Как да насърчим самостоятелната игра при децата? от Маргарита Трифонова

Децата си търсят своето внимание. Всички родители се питаме по няколко пъти на ден как да научим малките да си играят сами и възможно ли е това. Детето може да играе само, това е неговата природа, начинът му да съществува, да се изразява и развива.

Още през първите месеци разглеждането на пръстчетата на ръцете, гукането се определя като самостоятелна игра. Родителите обаче често се опитват да ангажират детето с организиране на игри през голяма част от времето, което може да доведе до усещане за неспособност на детето да играе само.

Това зависи и от възрастта на детето. Следва да се има предвид, че дете на около година задържа вниманието си в едно занимание само няколко минути. Тук ключово е родителите да го възпитават в самостоятелност, за да сменя повече занимания и да успее да играе само доста дълго време.

Що се отнася до характера – в него се съдържат както вродени, така и придобити и заучени черти. Социалният елемент е много силен, което в случая означава, че детето може да се научи да играе самостоятелно, стига родителят да го окуражи в този процес.

Всеки родител има различен стил на възпитание, което определя ценностите, а оттам и уменията. Затова и играта на децата изглежда по различен начин в зависимост от подхода на възрастните.

Защо е важно за детето да играе само?

• Детето започва да става по-самостоятелно, което е едно от най-ценните качества от ранна възраст.
• Разгръщане на фантазията – играейки само, детето влиза в различни роли, измисля сюжети и герои. Ако вие сте неотменно до него, ако му подавате непрестанно идеи за игра, може да попречите на спонтанността и на пълното разгръщане на фантазията му.
• Влизане във връзка с вътрешния си свят – От психологическа гледна точка, детето канализира стреса, развива абстрактно мислене, поглежда навътре именно в самостоятелна игра. Това е момент на съзерцание, който е безценен за всеки етап от живота.

Децата са различни. Има малчугани, които могат с часове да играят сами, да се забавляват и изобщо да не търсят вниманието на възрастен. Обаче има и деца, които не могат да бъдат сами, веднага започват да плачат, да търсят компания и нищо не е способно да задържи вниманието им.

Съвети как да помогнете на детето да развие самостоятелност в играта

За правилното развитие на деца на 1 годинка е добре да се ръководите както от родителския си усет, така и от правилата, които препоръчват специалистите по детска психология. Не стойте в непосредствена близост до детето, но и не „изчезвайте“ за дълго.

Може да разговаряте, докато се занимавате вие с вашата, а то с неговата работа. Ако видите, че му е трудно да се заиграе, поставете му задачи – вие ще подредите съдовете, а то ще подреди кула от кубчета.

Предложението да нарисува кокошка с пиленца и петел с голям гребен ще има по-голям успех от нареждането „Играй си“.

Не пропускайте да го похвалите за добре свършената работа. Ако детето чува похвали, че прави нещата добре, то ще има стимул да продължи, ще стане по-уверено в собствените си възможности, а от там ще има и по-голямо самочувствие.

В началото му помагайте с идеи, но го оставяйте да ги развива. Не вие контролирате играта. Осигурете му възможност да развихри фантазията си.

Купете му палатка-къщичка, в която да играе с играчките си и да развива различни сюжети. Тя отделя детето от околния свят по един забавен начин и му помага да се почувства като господар на времето и пространството си.

Можете да измайсторите къщичка и с наличните материали вкъщи. Малчуганите най обичат да се крият под масата, покрита с дълга покривка, или път под одеалото, с което сте покрили два стола и се е получила тайнствена колибка.

Предложете му да бъде доктор и да преглежда животни в своя кабинет или нещо друго, което да го заинтригува, и го оставете. По някое време се поинтересувайте от случващото се, искайки разрешение да надникнете при него – така ще поласкаете самочувствието му на голям и самостоятелен, но и ще му покажете колко важни са неговите игри за вас.

 

Оставете детето да играе “глупаво”. Представата за забава на родителите и децата е различна. Искаме да развиват умения и навици, моторика, а те искат да полудуват. “Глупавите” на пръв поглед игри са най-любими, най-увличащи. Дайте му тази свобода и не прекъсвайте играта, защото смятате, че може да прави в този момент нещо “развиващо”.

Изборът на играчки е изключително важен. Детските психолози смятат, че точната играчка за вашето дете  е таза, която го кара само да си измисля игри, ситуации и случки. В тази връзка, всички писукащи, танцуващи или даващи нареждания електронни играчки са всичко друго, но не и развиващи самостоятелността.

Заложете на дървени кубчета, строител, пластилин или пъзел, съобразени с конкретната възраст.

Те развиват изобретателското мислене у малките. Всеки предмет, който ви е изглеждал дори непотребен, може да се превърне в чудесна и занимателна играчка за детето ви. От вас се иска само да разпалите първоначалната идея, след което да се оттеглите, оставяйки детето във вълшебния свят на фантазията му.

Ползи от самостоятелната игра

Ежедневната самостоятелна игра носи много ползи за детето. Децата, които биват оставяни да се занимават сами за известно време всеки ден, развиват умения за умствено фокусиране и способност да се концентрират върху даден обект, като наред с това успяват да прилагат вече придобити знания, без да се разсейват.

Колкото повече детето расте, толкова повече се увеличава времето, през което може да се концентрира върху определен обект или дейност.

Пълната свобода ще попречи на творческото мислене на децата. Затова, ако искаме децата да развият правилно отношение към самостоятелните занимания, не бива да им даваме абсолютна свобода. Поставянето на определените граници подпомагат развитието на творческото мислене.

Така детето оценява по правилен начин, че разполага с време и материален ресурс. Самостоятелните занимания и игри помагат на детето да създаде свои собствени интерпретации и да открие нови начини за взаимодействие с играчките и предметите, с които разполага.

Когато играе самостоятелно, детето има възможност да изгради независимо отношение към играта, а липсата на чужда подкрепа и помощ от родител или друго дете ще му помогне да подхрани своята увереност.

Когато детето играе самостоятелно, то ще се научи да се грижи за собствените си играчки и пособия и да изгради отговорно отношение към тях.

Ползите за родителите също са безспорни. Това е толкова важно, колкото и самостоятелната игра за детето, тъй като по този начин родителите могат да се съсредоточат върху задълженията си, да са по-внимателни към детайлите от ежедневието си.

Примери и съвети за игри

Една от игрите може да е във ваната по време на къпане, като детето е седнало и прелива сапунената вода с чашки. Вместо да бързаме да го изкараме, да го заведем в хола и да пробваме да го заиграем там, може да го оставим да си играе във ваната.

Докато хвърляте по едно око към щастливия малчуган във водата, оползотворете времето си да сложите в ред разхвърляните вещи по рафтовете в банята или просто си отдъхнете за няколко минути.

Бебе на около 10 месеца да удря с дървена лъжица по масата и да се радва на звука. Може да пробваме да наредим пред него пластмасови кутии, една малка и една по-голяма тенджера, даже нещо дървено и да се отдръпнем на няколко крачки.

Изберете подходящи играчки

Следва да изберете подходящи за възрастта на детето играчки, тъй като, ако са прекалено елементарни, бързо ще се отегчи, а ако са прекалено сложни, е възможно прекалено много да се мъчи.

 

Ограничете броя на играчките

Играта е работата на детето. Не бива да има прекалено много играчки, за да не е затруднено детето от избора, или пък постоянно да се разсейва от една играчка към друга и това да му пречи да се потопи в играта… И в този момент да ни вика да играем заедно.

Не е изключено също децата да губят интерес към играчки, с които играят постоянно. И двата проблема се решават с ротация на играчките. Съвсем просто обяснено, ротацията на играчките е, когато махнем част от играчките на детето (поне 30%) и то няма достъп до тях известно време – седмица или две. После изваждаме тези играчки и прибираме другите. Така редуваме играчките, до които детето има достъп.

Заложете на собствено изработени играчки  

Децата се радват повече на ръчно направени играчки. Може да изработим сами „плюшена” играчка от чорап, фигурка от полимерна глина или картонена корона.

Може да се направи „лодка” от кашон и тиксо.

Играчките следва да са подредени и лесно достъпни за детето

Понякога забравяме, че ако искаме детето да играе само, то трябва да има лесен достъп до играчките.

Когато играчките са подредени, а не всичките на куп в една огромна кутия, детето може само̀ да си ги взима. Така е по-вероятно да се заиграва по-дълго, защото може да преминава от една играчка към друга или даже да си създава нови игри, които комбинират играчки – просто възможностите за забавление са повече.

Подгответе идея за игра

Много често детето просто не знае на какво и как да играе. Затова просто сложете на близо играчки.

• Извадете няколко книжки. Така то само̀ може да започне да ги разглежда или да ги включи в играта;
• Сложете старо списание, пластмасова ножица и хартиено лепило на открито място на пода;
• Подрете наблизо около детето шалчета, шапки и други аксесоари от гардероба си.

 

• Сложете в близост до играчките и любимата книжка на детето – то сигурно ще поиска да им „прочете“ нещо, както мама и татко четат на него.
• Направете кула от картонени кутии.
• Подгответе място за игра
• Забележете, когато казвате на детето „Недей”, „Не сега” или „Не тук”, и си помислете „Къде мога да позволя да прави това?”.

• Може да пробваме да подготвим място за игра на бъркане на брашно с вода в банята.
• Детето иска винаги да ни сипва сок/вода/т.н.? Също в мивката в банята пригответе различни размери купички, чашки, пластмасово шише, една фуния и черпак.
• Ако обича да рисува, му дайте миещи се флумастери и го оставете на плочките.
• Детето иска да играе с кал? Когато планираме да чистим терасата, може да подготвим една кофичка с пръст, една лейка и един леген за игра.
• Ако обича да се качва на масата, му осигурете безопасно място за катерене.

Ако ви предстои да научите детето да си играе самостоятелно, се въоръжете с търпение. Това умение е част от възпитанието и е от особена полза както за децата, така и за родителите. Насърчавайте детето си по всякакви начини към самостоятелни игри.

Ще се удивите колко бързо те ще се превърнат във втора природа за детето ви и то с радост ще очаква тези часове, в които истински да се наслаждава на независимостта си.