Как да спрете агресията, ако детето ви се бие и избухва лесно? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Във всяка група в детската градина и във всеки клас в училище има поне един побойник, който създава проблеми. Ако е твърде конфликтен успява да настрои всички хлапета срещу себе си, а ако в избухливия му нрав има и заложени лидерски качества, събира група поддръжници, с които тероризира всички останали. 

Лошото е, че много родители подкрепят подобно поведение с аргументите, че хлапето им защитава позициите си и е по-добре да се държи така, отколкото да е “слабак”. Агресията обаче никога не води до нищо добро. 

И ако в детската градина може да ощипе или да бутне друго дете, в училище вече може да нанесе доста сериозни удари, които да са дори фатални. Агресорите обикновено продължават да са такива и като възрастни. Именно с такива примери са пълни криминалните хроники.

Със сигурност една от главните ни цели като родители е да възпитаме така децата си, че те да се превърнат в независими, самоуверени и себеуважаващи се млади хора. Ако успеете да постигнете това, приемете, че децата ви невинаги ще се съгласяват с вас, често ще спорят с братята или сестрите си или някой друг. 

Как ще водят тези спорове всъщност е много важно умение, което ще им служи през целия им живот и ще определя начина, по който те разрешават проблеми, правят компромиси или убеждават някого в правдоподобността на позицията си.

Несъгласието е нещо съвсем нормално, но има деца, които изпадат в крайности. И когато родителите допускат или поощряват споровете да преминат в размяна на удари, тогава нещата излизат извън контрол. 

Някои малчугани са готови да налитат на бой, защото така изразяват гнева си, предизвикан от други проблеми, които срещат в ежедневието си. Други все още нямат изградени социални умения, които да им помагат да избягват ненужни спорове. 

Трети пък просто копират модел на поведение, който имат вкъщи в лицето на родителите си. И когато самите те са жертва на малтретиране у дома, отивайки в детската градина или училище, изливат гнева си върху по-слабите хлапета.

За да се справите с агресивността на детето си, е важно да вземете мерки още при първите такива прояви. Когато хлапето се бие най-често с брат или сестра вкъщи, вероятно става дума за изострено съперничество помежду им. 

И ако това се случва често, имайте предвид, че подобно поведение вероятно отразява нещо, което го тревожи. Трябва да го научите как да разрешава спорни ситуации и да обуздава агресивността си.

Детето копира поведението на родителите си 

Ако вие или друг възрастен в семейството се разгневява много лесно по време на спор, е много вероятно синът ви да следва същия модел на поведение. Колкото и да сте ядосани, старайте се да не правите нервни изблици пред него, защото утре ще видите как реагира точно като вас. 

Не си позволявайте също да удряте сина си, независимо колко ви е вбесил. Боят не решава проблемите. В неговите очи вие го шамарите, защото сте в позицията на по-силен. 

Когато се озове сред връстници, той пък ще бие по-слабите от него. В агресори се превръщат и децата, които живеят с баща насилник. Виждайки как татко му редовно бие майка му, когато порасне той също ще приеме за нормален този модел на поведение.

Бъдете категорични в позицията си

Постарайте се детето още от малко да знае, че боят е неприемливо решение за справяне с проблемите. Погледнете дъщеря си в очите и й кажете – “Мари, не одобрявам удрянето и ти забранявам да биеш сестра си!”. 

Обяснете й, че често ще се случва и децата, с които играе, да не са съгласни с нейното мнение и желание. 

Затова трябва да й посочите различни начини за решаване на спорове :

• – Ако хлапето, с което играе, отказва да сподели играчката си, дъщеря ви може да му предложи да размени за кратко нейната с тази на другото дете.
• – Когато се получи спор в някаква игра, всеки участник трябва да сподели позицията си, но страничен наблюдател, като родител например, може да разреши проблема.
• – След финала на играта “Монополи”, да речем,  децата не могат да решат кой е печеливш. В този случай нека изиграят играта отново. 
• – Обяснете на дъщеря си, че понякога е по-добре да се откаже от даден спор, отколкото нещата да загрубеят повече.
• – Хубаво е да има хъс за победа, но е важно също да се научи да губи и да прави компромиси.
• – Обяснете, че когато проблемите се дискутират, може да се стигне до решаването им, така че всеки да остане доволен.

Разигравайте ситуации

Със сигурност в обкръжението си имате близки, приятели и роднини, които имат завидни дипломатически умения за разрешаване на спорове. Използвайте възникнала ситуация с участието на някои от тези хора, за да покажете на сина си колко умело и без излишно напрежение човек може да реши даден спор.

Насърчавайте прогреса

Хвалете детето, когато видите, че търси подходящи варианти, за да реши възникнал спор между него и брат му. Напомняйте му, че винаги главната му цел по време на спор трябва да е избягването на остри конфликти, груби думи и размяната на удари. 

Поставете съвсем конкретна цел – без никакви сбивания и ако успее да я постигне, похвалете го щедро и му дайте награда. Постепенно увеличавайте целите за по-дълъг период и на финала дайте по-голяма награда.

Прилагайте негативни последствия 

Обяснете на сина си, че сбиване от негова страна моментално ще доведе до негативни последствия. Те могат да са свързани с временни забрани на любими занимания  на детето – като игра на компютър или гледане на телевизия. 

Ако двете ви деца постоянно се карат кое филмче да гледат по телевизията и нещата стигат до бой, логичното последствие е да спрете телевизора. Вземете дистанционното и да им кажете, че няма да гледат телевизия до вечерта, когато ще им разрешите филмче само ако предварително се разберат какво точно ще гледат заедно. 

Когато се скарат за топка, вземете я и я приберете. Може дори да прибегнете до по-строги мерки, изхвърлете я и кажете, че вече я няма ябълката на раздора. 

Ако детето ви се скара по време на игра с най-добрия му приятел, който му е дошъл на гости, разделете двете деца в две отделни стаи за 10 минути и след това им разрешете да се съберат отново. 

Ако и след това продължат да се карат, помолете родителите на другото дете да дойдат да го вземат, а на вашето кажете, че повече няма да му разрешавате да играят заедно.