Какво е синехия при бебе момиче и трябва ли да ни притеснява? от Тереза Алексиева

Предвид сравнителната си екзотика като състояние, синехията при момиченцата може дълго да остане незабелязана, а откриването ѝ да предизвика много въпроси и притеснения от страна на родителите. 

Независимо дали очаквате момиченце или вече имате такова, степента ви на информираност може да ви спести доста паника и главоболия. Ето защо, днес събираме на едно място най-важното, което трябва да знаете за синехията при момичетата: какво представлява, как да я разпознаем и как да я третираме правилно.

Какво е синехия?

Синехия (наричана още лабиална адхезия или срастване на лабиите) е медицинският термин за състоянието, в което малките срамни устни при момиченцата се слепват. В резултат се получава срастване около външната част на влагалището и вагиналният отвор може да се покрие частично или изцяло. 

Слепването на срамните устни може да се наблюдава в различни степени – от трудно забележимо и често игнорирано от родителите като нормално, до цялостно слепване, което изглежда притеснително и неестествено. 

Обикновено синехията започва от задната част на срамните устни и се разпространява нагоре в посока клитора. В зависимост от правилната диагностика и лечение, тя може да спре да прогресира или да обхване по-големи участъци, създавайки предпоставки за усложнения. 

Колко често срещано състояние е синехията и защо възниква?

Слепването в областта на срамните устни е сравнително рядко срещано. Според събирателни данни на Клиниката в Кливланд, Охайо, синехията засяга не повече от 2% от момичетата в предпубертетна възраст, като може да се наблюдава също при по-големи деца и възрастни жени.

Причината лабиалните сраствания обикновено да се появяват при кърмачета и млади момичета са по-ниските нива на естроген в тялото. Специалистите посочват, че най-често състоянието се наблюдава при момиченца във възрастта между три месеца и шест години. 

Както вродената фимоза при момченцата се счита за физиологична, така и леките сраствания при момиченцата често отшумяват с навлизането в пубертета и съпътстващите ги хормонални промени.

Причини за поява на сихения

Освен физиологично ниските нива на естроген, други възможни причини за поява на синехия могат да бъдат:

• Интимни раздразнения при допир с урина или изпражнения в памперса
• Локално дразнене, предизвикано от ароматизирани сапуни и хигиенни материали
• Неправилно третирано подсичане в областта на дупето и интимната зона
• Използване на мокри кърпи с алергени вместо измиване с чиста вода
• Различни инфекции, травми или повърхностни наранявания в интимната зона
• Придружаващи кожни заболявания като екзема или дерматит
• Неправилно или нередовно прилагане на хигиенен тоалет от стана на родителя

Множество медицински специалисти напомнят, че синехията може да възникне като защитна реакция с цел предпазване на половите органи от дразнители. Рискът нараства с предпоставки като лоша хигиена, бактериални инфекции или чест допир с алергени, които дразнят кожата и предизвикват в тялото реакция на защита.

В това число влизат преди всичко и най-вече некачествени козметични продукти за бебета. Ето защо, изборът на бебешка козметика има по-голямо значение, отколкото сме свикнали да му отдаваме. 

Разбира се, това не означава, че появата на синехията трябва да бъде игнорирана или неглижирана. Съществуват различни неинвазивни методи за превенция и лечение, които можете да имате предвид и да прилагате в ежедневните грижи за бебето.   

Какви са симптомите на синехия?

В повечето случаи, синехията не идва с никакви ясно изразени и лесни за разпознаване странични симптоми. Най-често тя се забелязва локално, по време на ежедневните грижи за тоалета на бебето или при рутинен медицински преглед в календара. 

Важно е да запомните, че външната генитална анатомия на малките момичета не се различава от тази на жените по нищо, освен по размер. Ето защо, всички видове изменения не са трудни да разпознаване и идентифициране от майката, а в най-добрия случай – и от бащата. 

Най-просто казано, лабиалната адхезия може да изглежда като тънка бяла линия или тънка ципа от тъкан, който покрива отвора към вагината и/или уретрата. Тази деформация е видима и се разпознава по факта, че гениталиите на бебето просто не изглеждат “както трябва да изглеждат”.

В зависимост от степента на слепване и индивидуалната реакция на организма, понякога синехията може да има и странични симптоми като:

• Чувствителност или болка в областта на гениталиите
• Инфекции на пикочните пътища
• Затруднения при уриниране
• Изтичане на задържана урина и др. 

В общия случай, синехията е безболезнена и не предизвиква последващи здравословни проблеми при бебето. За сериозен проблем можем да говорим в тежките случаи, когато е налице невъзможност за отделяне на урина. Тогава е задължителна консултацията с детски гинеколог, който да изпише възможно най-адекватното лечение. 

Какво представлява лечението на синехията?

В повечето случаи, лабиалните сраствания са безопасни и преминават от само себе си, след като детето навлезе в пубертетна възраст, около 10 години. 

Тук е моментът деликатно да излезем от сферата на теорията и да се върнем в родната действителност, където все още се практикува насилствено отлепване на малките срамни устни, включително от водещи специалисти в педиатрията и детската гинекология.

Важно е да имате пълната увереност, че тази процедура е излишна и опасна. Изключение могат да правят тежките сраствания, при които детето задържа урина. Но предвид, че тези случаи са изключително редки, то и отлепването на срамните устни е изключително рядко наложително. 

Специалисти предупреждават, че – подобно на забелването при момчетата – насилственото отлепване на срамните устни при момичетата е рисковано, болезнено и безсмислено. То често завършва в омагьосан кръг, в който отлепването резултира в ново (още-по сериозно) слепване, а то – в ново (и още по-болезнено) отлепване. 

Това продължава до пубертетната възраст, когато момичето вече е голямо, стресът е съвсем истински и последствията могат да са не само физически, но и психологически. 

Как да третирате синехията без насилствено отлепване?

Има много неща, които можете да направите самостоятелно и под лекарски контрол, за да адресирате синехията и да ускорите отлепването. 

Техниките и процедурите включват:

• Изхвърлете всички козметични продукти, които съдържат аромати и алергени, като ги замените с био продукти с натурални и хипоалергенни съставки.
  
• Изхвърлете мокрите кърпи, независимо от състава им. Вместо това, за хигиенния тоалет на бебето използвайте едиснтвено течаща вода.
  
• Когато сте навън или няма начин да измиете бебето, използвайте единствено мокри кърпи с вода.
  
• Обмислете да смените пелените за еднократна употреба с многократни пелени, които са значително по-естествени и нежни към кожата.
  
• Сменяйте пелените възможно най-често и оставяйте бебето да стои без пелени възможно най-дълго, особено през летния сезон.
  
• Винаги дръжте областта на гениталиите добре овлажнена, като използвате препоръчан от лекар продукт, подходящ за целта.
  
• Прилагайте омазняващия продукт след всяка смяна на пелените, за да предотвратите триене, дразнене и влошаване на състоянието.

При предписание от лекар, за локално третиране на синехия се използват и специални кремове, съдържащи естроген. Този вид лечение има определена продължителност и обикновено дава бързи резултати в случаите, в които слепването прогресира и заплашва да предизвика проблеми с отделянето на урина. 

Може ли синехията да бъде напълно предотвратена?

Тъй като причините за поява на синехия са комплексни и недокрай изяснени, не съществува протокол за превенция, който да дава пълна гаранция на родителите. 

Все пак, всичко описано по-горе по отношение на козметиката и рутинната хигиена важи с пълна сила не само за лечението, но и за предотвратяването на състоянието, доколкото то може да бъде предотвратено.

Дори при възникнала синехия е важно да останете спокойни и да имате предвид, че състоянието не е опасно и прогнозите за пълно възстановяване са повече от отлични. Възможно е синехията да се появява и да изчезва периодично, затова консултирайте състоянието с лекуващия лекар на детето и го следете по време на рутинните прегледи при педиатър.

Ако сте базирани в България, би било отлична идея да споделите желанието си за неинвазивен подход към състоянието, за да не превърнете малкия проблем в голям. Ако слепванията продължават след началото на пубертета, детски гинеколог може да даде съветите си за правилно лечение според индивидуалния случай. 

Ресурси:

1. Ново представяне на лабиални синехии и уринарния поток: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4228016/
2. Какво причинява лабиални сраствания?: https://www.childrenscolorado.org/conditions-and-advice/conditions-and-symptoms/conditions/labial-adhesion/
3. Лабиални сраствания: https://www.chop.edu/conditions-diseases/labial-adhesions 
4. Ръководство за разпознаване и третиране на лабиални сраствания: https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/conditionsandtreatments/labial-adhesions 
5. Лабиално сливане: https://www.nhs.uk/conditions/labial-fusion/