Много често нощното напикаване се отдава и на психологически момент. Тоест, понякога то се случва, например, при раждане на ново дете в семейството, като израз на ревност от страна на голямото детенце. Започва да се напикава отново, така както се напишква бебето; както иска да вземе биберона на бебето; както иска да смуче с биберона залъгалка.
Не иска да отвикне от него, защото бебето получава, без да се „тръшка”, биберона си. По същия начин баткото или каката започват да се напишкват, защото и малкото бебе се напишква. Но това не е съвсем доказано, въпреки че психолозите твърдят, че често именно ревността е причината.
Друг проблем е, че има дечица, които спят много дълбоко. Даже когато родителите се опитват да ги събуждат регулярно през няколко часа през нощта, пишкането не става съзнателно.
И много често дефакто детето не се събужда и въобще не уринира. В момента, в който легне, се напикава отново.
Нещо, което в последните години смятам, че има огромна роля – това са памперсите. За съжаление те са едно огромно удобство за родителите, за майките, и те – инстинктивно или просто не им се занимава – не желаят навреме да махнат памперсите.
Психолозите казват: „Необходимо е да се изчака до 3-годишна възраст, за да може детето само да се откаже от памперса”. „Да, ама не!” – казваха някои журналисти.
Аз съм виждала деца по на 7 години с памперс, което за мен е ужасяващо. Не само от гледна точка на това, че детето няма хигиенни навици, а от гледна точка на това, че памперсите водят до задръжка на инфекции и пламват едни цистити, пиелонефрити при момиченцата, инфекции на гениталиите.
Значи дечица на 2-3 години, момиченца, посещават гинеколог заради това, че майката не ги е научила да свалят памперса навреме. Това трябва задължително да бъде направено най-късно до 2-2,5-годишна възраст. В противен случай децата консумират вече обща храна, РН-то, т.е. киселинността на урината и на фекалиите е различна и оттам се получават лесно инфекции.
Освен това във фекалиите се съдържат бактерии, които ги няма в урината. Те проникват през пикочните пътища и също правят инфекции.
Друго, което е важно, е лечението на нощното напикаване, на „енурезис ноктурна”. Ако е установено някакво органично заболяване, както вродени аномалии, така и инфекции, трябва да се обърнете към уролог или нефролог, които да ви назначат конкретна терапия.
За съжаление в последно време се използват лекарства от рода на невролептиците и антидепресантите за решаването на проблема с нощното напикаване, които в повечето случаи нямат особен ефект.
Когато се докаже пък нарушение в цикличността на отделяне на вазопресина, може да се прилагат и такива препарати, които всъщност наподобяват хормона. И естествено най-простото правило и най-лесното правило е вечер след 18.00 ч. да се намалят значително течностите, да се изпишква задължително преди лягане за дългия сън през нощта.
И другото, което е възможно да се направи е нощното събуждане, когато детето не спи прекалено дълбоко и това е възможно.
Не трябва детето да бъде натоварвано с този проблем психически, т.е. не трябва да бъде наказвано; не трябва да бъде упреквано, напротив. Когато имаме сухи нощи, то трябва да бъде поощрявано.
Даже може да се направи специално календарче, в което да бъдат отбелязвани дните, в които детето е сухо. Да бъде награждавано по някакъв начин, естествено не говорим за финансова награда. Така че, детето да има стимул да бъде сухо все по-често и по-често.
Коментари на читатели