Преглеждания: 42885
В мисията “отглеждане на здраво бебе” съществуват немалко горещи теми, които създават противоречия както между родителите, така и между самите здравни експерти. Наред със захранването със сокове, използването на проходилка и съвместния сън, една такава взривоопасна тема е и прословутото забелване на пениса при момченцата.
Днес си поставяме амбициозната задача да разгледаме казуса със забелването при бебетата максимално подробно и обективно – с неговите потенциални предимства, доказани рискове и препоръките на специалистите по темата.
Необходимо ли е да забелваме пениса на бебето и откога?
При раждането си, над 90% от бебетата момчета се раждат с така наречената “вродена фимоза”. Това е нормално физиологично състояние, при което се наблюдава свиване на препуциума над главичката на пениса.
И ако това звучи твърде академично, то всъщност изглежда много просто – отворът на кожичката, покриваща главичката на члена е дотолкова стеснен, че самата главичка остава “обвита” в него без възможност за достъп.
Това, разбира се, би било сериозен проблем при възрастен мъж, тъй като би възпрепятствало нормалната сексуална функция и би повишило риска от инфекции, дразнене и болка. Дали е проблем при децата – това именно е ябълката на раздора, която създава разделението между две школи.
Според първата школа, ролята на вродената фимоза е да предпази развиващият се пенис от изпражнения, бактерии и други потенциални вредни микроорганизми. Разчитайки на мъдростта на еволюцията, тази група счита, че най-добрата стратегия е минималната намеса в състоянието, с което се раждат почти всички момчета.
Според втората школа, обаче, незабелването на главичката предполага неизбежно натрупване на мъртви клетки между главичката и кожичката на пениса.
Това, от своя страна, може да доведе до повишен риск от инфекции на уринарния тракт. В допълнение, тази група смята, че вродената фимоза може много по-лесно да прогресира в истинска фимоза в по-късен етап от развитието.
Както разбрате, въпросът “Необходимо ли е да забелваме пениса на бебето и откога?” няма еднозначен отговор. Има, обаче, аргументи в защита и на двете теории, между които родителите трябва да изберат максимално отговорно и информирано.
Какви са официалните препоръки на здравните експерти?
Официалните становища на някои от големите и авторитетни здравни организации по отношение на забелването при бебе момче звучат така:
- Според Националната здравна служба на Обединеното кралство, никога не бива да дърпате препуциума на детето си, защото това може да бъде болезнено и да доведе до нараняваня. Фимозата се счита за напълно нормално състояние през първите 2 до 6 години от живота на детето, а намесата е не просто излишна, но и силно непрепоръчителна.
- Според австралийските здравни служби, кожичката на пениса при бебетата не бива да се дърпа дори и за да се почисти. Опитът за достигане на вътрешността на препуциума или за насилственото му отлепяне при малки деца може да причини белези и проблеми със сраствания в бъдеще.
- Според Националните здравни институти на САЩ, нормалното къпане е единствената грижа, която трябва да се полага за интимното здраве на бебето момче. Всички процедури с цел неестествено рано забелване могат да причинят болка и дори да затруднят изтеглянето на препуциума по-късно в живота поради страствания.
- Според Педиатричното дружество на Нова Зеландия, препуциумът и пенисът на бебето не се нуждаят от специални грижи или процедури, а издърпването на препуциума на детето назад не бива да се практикува никога. Свързващата мембрана или съединителна тъкан между препуциума и главичката на пениса се разграждат естествено – процес, който не бива да бъде форсиран.
- Според канадските здравни власти, изтеглянето на препуциума и ранното забелване на момчетата е изцяло противоестествено. То може да доведе до наранявания и да стане причина за белези и стаствания, които да попречат на нормалното развитие на пениса.
- Чудите се как е в Тайван? Тамошните здравни експерти смятат, че съединителната тъкан между главичката и препуциума предпазва развиващият се пенис в чиста и защитена среда, а разкъсването ѝ позволява входа на патогени и повишава риска от инфекции, причинени от изпражнения, бактерии и гъбички.
Този списък може да продължи безкрайно. В интерес на истината, в повечето държави по света бихте получили комбинация от недоумяващ поглед, строго смъмряне и списък с образователни материали за четене, ако невинно споменете, че смятате да “забелвате” пениса на детето си.
Защо и как тази процедура все още се счита за почти задължителна в България е обект по-скоро на културологично, отколкото на медицинско изследване. И все пак – ако решите да се придържате към традицията – по долу ще откриете повече информация за забелването на пениса при момченцата.
Какво представлява забелването на пениса при бебетата?
Можем да говорим за два основни начина на забелване, които се практикуват от родителите и педиатрите в България. Това са именно еднократното и постепенното забелване.
Еднократно забелване
Еднократното забелване е процедура, която малко родители могат и искат да причинят на бебето си собственоръчно. Това представлява еднократно, рязко и отсечено движение, чрез което препуциумът се отделя от главичката.
Свързано е с видима болка и дискомфорт, може да е придружено с кървене и изисква специални грижи, за да се предпази наранения пенис от изпражнения, бактерии и други вредни патогени до момента на зарастването.
Обикновено то се извършва от лекар, а в най-лошия случай това се случва по време на рутинен преглед, без да е предварително консултирано с родителя.
Границата между този вид забелване и насилието е твърде размита – ако приемем, че такава граница изобщо съществува. Ако възразявате бебето ви да бъде подложено на тази процедура без ваше съгласие, нашият съвет е да споделите това възражение по категоричен начин с личния лекар на бебето, за да избегнете недоразумения и стресови ситуации.
Постепенно забелване
Това е начин, по който можете да процедирате, ако рискът от развитие на истинска фимоза (статистически оценен на 1-2%) ви притеснява истински, но все пак искате да действате умерено и деликатно, без да причинявате болка на детето.
При този вид забелване се практикува леко подръпване в областта под главичката – обикновено по време или след къпането на бебето. По този начин се стимулира бавното отделяне на препуциума и (хипотетично) се редуцира риска от по-нататъшно натрупване на мъртви клетки под кожичката на пениса.
Макар и широко практикувана по нашите географски ширини, тази процедура далеч не е нещо общоприето и нормално в повечето развити страни. Според специалистите, рискът от инфекции на уринарния тракт се увеличава с всяка интервенция, а естествената защита на забелващия се пенис от изпражнения, бактерии и други вредни микроорганизми значително намалява.
Предимства на забелването
Трудно е да се говори за предимства от процедура, която е генерално отречена от почти всички съвременни здравни предписания по света. Все пак, можем да се обединим около твърдението, че ранното забелване може да редуцира риска от задълбочаване на фимозата при деца, които са предразположени към такъв проблем по рождение.
Валидно е обаче и обратното твърдение – белезите и срастванията (особено при грубо еднократно забелване) могат да създадат риск от деформации там, където той не е съществувал преди това. Те могат да доведат до девиации във формата на пениса, да доведат до обезчувствяване и кератинизиране, загрубяване на кожата и нужда от последващи интервенции.
Рискове от забелването
Една от ролите на затворения препуциум е именно да предпазва от обезчувствяване и кератинизиране на пениса в детска възраст. При премахване на тази естествена защита, сензитивността може да намалее, а пенисът да стане по-податлив на инфекции от външната среда.
В обобщение, рисковете от забелването изглеждат така:
- Намалена чувствителност на пениса
- Образуване на белези и сраствания вследствие на разкъсване на тъканта
- По-лесен вход на патогени в пикочо-половата система
- Повишен риск от деформации и нужда от последващи хирургични намеси
- Стрес, болка и възпаления
Тези рискове са по-ярко изразени при еднократното забелване и съответно възможни в по-малка степен при постепенното забелване.
Кога може да бъде поставена диагноза ”фимоза” ?
Както вече пояснихме, вродената (наричана още първична) фимоза е физиологично състояние, с което се раждат почти всички бебета момчета. Тя не създава дискомфорт и има своята функция, заложена от природата.
Достатъчно е да поддържате интимната хигиена на бебето чрез редовно измиване с вода и нежен бебешки сапун. Не е нужно да правите никакви по-специални процедури като почистване с памук, тампони или каквито и да било други аксесоари.
Ако забележите симтоми като зачервяване, болезненост или подуване, обърнете се към педиатъра си, за да предприемете нужните мерки. Обикновено става въпрос за локално възпаление, известно като баланит. То се третира според препоръките не лекаря, с комбинация от добра хигиена, кремове или мехлеми и избягване на вещества, които дразнят пениса.
В повечето случаи, забелването се случва съвсем естествено – по време на игра и опознаване на тялото от страна на детето. Не е изключено препуциума да се отлепи още през първата година след раждането, а при четиригодишните момчета вече около 90% са преминали през процеса без чужда намеса.
При някои деца забелването може да не се случи до пубертета, когато промените в тялото и половите органи започват да се случват на чисто хормонално ниво.
По време и след пубертета остават около 1% до 2% от момчетата, при които забелването така и не настъпва – тогава можем да говорим за истинска (патологична) фимоза. Тя може да е причинена от рецидивиращ баланит или да възникне вследствие на насилствено забелване във фазата на първичната (вродена) фимоза.
В тези случаи е нужно да се посети специалист, който да оцени състоянието и съответно да препоръча адекватно лечение. При липса на симптоми на възпаление и трудно уриниране, незабеленият член не е повод за притеснение до юношеските години, но за свое спокойствие можете да посетите надежден специалист във възрастта около 6-8 години.
Коментари на читатели