Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Много родители нямат реална представа за възможностите на децата си. Многобройни са примерите на хлапета с не толкова голям потенциал, които обаче са притискани да дават в училище повече отколкото могат. И неизбежно се появяват проблеми у дома, защото не успяват да покрият изискванията на напористите си майки или бащи.
Други пък, са оставени по течението, защото родителите са убедени, че „от моя син няма да излезе кой знае какво“. Но всъщност, лошите оценки се дължат на мързел, а възможностите са много високи.
Доста са и хлапетата, които в някакъв ранен етап от своето развитие откриват, че всичко им се удава изключително лесно и спират да полагат особени усилия, с което обаче остават на едно средно ниво.
Какви са възможностите на детето ви? Какви постижения е реалистично да очаквате? Ако то редовно получава шестици без да полага особени усилия, това добре ли е? И обратното – виждате, че дъщеря ви учи много усърдно по даден предмет и въпреки това най-високата оценка, която успява да постигне е добър 4.
Идеалният вариант за детето е да работи на ниво, което отговаря на интелектуалното му развитие. Учениците, които изостават обикновено не успяват да достигнат нивото на собствения си потенциал, докато отличниците се представят дори по-добре, отколкото се очаква от тях в конкретния момент от развитието им. Защо е така?
Изоставащите може да не са достатъчно мотивирани, може нещо да ги товари или разстройва в училищния процес или просто да им е скучно в час. Отношението на детето към училището може да е в резултат от неправилен подход към самия процес на учене или на емоционален проблем, с който се сблъсква.
От друга страна, перфектните отличници са пряко застрашени от срив. По-добрият подход към тези деца е да бъдат насърчавани да следват учебния процес с малко по-бавни крачки, така че ентусиазмът и позитивното им отношение да бъдат запазени.
За да имате реалистични очаквания за успеха, постиженията и стремежите на детето си в училище е важно да разберете какъв потенциал има. Затова се постарайте да анализирате максимално задълбочено способностите му и да сте наясно със силните и слабите му страни.
Не се опирайте на „моето е най-умно“ или „дъщеря ми толкова си може, дано срещне богат мъж, за да я гледа като порасне“. Първата стъпка е да сте наясно с оценките на детето в училище, да разгледате негови домашни и проекти, които е подготвяло за отделните предмети и да говорите с учителите.
Ако се налага, поискайте допълнителна информация от училищния психолог, проведете задълбочена среща с класния му ръководител, за да разберете колкото се може повече за резултатите и поведението на детето в училищна среда.
Всяко мъниче идва на бял свят с вродената способност да учи. Средата, в която живее и възможностите, които му предоставяте, може да увеличи или намали тази способност. Не забравяйте, че потенциалът не е фиксиран и той може да се развива.
Обикновено хората гледат на способността за учене като на магическо число, наречено IQ или коефициент на интелигентност. Интелигентността може да бъде емоционална, творческа, лидерска, музикална, езикова, пространствена и т.н.
Тестовете за интелигентност са направени така че да показват способността на детето да се справя с решаването на различни задачи. А те от своя страна са голяма част от това, което се иска от хлапетата в училище. Груповите тестове за интелигентност не дават толкова пълна информация, колкото тестът, провеждан индивидуално от психолог или психометрист.
Много по-добре е да опитате с индивидуални тестове. При тях психологът може пряко да наблюдава отношението и подхода на детето към дадена задача, как на момента се справя с гнева си и дали е импулсивно или аналитично в отговорите си. Важно е след това да обсъдите резултатите с квалифициран и опитен специалист.
Единичният IQ резултат сам по себе си не е толкова значим, колкото представянето на детето в отделните подкатегории на теста. Често се случва две хлапета да имат идентичен IQ резултат от такъв тест, но съвсем различни способности и подходи към отделните задачи.
Едното може да е много силно по математика, но да има трудности в цялостното схващане на някаква теория, друго пък може да има отлични аналитични умения, но да среща сериозни затруднения при писмените тестове с отворени отговори.
Опитайте се да си отговорите на въпроса дали постиженията на сина ви в училище отговарят на интелектуалните му възможности. Чрез стандартните тестове, които се правят в клас, ще добиете представа как се представя по математика, история, химия, физика, литература и т.н., сравнявайки със средните резултати за връстниците му.
Предварително е желателно да поговорите с преподавателите, за да сте наясно какви са очакванията им за представянето на децата в клас. Така ще имате съвсем ясна отправна точка. Но вземете под внимание и нивото на целия клас, защото едни вървят по-добре, други като цяло са на по-ниско ниво.
Аз съм убедена, че в училище поне до 10 клас никой не трябва да се отказва или да му се дава оценка на потенциала. Причините за това са много. На първо място материалът до тази възраст е гарантиран минимум за нормално битово оцеляване. Не е нормално да осъдим дете, че не му се отдава историята и то да не знае защо на 6 септември не се ходи на работа. Не е нормално някой да не може да изчисли цената за 400 грама сирене в магазина, защото математиката не ни се отдава. Примерите са безброй. Това са основни знания и ние като родители сме задължени да не абдикираме, а да упорстваме в усвояването им. Когато децата до 10 клас са възприели тези основни енциклопедични познания, те са подредени и систематизирани в главата на детето, вече е време да се помисли за интереси и възможно кариерно развитие в бъдеще.
За съжаление училището е субективно – някои учители раздават оценки по симпатия, други ги раздават наред, а трети са нереалистично взискателни. За съжаление липсата на балансиран подход в оценяването, неумението на учителя да предизвика интерес към дисциплината, както и абстрактното преподаване могат не само да лишат децата от основни умения, но и да ги демотивират трайно.
Как разбирам на какво ниво са знанията ни, до къде сме – на периодична база говорим за училище, учим заедно, разказвам аз какво помня по темата и до голяма степен ми става ясно каква е картината.