Кои сигнали ще ви подскажат, че детето ви има проблеми в училище? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Много родители изобщо не подозират какво се случва с децата им в училище. У дома хлапетата са спокойни и добри, но ненадейно звъни телефонът и класният ръководител иска среща, защото не може да се справи с поведението на ученика. И родителите са меко казано неприятно изненадани. 

Несъмнено в началото заемат защитна позиция, тъй като те не познават тази страна на детето си и не вярват, че наистина е направило нещата, в които го обвиняват. Следва логичният въпрос: „Какво се случва в тази класна стая и какво прави или не прави учителят, че детето ми се държи така странно?“. 

Съмненията се засилват още повече, ако до момента други учители не са казвали да има проблем с поведението на хлапето. В такива ситуации е най-важно да се запази самообладание, да не се взема ничия страна и да се чуят двете позиции – на ученика и на учителя. 

След това вече може да се прецени дали това е сигнал за проблемно поведение. Ако вие самите вкъщи постоянно се борите с буйния характер на сина си, трябва да сте нащрек и за държанието му в училище. 

Получите ли предупреждения от учителя, значи нещата започват да излизат извън контрол. Емоциите ви вероятно ще лавират от гняв, насочен към поведението на детето до самообвинения, че бъркате нещо сериозно с възпитанието. Не се поддавайте дълго на тези чувства, а се заемете да поправите грешките си преди да има по-сериозни последствия.   

Има различни ситуации и сигнали, които могат да ви помогнат да разберете навреме дали хлапето ви има прояви, които биха създали проблеми в училище или вече се опитва да се изявява в негативна посока.

Създаването на неприятности няма връзка с това дали детето е отличник или двойкаджия. Не се успокоявайте с факта, че дъщеря ви се прибира само с шестици. Това съвсем не е гаранция, че не се държи арогантно с преподавателите и не тормози психически или физически съучениците си. 

Деца, които се справят блестящо с училищния материал и изпъкват категорично пред останалите, е възможно да имат емоционални, социални или поведенчески проблеми, които да провокират неприемливо поведение в училище. 

Много често наследници на богати фамилии, които вкъщи демонстрират перфектно възпитание, в клас са надменни, безпардонни, не търпящи чуждото мнение и груби, включително с учителите. Случва се и обратното – в по-бедни семейства, в които непрекъснато се говори за пари, родителите се обвиняват един друг, че са неудачници, децата започват да изграждат комплекси. 

И избиват това чувство за малоценност върху съучениците си. Опитват се да се превръщат в тартори, като тормозят всички, които не са на тяхна страна. Твърде властните родители пък трябва да си дават сметка, че вероятно отглеждат малки агресори. 

Потискани или бити вкъщи, тези деца са кротки като агънца у дома. Но когато се озоват в училище, те коренно променят държанието си. Изкарват върху другите деца целия гняв, натрупан към родителите и копират поведението на властната си майка или баща.

Децата със синдрома на хиперактивност с дефицит на вниманието имат кратки интервали на концентрация и обикновено са толкова импулсивни, че е истинско предизвикателство да бъде привлечено вниманието им към някой или нещо.  Това неминуемо ще рефлектира и върху дисциплината в час. 

Учениците, които не успяват да създадат приятелства в клас пък може да се държат по неподходящ начин само и само да привлекат внимание, дори и с цената на това да са аутсайдерите на класа. 

Хлапетата, които се чувстват неуверени и имат ниска самооценка или преживяват някакъв проблем, който имат вкъщи, също понякога имат трудности да се справят добре в училище и да се придържат към правилата. Те обикновено не осъзнават връзката между поведението си в училище и проблемите им извън него.

За да разберете дали може да очаквате от детето си неподходящо поведение в училище, отговорете си и на следните въпроси:

• В семейството има ли сериозни проблеми като болест, неразбирателство между родителите или тежки финансови проблеми?
• Хлапето държи ли се неприемливо вкъщи?
• Бихте ли го определили като твърде чувствително?
• Чували ли сте го да реагира остро, когато разговаря по телефона със свои съученици?
• Споделя ли, че често се кара с приятелите си?
• Прави ли прекалено емоционални коментари за преподавателите си?
• Затруднява ли се с домашните за училище? Има ли конкретен предмет или тип задачи, с които му е трудно да се справя?
• Можете ли да кажете, че е твърде активно или импулсивно?
• Лесно ли се увлича по думите на другите деца? Често ли се случва самò да направи някоя беля или по-скоро е подведено от приятелчетата си?

Има много начини, които ще ви помогнат да предпазите детето си от бъдещи неприятности в училище. Най-важното нещо е да го познавате добре, така ще знаете какво може да очаквате от него във всяка ситуация и във всяка среда, в която попада. 

Погрижете се още от ранна детска възраст да създадете силна връзка, прекарвайте колкото се може повече време заедно, участвайте в колкото се може повече негови занимания, споделяйте всичко – от най-малките до най-големите събития в живота му. 

Така ще изградите уверен и емоционално стабилен човек, който знае как да отстоява и защитава позициите си, без да преминава границите на доброто поведение.

Не чакайте да получите обаждане от учителя. Работете с детето си постоянно. Не ка училището му да бъде ваш основен приоритет, изградете си реалистични очаквания за резултатите му, а насърчаването и похвалите трябва да бъдат ваш ежедневен навик.

Осведомявайте се регулярно за всичко, което се случва в училището на дъщеря ви. За нея е важно да знае, че често говорите с учителя му. Не се обезкуражавайте от отговори на въпроса ви „Какво става в училище?“ като – „Ами не знам“ или „Нищо интересно“. 

Не се отказвайте да питате и бъдете търпеливи. Когато детето се увери, че наистина се интересувате какво се случва в училище и какво то прави там всеки ден, това ще се превърне и в негов приоритет.