всички сме минали и нещата, които се случват там просто няма къде другаде да се случат. Можете да говорите за градината или за училището като за приключение. 

Имайте предвид, че за никого не е приятно да се окаже сам на непознато място

Това правило важи с пълна сила и за децата, и е особено актуално в първия ден на детска градина или на училище. Добро решение е да дадете на детето любим ваш предмет (стара гривна, часовник и т.н.).  По този начин то ще поддържа връзка „със семейството“ и детето по-лесно ще преодолее дискомфорта. Нещо повече – детето ще е максимално сигурно, че вие отново ще бъдете заедно. 

Като родителите очакваме от децата и най-вече от възпитателите им да „поемат” детето и тогава за нас всичко е приключило. Същевременно си представете как бихте се чувствали вие в непозната обстановка, по средата на нова стая, без ни най-малка представа какво да правите там? Именно това много често се случва с детето ви. 

В този случай е препоръчително да отделите време и да навигирате детето за предстоящите събития – да го подготвите какво ще се случи през първия учебен ден или през първия ден в детската градина. Няма да е излишно да посещавате събития в детската градина или училището, преди детето да е стартирало официално със заниманията. 

В бързината много често забравяме или подценяваме значението на сбогуването – нужно е да кажем „До скоро!”

Още по-драматична е ситуацията, когато детето плаче, а ние бързаме да излезем от тази неприятна ситуация. Много важно е в тези моменти да не допускате вие да излезете извън контрол. 

Детето трябва да е убедено, че вие сте категорични в сигурността на новото място. Един лесен трик, с който може да си послужите, е да обясните на детето, че разбирате, че е уплашено да е на ново място, но учителите и възпитателите ще се грижат добре за него и ще му осигурят много забавления. В тази връзка е важно сбогуванията да са кратки и топли.

Говорете с детето за преживяванията му и какви емоции са предизвикали в него, особено при раздялата. По този начин то ще се почувства важно, а и ще се учудите колко са сходни емоциите ви. Разбира се, коментирайте и цялостните, добри емоции, за които си струва да се ходи в детската градина и училището. 

Друга често срещана причина за плаченето на децата е недостатъчния сън. Уверете се, че сънят за вашето дете е както достатъчен, така и ефективен. 

И тъй като живеем в забързан свят където колата е необходимост, пуснете любимата песен или музика на детето, докато карате към детската градина/училище. По този начин ще създадете една добра положителна атмосфера на предстоящо приятно изживяване и комфорт за детето. И не на последно място можете да предотвратите така нежелания плач.