Съветите на д-р Гайдурков: може ли детето да яде захар? – 3 част от Д-р Георги Гайдурков
От друга страна, нека да синтезираме така – разполагаме с естествени продукти, с които можем да направим и да конструираме цяла една сладкарска индустрия без да вредим. И тогава ние ще кажем: ето, да, разбира се, детето може да яде ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Истина е, че цивилизационно сме започнали да консумираме захар в пъти повече отколкото са поемали нашите предци. Няма никакъв спор, че това е вредно и в комбинация със системно обездвижване води до здравословни проблеми.
Аз не вярвам, че е възможно да избягаме от захарта, нито, че можем да я заместим. По – скоро вярата ми е, че е добре да ограничим приема, да увеличим движението, за да се горят калории и да мием често зъбите и винаги след прием на захар.
Вярвам, че и организмите ни са се променили и адаптирали към по – високите нива на прием на захар. Обаче към стевия и други подобни храни не съм сигурен дали сме адаптирани. Просто защото това са храни от други райони на света и не е ясно как реагират телата ни към тях – в Азия ядат и влечуги, но в Европа не. Просто имаме различни хранителни навици и телата ни са настроени към това. Световната търговия позволява бърз трансфер на селскостопански култури и храни, но еволюционно не е ясно дали ние можем да ги приемем с лекота. Дори и да не дават директна непоносимост, не е ясно дали можем да ги приемем като основна храна и част о традиционното хранене.
Истина е, че цивилизационно сме започнали да консумираме захар в пъти повече отколкото са поемали нашите предци. Няма никакъв спор, че това е вредно и в комбинация със системно обездвижване води до здравословни проблеми.
Аз не вярвам, че е възможно да избягаме от захарта, нито, че можем да я заместим. По – скоро вярата ми е, че е добре да ограничим приема, да увеличим движението, за да се горят калории и да мием често зъбите и винаги след прием на захар.
Вярвам, че и организмите ни са се променили и адаптирали към по – високите нива на прием на захар. Обаче към стевия и други подобни храни не съм сигурен дали сме адаптирани. Просто защото това са храни от други райони на света и не е ясно как реагират телата ни към тях – в Азия ядат и влечуги, но в Европа не. Просто имаме различни хранителни навици и телата ни са настроени към това. Световната търговия позволява бърз трансфер на селскостопански култури и храни, но еволюционно не е ясно дали ние можем да ги приемем с лекота. Дори и да не дават директна непоносимост, не е ясно дали можем да ги приемем като основна храна и част о традиционното хранене.