Помощ! Детето ми постоянно си смуче пръста. Техники и съвети. от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

Един от най-ярките ми детски спомени е от едно чувалче за сън, в което ми прибираха и ръцете, за да не се чеша, защото имах шарка… Според майка ми този спомен се базира на еднократен и неуспешен опит да бъде овладяно чесането. Тя твърди, че всъщност ми слагали чашка със солена вода и памуче до леглото, и когато ме сърбяло, аз послушно съм си мажела пъпките… 

Аз помня другото. Което само доказва, че жестоките бабешки методи (мазане на пръстите на детето с горчив лак, за да не си гризе ноктите или да не си смуче пръста; поставянето на боцкащи ръкавици; увиването му с несвободни ръце в детско чувалче…) могат само да го травмират. Ето ме мен – 40 години по-късно помня чувалчето. Не помня чашката със сол и памучето.

От настоящия си опит мога да кажа, че ако спестите на бебето си друг пристрастяващ навик – този с биберона-залъгалка, то вероятно няма да се сети да си смуче и пръста. Сигурно има значение и дали сте имали кърма или не. Смукателният рефлекс вероятно е вроден и все пак – нашата Ани не е смукала пръста си преди заспиване и аз го отдавам на тези две стечения на обстоятелствата.

Но ако при вас е различно и вашето дете замечтано смуче пръста си всяка вечер преди заспиване… вие сигурно вече се чудите как да постъпите.

Попитахме канадската психоложка Алисън Шейфър как да се справим с положението.

„А, любимото пръстче. Толкова са сладки, като смучат пръста си като бебета. Но сега палчето е гъбясало като стафида, заприличало е на чуканче и кой знае какви бели ще направи на захапката. Кога да започнем да се притесняваме? Кога е подходящият момент да започнем с отучването?

Смученето на пръста е сред най-разпространени форми на самоуспокоение. Бебетата даже смучат пръстче в утробата. Повечето деца сами надрастват този ранен навик за успокояване. Но кога? На пет? На шест? На седем?

 Ако детето си деформира небцето със смученето, ако това започва да се отразява на говора му или пък то е започнало да се срамува, че още си смуче пръста и това е започнало да му пречи да общува (например – то отказва да покани гости с преспиване, понеже не знае как другояче да заспи, освен с пръста в уста), тогава вече трябва да помагаме.

Какви са решенията?

Обърнете се към експерт

На първо време зъболекарят е достатъчен. Нека той съобщи лошата новина. Може да сподели с детето загрижеността си, че зъбите му ще се изкривят, ще излязат напред и ще деформират захапката му. Може даже да му покаже картинки, за да илюстрира проблема. 

Моят съвет е – разяснявайте, вместо да принуждавате… Ако започнете да настоявате постоянно, както правят повечето възлагащи задачи родители, можете да предизвикате съпротива. Най-бързият начин детето да спре да си смуче пръста е като го окуражавате, докато се бори с навика. 

Всеки може да победи навик. Отнема около 21 дни. Първо се уверете, че детето споделя идеите. То трябва да се съгласи да оглави мисията. 

Насърчавайте

Родителите много разчитат на заплахата като метод. Толкова лесно ни се изплъзва: „Доктор Смит никак няма да остане доволен, като те види пак. Не искаш да го разочароваме, нали?“ Подобни реплики предизвикват страх (а доколкото смукането на пръста е начин да се потисне тревогата, добавянето на напрежение само влошава нещата).

Вместо това насърчавайте детето, като видите, че упорства. „Радвам се, че ми довери, че ти е трудно. Изисква се кураж за това.“ 

Продължавайте с въпросите: „Как да ти помогна?“, „По кое време ти е най-трудно?“ „Има ли нещо друго, което би искал да опиташ?“

Стратегията, която най-вероятно ще проработи, е тази, която детето ще избере само. Насърчете го да нахвърляте идеи. Ако не стане с брейнсторминг, опитайте заедно да потърсите в интернет.

И моля ви, недейте маза пръстите му с горчиви мазила в боцкащи ръкавици – живеем в ново време, а тези методи принадлежат на миналото. Вие имате пред себе си равностоен партньор, който разчита на вашите сигурни напътствия и зряла подкрепа, а не средновековен роб, който трябва да бъде изтезаван по особено изобретателни начини 🙂