Съветите на д-р Гайдурков: рецепти с плодове и ядки от Д-р Георги Гайдурков

Обядът в нашето здравословно меню можем да подредим по следния начин:

Винаги, когато приемаме храна, ние желаем да има жива храна, така че да има ензимни системи. От това, което науката познава, вероятно има много други компоненти в храната, за които ние не знаем, но винаги ние се нуждаем от жива храна, жива ензимна храна. Тя помага най-малкото с тези системи за метаболизирането, за хидролизата и на другите вещества в термично обработената храна, където вече няма ензимни системи. 

Винаги се стараем да предложим на основно хранене една богата сезонна салата, но тя също е по избор.  По-студените месеци природата предлага това, което е под земята. Също имаме сезонни продукти, не е задължително да консумираме марули и репички, които не са сезонни. Ние не ги изключваме, но тогава природата предлага това, което е под земята – морков, ряпа, гулия, различните други кореноплодни, земна ябълка например. 

Нашата основна салата тогава може да се състои от тях – настъргани или нарязани. Когато през пролетта излизат свежите зелени продукти, разбира се те са част от тази салата. 

Винаги се стараем да има нещо сурово на нашата маса

Това сурово нещо може да бъде също така и под формата на смути, както сега е модерно да се нарича. Това смути може да бъде на обяд и можем, разбира се, да го изтеглим като една втора закуска сутринта. 

В системата на човешкото хранене предлагаме чрез смутито да се вкарва много сурова зелена храна. 

Оказа се, че нашето тяло като биологична система, като вид, се нуждае от много зелени храни. Така както можем шеговито да кажем, че шимпанзето, което е представител на висшите примати генетично е над 98% човек се оказва, то консумира много зелени неща. Оказва се, че нашето тяло не е много по-различно, но ние забравяме тази зелена компонента. 

Забравяме това, че зеленото, хлорофилът, е всъщност кръвта на растенията

Зеленото, това е основният от двата пигмента на живота. Хлорофилът – за растителното царство и кръвта – за животинското и за човека. Оказа се всъщност и друго – че хемът на хемоглобина, една основна част на нашия червен кръвен пигмент, пигмент на живота, той е близък до хлорофила. 

Тоест като че ли създанието така да се каже преповтаря един архетип по различен начин. И затова аз често се шегувам, че зеленото всъщност е червено – пигментът на живота на растителното царство се превръща в нашия жизнен пигмент – кръвта. 

Това е едно от обясненията защо толкова много се нуждаем от хлорофилни, живи растения. И тогава, когато разполагаме с тях е препоръчително те да бъдат една задължителна част от нашето меню, от нашата салата и от нашето смути. 

Апропо, смутито е нещо гладко и пасирано

Неговата идея е, че по един много лесен и бърз начин ние можем да внесем и да осигурим на нашето тяло тази жизнена, зелена, незаменима енергия. И как правим нашето смути? 

Тук има една особеност, която изключително коректно искам да подчертая. Обикновено предлаганото смути се състои от зелени продукти, добавят се плодове, много често някои добавят вода, зехтин и сол. 

В нашия опит се оказа следното: ако добавяме вода, ние нарушаваме точната пропорция на нутриенти в тази естествена система. Освен това разреждаме ензимните системи и се получава феномена на ферментация. Тоест захарите в това смути започват да е подлагат на бактериална ферментация с образуване на газове, понякога даже и на алкохол. 

Тоест когато правим смути, ние избягваме да добавяме вода. Всеки от нас може да направи този експеримент и да пробва едно смути без вода и едно със. Не слагаме вода, но разреждаме – разредителят в смутито всъщност е жив фреш, прясно изцеден сок. Така че смутито можем да го структурираме. 

Да имаме основно зеленолистни – спанак, магданоз, рукола, тученица и други зелени продукти. Изключително ценно и вкусно става, когато добавим селъри или стъблена целина. Тя е изключително богата на минерали, на соли, от които тялото има нужда. 

Разреждаме с морковен сок, може също така с краставичен сок, сок от селъри. Така че в тази система, която получаваме, ние имаме изцяло жива, ензимна храна. Не добавяме вода. 

Много пъти се оказва, че смутито е вкусно, ако направим нещо подобно на вкуса на домашната лютеница. 

Понякога към него добавяме чесън, домат, и то добива вкуса на това, което едно време бабите наричаха „салце“. Много пъти и децата не обичат зеленото смути, защото стои безвкусно или блудкаво. Но ако го направим като вид домашна лютеница е изключително питателно и приятно. Като основната компонента от зелените е спанака, добавяме нарязана стъблена целина, сок от селъри също така, добавяме морковен сок и по желание домат или чесън. 

И това нещо в силен блендер се смила, блендира се до гладък крем. И това смути изключително добре се понася и дава изключително важни вещества. Алкализира нашата система, дава ни микроелементите – витамини, ензими, минерали. 

Това смути може да бъде дори вместо нашата салата по желание. Може да бъде втора сутрешна закуска. Изключително ценен и препоръчителен продукт.