Нов поглед към децата аутисти. Възприятие и гледна точка от Иван Карагьозов

Аутизмът е едно сравнително ново заболяване. Едва в началото на 19-ти век то бива описано, като неговите симптоми са се доближавали до симптомите на шизофренията. Едно е безспорно, никой родител не иска да чуе тази диагноза, макар в последно време да се появиха различни мнения за известни личности, които са с тези симптоматики. Широкия обхват на симптоми принуждава специалистите да опишат различни степени и видове на това състояние, като го наименоват „разстройства от аутистичния спектър”. 

Всъщност все още не е ясна причината за възникване на тази „болест на съвремието”. Ще изложим една малко по-различна позиция и гледна точка, която е свързана с това състояние, като целта е да подкрепим тези, които са се сблъскали вече с аутизма и същевременно да разширим периметъра на схващане на останалите, които само са чували за това състояние. 

Преди всичко един общ симптом за целия спектър на аутизма е невъзможността лесно да се осъществява комуникация и интеракция с останалите, което явно е проблем. Но за кого? Как тогава децата с разтройство от аутистичния спектър си комуникират с конете (при хипотерапия) или с делфините, като се подчертава, че това са терапии с подчертан ефективен резултат. 

Малко ще се отдалечим от темата, за да припомним думите на Алвин Тофлър, който в книгата си „Третата вълна” изказва хипотезата, че в наречената от него „информационна вълна” всичко ще се промени включително и „биохимията на мозъка”. За да изградим стабилна логическа връзка, ще присъединим и установеното от Алфред Адлер, че „детето е добро толкова колкото е, а не толкова колкото би могло да е”. И накрая, ще отбележим хуманистичната идеята на Карл Роджерс за  „съществуването на вътрешна сила във всеки човек”. 

Обществото е създало някакви порядки, с които ние като част от него спазваме. Тези порядки са свързани с подходящи социални и комуникативни умения – тези черти, които са нарушени при аутистичния спектър. Забележете, че тези които са в това състояние изпадат в неприемливо поведение ако има странични шумове, миризми и др., които са присъщи на цивилизацията, но не и на природата. 

И така не ставате ли аутист, когато с часове разглеждате телефона си? Не сте ли аутист, когато сте в състояние на афект и не искате никой да ви докосва? Наричаме „разстройства” състоянията от аутистичния спектър, но кой е разстроен?

Всъщност, проследявайки Тофлър и промяната на биохимията на мозъка в едно с Адлер, че детето е добро толкова колкото е и ползвайки идеята на Роджерс за хуманистичната природа на човека, може би е време да стартираме с опит да разберем тези, които са в аутистичния спектър. 

Тази хипотеза не е научно издържана и подкрепена с неоспорими данни, но е своеобразна врата към един нов поглед към тези, които са по-различни. Може би е време да разменим ролите и вместо да се опитваме да социализираме тези с аутизъм да се адаптираме към аутизма.