Съвети от психолог при деца, пристрастени към компютърни игри! от Искра Ангелова
„Мамо, сега ще се качим в колата и ти ще ми дадеш да гоня!“ категорична е Ани и ме гледа твърдо в очите. „Гонене“ тя нарича играта Събуей сърфърс, която e видяла на телефона на баща си, който пък (съвсем ...Въпроси и отговори по тази тема (2)
Когато бях дете на мода бяха куклите Барби и ги събирахме. Нямаше ги, бяха трудни за намиране и с настървение преследвахме всичко свързано с тях. Не станах Барби жертва – нямам такива коси, нито се обличам така. Спомням си този период, но той отмина. Всички сме ставали „жертва“ на нечий маркетинг. С игрите вярвам, че ще е същото. Ще дойде време и те да омръзнат. Иначе безспорно имат негативни ефекти – обездвижват се децата, не са полезни за зрението, след часове игра децата са като „зомбирани“. В къщи ограничаваме времето и само татко може да разреши допълнително време за игра. Чакаме го всяка вечер с таблета да се прибере от работа за още малко минутки. Той е уморен, често няма сили да обърне внимание на малчо и се предава.
Игрите обаче не са толкова голямо зло – развиват технологична грамотност, научили сме доста думи и фрази на английски, за да сме успешни във вземането на всеки challenge трябва да мислим, да сме по-иновативни или да проверим в YouTube как другите го правят – това е форма на учене.
И последно аз като съвременна жена не искам да се обличам както и да водя живота, който баба ми е имала – просто не е адекватно. Защо тогава да очаквам, че малчо трябва да има детството на дядо си?
Когато бях дете на мода бяха куклите Барби и ги събирахме. Нямаше ги, бяха трудни за намиране и с настървение преследвахме всичко свързано с тях. Не станах Барби жертва – нямам такива коси, нито се обличам така. Спомням си този период, но той отмина. Всички сме ставали „жертва“ на нечий маркетинг. С игрите вярвам, че ще е същото. Ще дойде време и те да омръзнат. Иначе безспорно имат негативни ефекти – обездвижват се децата, не са полезни за зрението, след часове игра децата са като „зомбирани“. В къщи ограничаваме времето и само татко може да разреши допълнително време за игра. Чакаме го всяка вечер с таблета да се прибере от работа за още малко минутки. Той е уморен, често няма сили да обърне внимание на малчо и се предава.
Игрите обаче не са толкова голямо зло – развиват технологична грамотност, научили сме доста думи и фрази на английски, за да сме успешни във вземането на всеки challenge трябва да мислим, да сме по-иновативни или да проверим в YouTube как другите го правят – това е форма на учене.
И последно аз като съвременна жена не искам да се обличам както и да водя живота, който баба ми е имала – просто не е адекватно. Защо тогава да очаквам, че малчо трябва да има детството на дядо си?