Как да отучите детето си от това постоянно да ви прекъсва? от Д-р Мариан Гарбър
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман Децата сякаш имат радар, с който засичат винаги, когато водите важен разговор и точно в този момент те решават, че трябва да ви прекъснат, за да кажат нещо ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Всички деца в моментите на израстване започват да прекъсват по време на разговор. Това е много хубаво. Ясен сигнал е, че детето не е апатично, разбира разговорите и има мнение по темата. Всичко това е признак за съзряване на детето и интелектуално развитие. Да се научим да водим правилно разговор е технология. Няма нищо сложно. Не е и притеснително, че детето е нетърпеливо. Аз редувам подходите.
Понякога позволявам да ме прекъсне, отбелязвам, че съм била неправилно прекъсната и го оставям да се изкаже. Тогава най – често детето „излиза“ с твърдение или разказ, който е лошо формулиран, защото не е осмислен достатъчно дълго. Тогава след неговото изказване аз задълбочавам темата, задавам допълнителни въпроси, измествам цялото внимание върху него. Така детето разбира, че не е подходило правилно, защото се оказва неподготвено. Следващия път, докато обмисли какво да каже ще е дошъл неговия ред за изказване.
Вторият ни подход е да усетя кога сме на ръба на прекъсване, давам знак с очи, казвам запомни какво искаш да кажеш и продължавам с изречението си. Опитвам се да направя малко по – дълъг изказа си, за да създаван търпение у събеседника, да тренирам паметта му и веднага след като спра му давам думата.
В момента вече сме толкова напреднали в тази игра, че вече тренираме как се води дискусия и спор – естествено без да сме наясно каква е играта.
Всички деца в моментите на израстване започват да прекъсват по време на разговор. Това е много хубаво. Ясен сигнал е, че детето не е апатично, разбира разговорите и има мнение по темата. Всичко това е признак за съзряване на детето и интелектуално развитие. Да се научим да водим правилно разговор е технология. Няма нищо сложно. Не е и притеснително, че детето е нетърпеливо. Аз редувам подходите.
Понякога позволявам да ме прекъсне, отбелязвам, че съм била неправилно прекъсната и го оставям да се изкаже. Тогава най – често детето „излиза“ с твърдение или разказ, който е лошо формулиран, защото не е осмислен достатъчно дълго. Тогава след неговото изказване аз задълбочавам темата, задавам допълнителни въпроси, измествам цялото внимание върху него. Така детето разбира, че не е подходило правилно, защото се оказва неподготвено. Следващия път, докато обмисли какво да каже ще е дошъл неговия ред за изказване.
Вторият ни подход е да усетя кога сме на ръба на прекъсване, давам знак с очи, казвам запомни какво искаш да кажеш и продължавам с изречението си. Опитвам се да направя малко по – дълъг изказа си, за да създаван търпение у събеседника, да тренирам паметта му и веднага след като спра му давам думата.
В момента вече сме толкова напреднали в тази игра, че вече тренираме как се води дискусия и спор – естествено без да сме наясно каква е играта.