Д-р Мариан Гарбър

Детето задържа дъха си! По материали от Д-р Мариан Гарбър

icon Преглеждания: 2323
Видео Текст
436 детето ви задържа дъха си 1200 1200

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Макар че не се среща при много деца, някои имат ужасяващия навик да задържат дъха си до посиняване и накрая припадат. А това наистина е страховита гледка за всеки родител. Около 5 процента от децата понякога задържат дъха си. Това най-често се случва на възраст между 2 и 3 години. Понякога малките братчета и сестричета усвояват навика от по-големите. 

Добрата новина е, че хлапето, което нарочно задържа дъха си, инстинктивно започва да диша, когато загуби съзнание. Това донякъде може да бъде успокоение за вас, ако вашето мъниче е усвоило този кошмарен навик.

Като цяло задържането на дъха не е сериозно състояние, но това не означава, че трябва да го пренебрегвате. При повечето деца то представлява начин да опитат да се наложат, но по-често е последица от яростния им плач или гневни крясъци. Направете консултация с педиатъра и след като той изключи каквото и да било медицинско състояние, ще се чувствате по-спокойни и ще можете да приложите конкретни техники за справяне със странния навик.

Наблюдавайте детето си в състоянието му на задържане на дъха и преди да се опитате да промените това поведение, опишете всичко най-подробно на педиатъра.

Как изглежда детето в този момент? 

Безобидното задържане на дъха обикновено е предшествано от силен плач, докато хлапето се опитва да наложи това, което иска. То се сковава, устните му посиняват, но в момента, в който загуби съзнание, инстинктивно започва да диша

Обърнете внимание колко често и при какви обстоятелства задържа дъха си. При някои може да е няколко пъти в седмицата, при други само понякога.

Кога се случва задържането на дъха? 

Не винаги само истеричните писъци са причина. Припадъкът или прилошаването могат да са причинени от много и различни фактори като прегряване, хипервентилация.  

Понякога това състояние може да е свързано със ситуация, в която детето изпитва силна болка или е много уплашено. В този случай то отново може да загуби съзнание, но дишането му ще се възстанови бързо. 

Колко време отнема на детето да се възстанови?

Освен ако припадъкът не е свързан с конкретно медицинско състояние, детето, което е загубило съзнание за кратко, обичайно се възстановява много бързо. Ако обаче припадне без никаква видима причина, незабавно извикайте лекар. 

Ако педиатърът е категоричен, че задържането на дъха при вашето детето не е нищо друго освен опит да наложи волята си, използвайте подходяща за вашето хлапе техника, за да се справите с проблема. Въпреки, че е изключително трудно за един родител, все пак опитайте да игнорирате епизодите на задържане на дъха. Практиката показва, че това е най-бързият и сигурен начин да откажете детето си от вредния навик. 

Действайте като следвате тези инструкции.

Заведете детето на обезопасено място

Когато усетите, че предстои истерия и има опасност малкото сладко човече отново да изпадне в онова ужасяващо за вас състояние, бързо вземете мерки. Накарайте го да отидете на безопасно място. Ако детето ви последва, значи използва неприятния навик, за да привлече вниманието ви. 

Отидете на място, на което подът е покрит с килим  или поставете мека подложка. В такива ситуации избягвайте да слагате детето на легло, от което може да се изтърколи и да падне. Дръжте го далеч от стълби и мебели с остри ръбове. 

Махнете се от полезрението на детето

Стойте достатъчно близо до него, за да го наблюдавате, но се постарайте то да не ви вижда. Избягвайки прекия контакт с него, със сигурност ще е демотивиращо за него да разиграва научената постановка. Когато няма публика, няма смисъл да се вживява, да излиза на сцената и да прави представление.

Заловете се с ваши лични задачи

Насочете вниманието си другаде – към домакинска работа или довършете заниманията си на компютъра. Покажете на детето, че в момента изобщо не сте фокусирани върху него и така има голям шанс да се откаже от задържането на дъха. 

Мислете позитивно

Много е важно вие самите да се научите да приемате сравнително по-спокойно тези изблици, за да можете да се справите със лошия навик. В противен случай всеки път ще поддавате на този вид манипулация и тя може да продължи с години. 

Повтаряйте си наум позитивни фрази като: „Справям се страхотно и наистина помагам на детето си да преодолее този навик. То ще е добре и няма да се нарани. Това съвсем скоро ще приключи и синът ми ще спре да задържа дъха си“.  

Не се предавайте

Ако се поддавате на гневните изблици на сина си и се съгласявате с всичко, което иска, защото ви е страх, че ще задържи дъха си, така само го окуражавате да направи точно това. Затова пренебрегвайте крясъците и се фокусирайте върху нещо друго, докато отмине бурята. 

Ако не можете напълно да игнорирате поведението на детето, то поне не му отдавайте значение. Когато кризата със задържането на дъха отмине, не правете никакви коментари и не се суетете около детето излишно. Това само би го окуражило да продължава да пробва да налага мнението си по този начин. 

Поощрявайте щедро доброто поведение

Не пропускайте да похвалите детето си, когато приема спокойно „не“ за отговор и не изпада в драматична криза. Бъдете съвсем конкретни и му обяснете какво точно много ви харесва в неговите действия и поведение. Така със сигурност ще го стимулирате да повтори това, което вие сте одобрили.

Не предприемайте нищо

Голяма част от децата сами се отказват от неприятния навик да задържат дъха си до 4-та си година. Ако изберете подхода просто да не предприемате нищо, а само да чакате, бъдете сигурни, че в един момент детето само ще забрави за навика.

add
add

Коментари на читатели

Напишете вашия коментар към темата
Вижте цялата дискусия
  1. Mother_Iskra
    Mother_Iskra

    За пръв път чувам за подобен феномен. Само такава форма на инат не бях виждала. Ние имахме подобно поведение – напъваме се, почервеняваме като домат и после ни прилошава.
    В началото обиколихме всички доктори – от епилепсии, през алергии и каквото още се досетите. Всички казаха, че детето е здраво. Аз разбрах, че е здрав инат. Обаче това не променя картината. Това напъване продължава, ние се плашим да не направи някой кръвоизлив. Страшно неприятна история. Вече толкова ми беше дотегнала, че ми идваше да метна хубав бой докато е изблика. Един ден от напъване се наака. Останахме с кални гащи 4 часа и по улиците – кошмар, обаче и детето схвана колко е неприятно.
    При следващия изблик проявих хладнокръвие – демонстрирах твърдост, че няма да отстъпвам и не показах колебание или страх от това, което предстои. Шоуто бе значително по – кратко. Тъй си играхме на нерви още 1 месец и постепенно този морален рекет спря.

Вашият коментар