Какво е синехия при бебе момиче и трябва ли да ни притеснява? от Тереза Алексиева

Предвид сравнителната си екзотика като състояние, синехията при момиченцата може дълго да остане незабелязана, а откриването ѝ да предизвика много въпроси и притеснения от страна на родителите.

Независимо дали очаквате момиченце или вече имате такова, степента ви на информираност може да ви спести доста паника и главоболия. Ето защо, днес събираме на едно място най-важното, което трябва да знаете за синехията при момичетата: какво представлява, как да я разпознаем и как да я третираме правилно.

Какво е синехия?

Синехия (наричана още лабиална адхезия или срастване на лабиите) е медицинският термин за състоянието, в което малките срамни устни при момиченцата се слепват. В резултат се получава срастване около външната част на влагалището и вагиналният отвор може да се покрие частично или изцяло.

Слепването на срамните устни може да се наблюдава в различни степени – от трудно забележимо и често игнорирано от родителите като нормално, до цялостно слепване, което изглежда притеснително и неестествено.

Обикновено синехията започва от задната част на срамните устни и се разпространява нагоре в посока клитора. В зависимост от правилната диагностика и лечение, тя може да спре да прогресира или да обхване по-големи участъци, създавайки предпоставки за усложнения.

Колко често срещано състояние е синехията и защо възниква?

Слепването в областта на срамните устни е сравнително рядко срещано. Според събирателни данни на Клиниката в Кливланд, Охайо, синехията засяга не повече от 2% от момичетата в предпубертетна възраст, като може да се наблюдава също при по-големи деца и възрастни жени.

Причината лабиалните сраствания обикновено да се появяват при кърмачета и млади момичета са по-ниските нива на естроген в тялото. Специалистите посочват, че най-често състоянието се наблюдава при момиченца във възрастта между три месеца и шест години.

Както вродената фимоза при момченцата се счита за физиологична, така и леките сраствания при момиченцата често отшумяват с навлизането в пубертета и съпътстващите ги хормонални промени.

Причини за поява на сихения

Освен физиологично ниските нива на естроген, други възможни причини за поява на синехия могат да бъдат:

Интимни раздразнения при допир с урина или изпражнения в памперса
Локално дразнене, предизвикано от ароматизирани сапуни и хигиенни материали
Неправилно третирано подсичане в областта на дупето и интимната зона
Използване на мокри кърпи с алергени вместо измиване с чиста вода
Различни инфекции, травми или повърхностни наранявания в интимната зона
Придружаващи кожни заболявания като екзема или дерматит
Неправилно или нередовно прилагане на хигиенен тоалет от стана на родителя

Множество медицински специалисти напомнят, че синехията може да възникне като защитна реакция с цел предпазване на половите органи от дразнители. Рискът нараства с предпоставки като лоша хигиена, бактериални инфекции или чест допир с алергени, които дразнят кожата и предизвикват в тялото реакция на защита.

В това число влизат преди всичко и най-вече некачествени козметични продукти за бебета. Ето защо, изборът на бебешка козметика има по-голямо значение, отколкото сме свикнали да му отдаваме.

Разбира се, това не означава, че появата на синехията трябва да бъде игнорирана или неглижирана. Съществуват различни неинвазивни методи за превенция и лечение, които можете да имате предвид и да прилагате в ежедневните грижи за бебето.

Какви са симптомите на синехия?

В повечето случаи, синехията не идва с никакви ясно изразени и лесни за разпознаване странични симптоми. Най-често тя се забелязва локално, по време на ежедневните грижи за тоалета на бебето или при рутинен медицински преглед в календара.

Важно е да запомните, че външната генитална анатомия на малките момичета не се различава от тази на жените по нищо, освен по размер. Ето защо, всички видове изменения не са трудни да разпознаване и идентифициране от майката, а в най-добрия случай – и от бащата.

Най-просто казано, лабиалната адхезия може да изглежда като тънка бяла линия или тънка ципа от тъкан, който покрива отвора към вагината и/или уретрата. Тази деформация е видима и се разпознава по факта, че гениталиите на бебето просто не изглеждат “както трябва да изглеждат”.

В зависимост от степента на слепване и индивидуалната реакция на организма, понякога синехията може да има и странични симптоми като:

Чувствителност или болка в областта на гениталиите
Инфекции на пикочните пътища
Затруднения при уриниране
Изтичане на задържана урина и др.

В общия случай, синехията е безболезнена и не предизвиква последващи здравословни проблеми при бебето. За сериозен проблем можем да говорим в тежките случаи, когато е налице невъзможност за отделяне на урина. Тогава е задължителна консултацията с детски гинеколог, който да изпише възможно най-адекватното лечение.

Какво представлява лечението на синехията?

В повечето случаи, лабиалните сраствания са безопасни и преминават от само себе си, след като детето навлезе в пубертетна възраст, около 10 години.

Тук е моментът деликатно да излезем от сферата на теорията и да се върнем в родната действителност, където все още се практикува насилствено отлепване на малките срамни устни, включително от водещи специалисти в педиатрията и детската гинекология.

Важно е да имате пълната увереност, че тази процедура е излишна и опасна. Изключение могат да правят тежките сраствания, при които детето задържа урина. Но предвид, че тези случаи са изключително редки, то и отлепването на срамните устни е изключително рядко наложително.

Специалисти предупреждават, че – подобно на забелването при момчетата – насилственото отлепване на срамните устни при момичетата е рисковано, болезнено и безсмислено. То често завършва в омагьосан кръг, в който отлепването резултира в ново (още-по сериозно) слепване, а то – в ново (и още по-болезнено) отлепване.

Това продължава до пубертетната възраст, когато момичето вече е голямо, стресът е съвсем истински и последствията могат да са не само физически, но и психологически.

Как да третирате синехията без насилствено отлепване?

Има много неща, които можете да направите самостоятелно и под лекарски контрол, за да адресирате синехията и да ускорите отлепването.

Техниките и процедурите включват:

Изхвърлете всички козметични продукти, които съдържат аромати и алергени, като ги замените с био продукти с натурални и хипоалергенни съставки.
Изхвърлете мокрите кърпи, независимо от състава им. Вместо това, за хигиенния тоалет на бебето използвайте едиснтвено течаща вода.
Когато сте навън или няма начин да измиете бебето, използвайте единствено мокри кърпи с вода.
Обмислете да смените пелените за еднократна употреба с многократни пелени, които са значително по-естествени и нежни към кожата.
Сменяйте пелените възможно най-често и оставяйте бебето да стои без пелени възможно най-дълго, особено през летния сезон.
Винаги дръжте областта на гениталиите добре овлажнена, като използвате препоръчан от лекар продукт, подходящ за целта.
Прилагайте омазняващия продукт след всяка смяна на пелените, за да предотвратите триене, дразнене и влошаване на състоянието.

При предписание от лекар, за локално третиране на синехия се използват и специални кремове, съдържащи естроген. Този вид лечение има определена продължителност и обикновено дава бързи резултати в случаите, в които слепването прогресира и заплашва да предизвика проблеми с отделянето на урина.

Може ли синехията да бъде напълно предотвратена?

Тъй като причините за поява на синехия са комплексни и недокрай изяснени, не съществува протокол за превенция, който да дава пълна гаранция на родителите.

Все пак, всичко описано по-горе по отношение на козметиката и рутинната хигиена важи с пълна сила не само за лечението, но и за предотвратяването на състоянието, доколкото то може да бъде предотвратено.

Дори при възникнала синехия е важно да останете спокойни и да имате предвид, че състоянието не е опасно и прогнозите за пълно възстановяване са повече от отлични. Възможно е синехията да се появява и да изчезва периодично, затова консултирайте състоянието с лекуващия лекар на детето и го следете по време на рутинните прегледи при педиатър.

Ако сте базирани в България, би било отлична идея да споделите желанието си за неинвазивен подход към състоянието, за да не превърнете малкия проблем в голям. Ако слепванията продължават след началото на пубертета, детски гинеколог може да даде съветите си за правилно лечение според индивидуалния случай.

Ресурси:

Ново представяне на лабиални синехии и уринарния поток: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4228016/
Какво причинява лабиални сраствания?: https://www.childrenscolorado.org/conditions-and-advice/conditions-and-symptoms/conditions/labial-adhesion/
Лабиални сраствания: https://www.chop.edu/conditions-diseases/labial-adhesions
Ръководство за разпознаване и третиране на лабиални сраствания: https://www.betterhealth.vic.gov.au/health/conditionsandtreatments/labial-adhesions
Лабиално сливане: https://www.nhs.uk/conditions/labial-fusion/

Често срещани заболявания при бебетата