Как да ОТКАЖЕМ детето от шишето с биберон, което постоянно търси? от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

Когато навикът стане втора природа, на помощ идва… инатът.:-) Шегувам се, разбира се. Но – вече не на шега – моята Ани категорично отказваше да остави шишето с биберон, макар да ѝ бяхме спестили пристрастяването към биберона-залъгалка. (Баща ѝ даже го криеше на всевъзможни места и то – от мен! За да не се изкуша да ѝ го дам и после никога да не можем да я откажем от него…) 

Но после Ани сама реши, че шишето с биберон е най-важното ѝ и го намираше на всички места, на които ние започнахме да го прибираме. Изумително е колко силна е волята на децата и как почти винаги те побеждават! Новите деца са толкова наясно с желанията и начините за постигането им, че понякога се плаша…

Мисля, че отказът на детето да премине от шише с биберон към пиене от чаша е дори по-страшен, защото тогава става въпрос не само за надмощие, а за прехраната. Спомням си, че допълнително разрязвахме и уголемявахме дупката на накрайника на шишето с биберон, така че да тече по повече и вече голямката Ани да получава достатъчно мляко, без да трябва да смуче до припадък. Накрая накрайникът беше изцяло изрязан отгоре… И все пак тя категорично отказваше да го замени с по-сериозни съдове за пиене… 

Принудихме се да използваме дори сламка, макар че и преходните шишета също да свършиха работа. Помня, че в един момент от живота ѝ Ани вече ядеше пюрета и твърда храна през деня, но продължаваше да пие вечерното си мляко от шише с биберон… То я успокояваше. 

Попитахме канадската психоложка и майка Алисън Шейфър как да постъпим в такъв случай. Ето какво каза тя:

„Като родители ние имаме задължение да учим децата на умения, които им помагат да стават все по-независими. Когато ги инфантилизираме, създаваме у тях чувство за малоценност. Колкото по-бързо децата узреят и превъзмогнат чувството за малоценност, толкова по-добре. Преходът от шише с биберон към нормална чаша за детето е една от възможностите да израсте и да се присъедини към останалите от семейството. То ще се чувства включено. 

Все пак някои деца имат нужда от повече окуражаване. Други доста неохотно се разделят със стар навик, когато се наложи. Трети не харесват промените изобщо. Някои имат социална връзка с шишето, така както други имат с биберона залъгалка или одеалцето.

Не ви казвам кога да изхвърлите шишето с биберона. Само обяснявам за какво става въпрос и предлагам тактики за справяне, когато сте готови. Знайте обаче, че в нашата култура на децата им харесва да са като бебета, понеже в модерните ни семейства те виждат как когато „не можеш“, ти се обръща много повече внимание, отколкото когато „можеш“.  Когато си безпомощен, възрастните все се въртят около теб. 

Ето няколко ефективни начина да се справите с прехода:

Сложете граници и предложете избор. 

1. Определете броя на бутилките за деня. Пригответе две шишета и ги сложете в хладилника. Покажете ги на детето, нека знае, че са за него. Изпие ли ги – ще чака до следващия ден. Вие решавате колко, детето решава кога.
2. Определете кога може да си изпие шишето. Обратното на 1-ва точка – вие контролирате количеството, прикрепяйки го към определено време от деня. 
3. Определете какво искате да има в шишето. Давайте само вода с шишето. Някои деца го отблъскват, ако е пълно с вода вместо с мляко.

Определете „последната бутилка“.

Заедно определете деня и го обозначете като последния ден с биберон. Може да е рожденият ден или друга специална дата. Отбележете датата в календара и заедно опаковайте биберона за бебето на ваши приятели или го занесете на боклука.

Някои деца обичат да проявяват щедрост и ще се чувстват горди, ако ги включите. Когато сте отбелязали датата в календара, детето ще може да я гледа и да се подготвя. Вие просто дръжте на уговорката.

Ето ви един пример:

Веднъж разговарях с майка на осемгодишно момче, което изискваше от нея да пасира всяка храна, която то яде. Попитах да няма фобия от задушаване или някаква болест на гърлото. Нищо такова. Попитах дали все пак не е дъвкал някаква твърда храна досега. Да, чипс и шоколадови бисквити.

Знам, че примерът е краен, но е добра илюстрация за това по какъв хлъзгав склон можем да поемем всички ние. Как да определим кога е въпрос на незрялост (не мога да го направя) и кога на поведение (не искам да го направя)?  

А какво да кажем за притесненията на майката, че иначе детето няма да яде…? Какво да ви кажа? Когато е гладно, детето яде.