Превенция срещу коронавирус – част 1 от Д-р Мариян Иванов
Профилактика на COVID-19 инфекция Всъщност, говорейки за профилактика на тази инфекция, трябва да кажа, че същото важи за всякакви други инфекции – и за грип, и за други вирусни инфекции – тъй като принципите са едни и същи. Основното правило ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Това е пореден вирус, който тече по сходен начин с всички вирусни грипове. Разликата е, че заради новия щам при отслабена имунна система, придружаващи заболявания и по – възрастни хора протича по – тежко. Една от причините за това е, че е нов щам, който трябва да циркулира известно време преди да отслабне. Няма някаква специфична превенция. Да се поддържаме в добро общо здраве е било изискване за качествен живот и преди появата на Covid – 19. Да имаме добър имунитет не е новост – дали ще боледувате от грип или от Covid – 19 изискването и подхода към укрепване на имунната система е един и същ.
Ще боледуваме по-малко когато 70% от населението е преболедувало или е ваксинирано. До тогава няма да се случи нищо по – значимо. Маските и социалната дистанция не са метод за предпазване. Те имат друга „скрита“ цел – да забавят разпространението. Така държавите и науката печелят време. В това спечелено време те стават по-подготвени намирайки начин за лечение на заболяването, да създават по-ефективни ваксини, да подготвят здравните си системи да лекуват тежките случаи по-адекватно и да има достатъчно места в болниците. В действителност това забавяне е добро в краткосрочен план и не толкова ефективно решение в дългосрочен план.
Глобалният въпрос е цивилизационен – дали елитите на развитите държави управляват света правилно. Дали решението им Китай и Индия (или Азия глобално) да са мръсната част на света, която произвежда е правилно? Заради лошия начин на живот, ниския жизнен стандарт тези държави освен че изнасят продукция на ниска цена изнасят и болести и икономическа миграция. Дали отворения модел на свободно придвижване е напълно удачен, защото освен икономическа свобода той доведе и до глобално боледуване? Дали кризата се управлява правилно, дали така трябва да се контролира епидемия, дали ваксините са общодостъпни и много такива въпроси?
Това е пореден вирус, който тече по сходен начин с всички вирусни грипове. Разликата е, че заради новия щам при отслабена имунна система, придружаващи заболявания и по – възрастни хора протича по – тежко. Една от причините за това е, че е нов щам, който трябва да циркулира известно време преди да отслабне. Няма някаква специфична превенция. Да се поддържаме в добро общо здраве е било изискване за качествен живот и преди появата на Covid – 19. Да имаме добър имунитет не е новост – дали ще боледувате от грип или от Covid – 19 изискването и подхода към укрепване на имунната система е един и същ.
Ще боледуваме по-малко когато 70% от населението е преболедувало или е ваксинирано. До тогава няма да се случи нищо по – значимо. Маските и социалната дистанция не са метод за предпазване. Те имат друга „скрита“ цел – да забавят разпространението. Така държавите и науката печелят време. В това спечелено време те стават по-подготвени намирайки начин за лечение на заболяването, да създават по-ефективни ваксини, да подготвят здравните си системи да лекуват тежките случаи по-адекватно и да има достатъчно места в болниците. В действителност това забавяне е добро в краткосрочен план и не толкова ефективно решение в дългосрочен план.
Глобалният въпрос е цивилизационен – дали елитите на развитите държави управляват света правилно. Дали решението им Китай и Индия (или Азия глобално) да са мръсната част на света, която произвежда е правилно? Заради лошия начин на живот, ниския жизнен стандарт тези държави освен че изнасят продукция на ниска цена изнасят и болести и икономическа миграция. Дали отворения модел на свободно придвижване е напълно удачен, защото освен икономическа свобода той доведе и до глобално боледуване? Дали кризата се управлява правилно, дали така трябва да се контролира епидемия, дали ваксините са общодостъпни и много такива въпроси?