Страховете във всяко дете. Вижте какви са и как да му помогнете. от Иван Карагьозов

Преди всичко трябва да се отбележи, че всичко, което участва в несъзнаваната психична дейност на човека, се натрупва през първите 6-7 години от нашия живот. Имено в този период се случват несъзнаваните конфликти, които могат да допринесат за развитие на детска невроза. 

Обикновено невротичният страх (тревожността) се определя като вродена реакция на опасност, като става ясно че страхът е психично явление, а опасностите, които го предизвикват може да са както вътрешни така и външни:

• Първата опасност, която се преживява от детето, е „загубата“ на майката. Изживяването на тази опасност варира до 18-ия месец на детето. 
• Второто голямо преживяване на страх за детето е свързано със „загубата“ на любовта на майката. 
• На трето място е страхът, който е предизвикан от анатомичните разлики при половете. 
• Четвъртата тревожност се появява, когато се пристъпва към по-сериозното изживяване на родителските забрани от страна на детето. 

Това не е единственото обяснение за създаването на страховете при децата. Съществуват и други концепции, но в едно специалистите са категорични – детството е важно ведно с детските преживявания.

 Страх от неприятни детски преживявания

Всъщност неврозата най-често се определя като емоционална нестабилност, или както се разгледа по-горе – като страх от неприятните детски изживявания. Друго обяснение, е че това е отговорът на конфликта на две психични събития.  

Въпросът, който тревожи родителя, е как да предпази детето си, и един от най-лесните варианти е да му даде любимата му кукла или да го насочи към домашния му любимец. Друг трик е да научим детето на дълбоки вдишвания при определени симптоми. 

Не на последно място е добре детето да има набор от релаксиращи упражнения. Някои други, не толкова популярни методи, са рисуването и слушането на подходяща музика. Преди всичко най-важна е фигурата на родителя и тя не бива да е твърде закриляща или твърде пренебрегваща проблема – необходим е баланс.

Много важен фактор е разкриването на наличието на симптоми за невроза и преживявания на страх. Ясен симптом за такива преживявания е регресивното поведение и наличието на страхове. Някои основни черти са: 

• обсесивно-компулсивни симптоми; 
• смучене на пръст; 
• напикаване; 
• гризане на ноктите; 
• фобии; 
• трудности при отделяне от родител; 
• нощни кошмари; 
• по-чести конфликти с родител. 

Един често подценяван симптом е детската кашлица

Психогенната кашлица е хронична, суха кашлица, която няма доловима обективна причина, а се обуславя от емоционални и психологични проблеми. Тя може да се представи като „тикоподобна“ кашлица (суха, повтаряща се) или като необичайна „съскаща като гъска кашлица”. Обикновено тя се проявява там, където има скрито семейно или социално напрежение. 

Психогенната кашлица е израз на безпокойство и стрес, като някои предпочитат, терминът „стрес-свързана” или „кашлица, свързана с безпокойство”. Така се подчертава, че симптомът „кашлица” е реакция на външен стрес, а не е обусловен от психическо разстройство. 

Този вид кашлица може да е много честа през деня (през 5-10 минути), но типичното при нея е, че тя стихва и изчезва по време на сън или на игра и при нея не се наблюдават усложнения.

Понякога кашлицата е способ за привличане на вниманието на родители, учители,  другарчета. Друг път тя наподобява нервен фонетичен тик. Кашлицата стихва, когато детето е заангажирано и се засилва, когато то е обект на внимание. 

Децата с психогенна кашлица често страдат и от други соматични симптоми. Тя се наблюдава по-често при деца, които са затворени в себе си, интровертни и стеснителни. Самото кашлящо дете изглежда необезпокоявано от кашлицата за разлика от заобикалящите го близки. Характерна особеност на психогенната кашлица е, че не се повлиява от мощни  медикаменти.

Ето защо терапевтичният подход при този тип кашлица се състои в неглижиране на кашлицата чрез преместване на фокуса на внимание и отдалечаването му от симптома. Положителен трик за преодоляване на този симптом е плацебо способа, като увиване през нощта в чаршаф, подкрепа и т.н.

Кои са факторите със социализиращ ефект върху личността на детето

Съществува ли разлика между адаптация, социализация и т.н. в процеса на превръщането на детето от дете в зряла, полезна за обществото личност и къде е връзката между тази терминология и общия тон на взаимоотношенията между деца и родители?  Най-общо може да се отбележи, че социализацията се свързва с процеса на усвояване на нагласи, убеждения и традиции, които са характерни за семейството и културата. Ясно е, че родителят има основна роля в този процес. 

В началото на развитието на детето на родителя се налага да приучи детето да контролира физиологията си, но на по-късен етап този контрол се отнася до поведенческите реакции на детето: например как да се потискат агресивните импулси, когато друго дете вземе играчката му. 

В тази връзка е важно да се открои индивидуален и специфичен родителски стил, който да се следва. Дали той е авторитарен, демократичен и либерален, авторитетен или представлява съчетания от някои от тези стилове? Трябва да изберете своя почерк!

Едно изследване доказва, че родителският стил е в пряка връзка с успеха на детето в училище, като резултатите подчертават изключително положителната роля на авторитетния стил. Какво представлява той? 

Там, където има много любов, но и достатъчно изисквания за целите и стандартите на поведение на децата. За по голяма обективност трябва да кажа, че и детето, и неговият темперамент също влияят на родителя, а оттам – и на самия родителски стил – така наречената реципрочна социализация. 

Неминуемо съществуват и други фактори, които влияят на социализацията – медии, звезди и ролеви модели като актьори или певци, неговите връстници и т.н. 

С най-голямо влияние са връстниците, като може ясно да се проследи как те повлияват развитието на детето чрез играта. На по-ранна възраст, около първата и втората година, детето играе само, в изолация, като много скоро след този период то вече е в група, но продължава да играе за себе си – паралелно с игрите на другите деца. 

При навършването на третата година, децата започват съвместните си игри, където детето има отделна, но допълваща играта на другите деца роля. Всички тези процеси се влияят от когнитивното развитие, като съвместната игра не се появява до момента, до който детето не преодолее част от егоцентризма си и не започне да е способно да разбира и друга гледна точка. 

Училищната възраст е „големият” скок в социализацията на детето. Интересни са вариациите, които са свързани с усвояването на роли. Докато на около 6та и 8ма година децата се харесват и са приятели, защото си поделят различни неща, то между 9та и 11та година, приятел е този, който помага в нужда, а тези на 12-13 години свързват приятелството с психологична подкрепа, която е свързана с усещането, че родителите не ме разбират или пък с помощ по определен предмет в училище. 

Закономерно, половите различия са също важен фактор в социализацията на детето.

Много от популярните мнения са заблуди: 

• например, че момичетата са по-социално насочени от момчетата; 
• или че момчетата имат по-ясно изразена мотивация за постижения; 
• или че момчетата имат по-висока самооценка от момичетата; 
• или че момичетата са по внушаеми от момчетата… 

Единственото, категорично доказано такова мнение е, че момичетата имат по-добри вербални умения, докато момчетата имат по-добре изявени математически способности, но и тук разликите са пренебрежимо малки. 

Половите роли са важен фактор, като в различните култури се гледа по различен начин на тях, като най-важното е, че децата се учат на поведение наблюдавайки своите родители, съответстващи на пола им. Най-вече родителите, но и другите хора служат за образуването на ролеви модели за мъжко и женско поведение при децата. 

Характерно за социализацията е, че тя е процес – тоест децата постепенно осъзнават кои са и доколко съответстват на средата на семейството си и на приятелите си. И макар това да е важно обстоятелство, не е за пренебрегване факта, че детето взима активно участие  в собствената си социализация.