Кога детето е готово да ПРОХОДИ? Как да му помогнем? от Иван Карагьозов

Вашето бебе расте, смее се и плаче и вие с нетърпение чакате то да започне да задава въпроси и да ходи. За нас това е едно радостно очакване, но за детето е един сложен и пълен с промени път. Всъщност детето – от едно напълно безпомощно същество след раждането (до края на първата година) – трябва да се превърне в индивид, овладяващ сложните човешки прояви, от които най-голямо значение имат ходенето в изправено положение и говоренето. 

Процесът по овладяване на тези прояви настъпва закономерно и постепенно, като промените са бързи и осезаеми. Обикновено именно заради бързите промени, периодът от раждането до първата година на детето се разделя условно на няколко етапа, като през различните етапи акцента и усилията се поставят на различни фокуси. 

Ще концентрираме усилия върху етапа от 6 до 12 месечна възраст на детето, когато са налице две особености:

• интензивно пълзене, сядане и изправяне
• второ –  разнообразните звуци и звукови съчетания при детето. 

Вследствие – това е и периодът, в който трябва да концентрираме усилия за развитие на движенията и говора.

Интензивно пълзене, сядане и изправяне 

Пълзенето при децата им дава възможност да се придвижват самостоятелно, да приближат желания предмет или играчка. Този факт е важен, защото активизира цялостното поведение на детето и засилва интереса му към околната среда. 

От пълзенето има и друга полза – благодарение на него някъде през 7-мия месец детето се научава да сяда, а през 8-мия – да се изправя и да пристъпва настрани. Тези деца, които са пълзели достатъчно между 6-ия и 9-ия месеци, в много от случаите имат по-стабилна стойка при прохождането си. 

За проверка на физическата готовност на детето е удачно през седмия месец то да бъде изправяно и подкрепяно под мишниците, като след това го хващате за ръце. Това се прави с цел да се провери готовността му за задържане на крака. 

През 8-и и 9-и месец действията на родителя са по-целенасочени и включват подпомагане на детето да се изправя и да пристъпва встрани. Спокойно може да се използва любимата играчка за привличане на вниманието му. Малко след усвояване на това умение, то вече е готово да бута подвижна опора – количка или стол. 

При правилно въздействие от страна на родителя в този период, в края на първата си година детето е готово да ходи. Тук е необходимо да се акцентира върху някои негативни моменти, които обикновено са свързани с по-големите амбиции на родителите. Ако детето се насилва прекомерно или се оставя често да пада, може да се образува своеобразна задръжка към прохождането, породена от страх.       

Препоръчително е при този процес детето да е обуто в подходящи обувки. Добрите обувки не са стегнати, а меки, които по възможност са високи, за да държат краката му стегнати. В тази връзка е необходимо да отбележим, че понякога се допускат грешки и тези грешки могат да доведат до ходене на пръсти например. Затова организирайте правилното стъпване по-рано, още когато детето е в детското си столче или проходилка. Логично е пространството за подготовката на прохождане на детето да е по-голямо. 

Както казахме, пълзенето е полезно, но след 8-мия месец детето има необходимост да бъде научено да се изправя. Нормално развитите деца около 8-и и 9-и месец имат достатъчно добре развита мускулатура, която да предразполага към изправяне и пристъпване. 

Най-важното е вашите действия да са системни и последователни. По този начин след 10-ия месец готовността за прохождане на детето ще е пълна. Все пак винаги има изключения и те на са тревожни. Има данни за прохождане на нормално развиващи се деца на 12-и и 15-и месец. Важно условие е, че няма връзка между прохождането на детето на 11-и или 14-и месец и неговото общо развитие. 

Важното е детето да проходи стабилно и продължително с цел да започне да възприема околния свят по нормален начин. Това е начинът да се разшири неговия периметър, да вижда повече от заобикалящото го… а и да прави повече бели. Тези обстоятелства имат решаващо значение за нервно-психичното развитие на детето.