Преглеждания: 4039
От друга страна, нека да синтезираме така – разполагаме с естествени продукти, с които можем да направим и да конструираме цяла една сладкарска индустрия без да вредим. И тогава ние ще кажем: ето, да, разбира се, детето може да яде прости захари, може да яде сладки храни колкото пожелае, стига тези продукти да не са от изолирани захари.
КАФЯВА ЗАХАР
Като асортимент, който ние можем да ползваме, за да правим сладки храни за децата, това са и следните продукти: това са така наречената кафява захар, различните подсладители и други изолати от растения, за които стана дума – сироп от агаве, палмова захар.
Кафявата захар, първо, е общо понятие. Зависи от какво е извлечена тя, в какъв процент е изолатът, чистата захар, и в какъв процент тя е все още богата на минерали и на витамини. Затова, аз пак ще кажа, че най-добрият вариант, с който разполагаме на пазара в момента, това е кокосовата захар и захарта от палма аренга.
КОКОСОВА ЗАХАР
Това, което е под името кафява захар обикновено е тръстикова захар и това, което аз най-често виждам в практиката е (особено малките пакетчета, на които пише тъмна захар), че това е просто бяла захар, която е боядисана в кафяво с малко прегоряла захар. Но това не е пълноценен захарен продукт и по същия начин изтегля витамини и минерали, по същия начин има висок гликемичен индекс и има риск от метаболитен синдром, преддиабет и т.н.
По отношение на подсладителите, банално е да кажем, особено пък за децата, че старите формули в лицето да кажем на захарина, на ацесулфама – те на практика не са приложими за деца, защото имат висока доказана токсичност. От естествените подсладители, тогава, когато се налага – когато имаме вече доказан диабет да кажем – тогава можем да ползваме така модерната в днешно време стевия.
СТЕВИЯ ХРАСТ
Това е всъщност извлек от едно тропично растение, стевия, което съдържа тези захароподобни вещества. Но те не са подобни по отношение на захарната молекула, те са подобни единствено органолептично, единствено като вкусови качества, нямат нищо общо със захарта.
В този смисъл те въглехидратно не натоварват организма. Има може би все още неясна тъмна страна стевията, защото нека да кажем така: човешкият вкус е създаден, конструиран е еволюционно да индикира много малки количества молекули, които не трябва да бъдат в нашата храна. Затова когато например ползваме нежелани вещества като антибиотици, там производителят слага много силни аромати, за да може да заличи нежеланият аромат.
Въобще токсичните вещества носят индикатори, които нашите рецептори възприемат като лош вкус или лоша миризма и ни отблъскват, това е естествената реакция, за да не консумираме ние отровни съединения. Във връзка със стевията, има нещо, което не е много ясно, защото вкусът на стевията всъщност не е много приятен.
ЧАЙ СТЕВИЯ
Аз лично предпочитам да изпия един чай без нищо, без никакво подслаждане, отколкото с листа от стевия, защото има нещо в нейния вкус, което е много неприятно. Да, нещо наподобява на захар, но има нещо, което е много отблъскващо. Има някои автори, в интернет всеки може да види, които казват, че има вещества в стевията, които са негативни.
Но стевията може да ползваме по друг начин и това вече индустрията е успяла да го направи – ние можем да използваме стевиозидите, тоест тази част от растението, която дава сладкия вкус, като са премахнати тези негативни вещества. Вариант е, но аз бих казал – основна аксиома, от която се водим в природосъобразното хранене е да не правим твърде големи извлеци и твърде много да рафинираме храните.
СТЕВИЯ НА ПРАХ
Въпреки че в случая има резон, за да премахнем негативни вещества, все пак, нека стевията и в частност стевиозидите, които са много по-приятни на вкус, да останат като алтернатива при проявен, изявен и диагностициран диабет.
Във всички други случаи не е необходимо да ограничаваме захарите, нека напомним – те са основният източник на енергия на нашите органи и системи, стига тези захари да присъстват в своя естествен тъканен контекст на естествена храна, а не извлек в шише, не извлек в бурканче.
Вижте също:
Истина е, че цивилизационно сме започнали да консумираме захар в пъти повече отколкото са поемали нашите предци. Няма никакъв спор, че това е вредно и в комбинация със системно обездвижване води до здравословни проблеми.
Аз не вярвам, че е възможно да избягаме от захарта, нито, че можем да я заместим. По – скоро вярата ми е, че е добре да ограничим приема, да увеличим движението, за да се горят калории и да мием често зъбите и винаги след прием на захар.
Вярвам, че и организмите ни са се променили и адаптирали към по – високите нива на прием на захар. Обаче към стевия и други подобни храни не съм сигурен дали сме адаптирани. Просто защото това са храни от други райони на света и не е ясно как реагират телата ни към тях – в Азия ядат и влечуги, но в Европа не. Просто имаме различни хранителни навици и телата ни са настроени към това. Световната търговия позволява бърз трансфер на селскостопански култури и храни, но еволюционно не е ясно дали ние можем да ги приемем с лекота. Дори и да не дават директна непоносимост, не е ясно дали можем да ги приемем като основна храна и част о традиционното хранене.