Любимите вещи на децата – “магически талисман” или “традиционен приятел”? от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Много деца развиват болезнена привързаност към някаква вещ, най-често това е одеалце, плюшена играчка или възглавница. Вкопчването е толкова силно, че в някакъв момент се оказва, че цялото семейство не само че трябва да се съобразява с любимата вещ, но и е принудено да прави чудеса от храброст, когато е забравена вкъщи или в детската градина, например. 

“Магически талисман” или “традиционен приятел на децата”, с каквито и имена да се нарича любимото на повечето хлапета одеалце, то е тема за дебат на професионалистите в областта на детското развитие и обикновено значимостта му се преекспонира от родителите. Често се случва паникьосани, те да хукват късно вечерта към дома на бабата и дядото, където мъничето гостува, защото отказва да заспи без любимото му одеалце. 

И обичайната сцена при доставката на одеялото е да заварят хлапето вече дълбоко заспало. Но има и случаи, в които малчуганите се подуват от рев и категорично отказват да си легнат без „скъпоценната“ вещ. При някои тази привързаност с времето отшумява, но при много други се задълбочава. Одеалцето или възглавницата се кръщават с някакво име – „Нанито“, да речем и се носят абсолютно навсякъде. 

И може да продължи с години. Вероятно познавате поне няколко тийнейджъри, които продължават да държат на леглото си любимата вещ и да я носят със себе си при всяко пътуване, а иначе истински се сърдят, ако им кажете, че са деца. Има дори случаи, когато вече възрастни хора – на 30, та дори и на 40 години, продължават да спят на детските си възглавнички, вече приличащи на куп парцали, но пък са старателно подредени в нови калъфки.

Има известна ирония в детския навик, свързан с одеалцето. Привързването към него започва съвсем естествено, след това обаче несъзнателно се подхранва от родителите с идеята, че така детето се чувства по-самостоятелно и спокойно. В това всъщност няма нищо лошо до момента, в който одеалцето не придобие нов смисъл за детето и всички наоколо трябва да прекъснат на секундата това, което правят, за да го издирват из цялата къща. 

Случва се дори родителите трескаво да обикалят магазините, за да намерят точно копие на любимата вещ, за да могат да ги разменят, когато едната е сложена в пералнята или тайно да подменят „съкровището“, защото то вече е избеляло и тотално прокъсано. Тогава трябва да ви светне червената лампа, че „независимостта“ на детето се е трансформирала в пълна зависимост.

За да избегнете прекаленото вкопчване на детето в одеалцето, е хубаво да насърчавате неговата самостоятелност от най-ранна възраст. Може и да е изненадващо за вас като родители, но не след дълго ще се радвате на момиченцето или момченцето си, което, когато е необходимо, разчита изцяло на себе си, а не на някакъв предмет.              

Никога не се концентрирайте върху конкретен предмет. Позволете на детето си да взема поне няколко различни вещи и играчки, когато излизате навън или заминавате на по-дълги пътувания. Избягвайте да слагате детето да ляга да спи всяка вечер с едно и също нещо в ръчичките си.

Ако забележите, че детето има предпочитана вещ, позволете му да си играе с нея в леглото и в стаята му, но не разрешавайте да я носи навсякъде. Когато детето иска да си играе с любимото одеалце в леглото, няма проблем, съгласете се. 

Това може да се случва от време на време, но е малко вероятно дъщеря ви да се сеща да играе с него всяка вечер. Освен това е желателно често да разменяте играчките и вещите, които са около мъничето. Така му създавате разнообразие и няма опасност да развие прекалена привързаност.

Поставяйте граници за големината, количеството и вида на играчките и вещите, които детето може да взема при пътувания. Ако се движите с кола, е добра идея детето да вземе нещо, с което ще се забавлява по пътя. 

Ако излизате на разходка в парка, ограничете избора му до нещо, което се събира в малка раница, която ще носите или дори само в джоба ви. Можете да въведете и правилото, че когато пристигнете на уреченото място, играчката остава в колата, докато сте на почивка например. 

Ако детето все пак настоява да вземе предмета в хотела, обяснете му, че то е отговорно за това да се грижи за него и да го пази да не се загуби в хотела, на плажа и т.н. В този случай дъщеря ви може да прецени, че не е много подходящо да разнася навсякъде по време на почивката ви голямата плюшена панда и сама да реши да я остави в колата. 

Постепенното отучване е по-безболезнено, отколкото изведнъж да лишите детето от любимата му вещ. Сложете конкретни граници: „Кати, можеш да играеш с одеалцето си в леглото си, когато вечер лягаш да спиш и не трябва да го изнасяш от детската стая“. Напомняйте правилото толкова често колкото е необходимо и следете детето да го спазва.

Не поправяйте и не подменяйте „съкровището“. Оставете времето да си свърши работата и ако сте късметлии, рано или късно любимото плюшено прасенце или възглавница ще потъне в забвение в някой шкаф. Обърнете в своя полза факта, че вещите с времето остаряват и се износват и обяснете: „Приятелчето ти (одеалцето или друга вещ) започва да остарява и става все по-крехко. По-добре да го оставим вкъщи, за да е на сигурно място“.

По-големите деца, които вече са силно привързани към някаква вещ могат да намерят приятелчета, които също си имат своето „Нани“. Но могат да попаднат и на такива, които да им се присмиват, затова че си носят одеалцето на площадката за игра или в парка. В този случай намерете подходяща алтернатива на любимата вещ, с която детето спокойно може да излиза навън:

• пръстен или гривна, надписана с името му
• ключодържател с някакъв талисман
• скъпоценен камък също ще свърши работа.

Използвайте началото на учебната година, рождения ден или лятната ваканция за начало на промяната и отделянето от предмета. Подгответе се предварително за деня X и се постарайте детето да е достатъчно ангажирано, за да не му остава време да мисли за любимата си стара вещ, която вие вече сте прибрали в някоя кутия. Първите дни често ще се сеща за нея, но след това бързо ще я забрави.