Полиомиелит или детски паралич – наблюденията на педиатъра! от Д-р Захаринка Гочева

Друго вирусно заболяване, което засяга централната и периферната нервна система, това е полиомиелитът. Той е вирусна инфекция, която може да протече като безсимптомно състояние, но може да доведе и до тежко увреждане на сивото мозъчно вещество.

Причинителят е от групата на полиовирусите и от рода ентеровирус. Има 3 подвида – 1, 2, 3 са кръстени за улеснение на учените и на пациентите. 

Източник на информацията в този случай обаче са хората. Не е както при беса – от животното да се предаде към хората, а се предава фекално-орално. 

Тоест при неизмити добре ръце, при замърсена храна, като механизмът е от човек на човек, както споменах вече, но попадайки в стомашно-чревния тракт, стига до тонзилите, Пайеровите плаки. След това по кръвен път може да стигне до далака, до костния мозък и лимфните възли. Ако имунната система на човека е достатъчно силна, той може да не се разпространи повече, а може да не се разпространи и ако има направени ваксини.

Но ако имунната система не е достатъчно силна и пациентът не е имунизиран, продължава разпространението по кръвен път и вирусът стига до гръбначния мозък и до централната нервна система. Засягат се невроните на предните рога на гръбначния мозък, както и мозъчния ствол.

Там за съжаление започва едно явление, което се казва невронофагия. Тоест буквално вирусът изяжда нервните клетки на човека. Най-тежко се засяга шийното задебеление, шийния пояс на интумесенция и участъците, които са отговорни за инервацията на крайниците. Затова всъщност се стига до тежки парализи и парези на крайници, основно долни, но много често и горни крайници.

Клиничните изяви на болестта са в 2 форми, както споменах: 

• апаралитична, тоест не се стига до парализа, с грипоподобно състояние, изключително рядко стигащо до менингит.
• паралитична форма, която е много по-често срещаната и парализите могат да се появят до към края на първата седмица, тоест много бързо, даже още в първото денонощие след заразяването с полиомиелитния вирус. Обхваща предимно долните крайници, може да е асиметрично. Обикновено пълзят нагоре, стига се до торса и до главния мозък, стига се до кома и много често до смърт.

Реконвалесцентният, тоест възстановителният стадий на оцелелите от полиомиелит е много бавен – някъде в най-добрия случай 6 месеца. Започват се процедури, физиотерапевтични, но в повечето случаи има частично обратно развитие на парезите и парализите, което е крайно неприятно, тоест остава за цял живот.

Полиомиелитът има най-различни форми освен тези, които споменах. Има т.нар. възходящ полирадикулоневрит на Ландри, който, както споменах, започва от долните крайници, продължава нагоре към торса, но различното при него е, че смъртността е много висока. Високата смъртност се дължи, както казах, на парализа на дихателната мускулатура в повечето случаи.

Но има и други, по-локализирани форми на полиомиелита, например със засягане на лицевия нерв, казва се понтинна форма, защото засяга „понт“ – „мост“ на латински. Всъщност получава се както се получава стандартната парализа на лицевия нерв, тоест настъпва изглаждане на бръчките на челото, отвора на клепача на окото. Може да има изглаждане на назолабиалната гънка и изпаднал ъгъл на устната от едната страна, тоест типичните прояви на възпален нерв фациалис.

Много често остава недоизлекувано. В общи линии прогнозата е много по-добра, отколкото възходящия полирадикулоневрит на Ландри. Постполиомиелитният синдром, тоест уврежданията, които се получават, се изразяват в слабост, болки, лесна уморяемост на засегнатите мускулни групи, което може да продължи и години наред.

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата обикновено е свързана с клиничната картина. Прави се естествено чрез вирусологично изследване с урологични проби и могат да се търсят и антитела в серума.

С какво може да се сбърка полиомиелитът, когато няма масово разпространение?

Когато има единични случаи, се включват в действие РЗИ, тоест когато има вече доказан случай в определена група хора. Тогава РЗИ прави проучване и могат да се открият и по-леки случаи на полиомиелит, които не са диагностицирани до момента и да се проведе лечение.

Но когато има първи случай в една определена общност, тогава може да се сбърка с менингит или с полирадикулоневрит на Гилен-Баре, който също започва с парези от долни крайници нагоре към дихателна мускулатура.

Как се лекува?

Лечението е поддържащо и симптоматично за съжаление, тоест както и при беса, няма измислено конкретно лекарство за заболяването. Единственото лечение, което е абсолютно сигурно, това е ваксината.

Преди години се работеше с жива ваксина, която беше на различни производители. Ефектът беше много добър. Живата ваксина създава по-продължителен имунитет, но за съжаление имаше и повече странични ефекти.

От 2006г. насам в България се работи изключително и само с добита ваксина. Тя започва да се поставя няколко пъти, започва се на 2-ия, 4-ия и 6-ия месец, влиза в комбинираната 6-валентна ваксина, която се поставя на всички деца в България. 

Прави се реимунизация между годинка и 2 години. Последната реимунизация за детски паралич за полиомиелит е на 6-годишна възраст.

Така че, майки, не забравяйте да поставите ваксина на своето дете.

Като цяло препоръките да не се разболее човек от полиомиелит е естествено спазване на лична хигиена и когато обаче вече е поставена такава диагноза, лечението е абсолютно задължително болнично, за да може да се предотвратят тежките усложнения на детския паралич.