Детето е стресирано и не иска да ходи на ЯСЛА – Практични съвети от Иван Карагьозов

Обикновено, както сме подчертавали неколкократно, децата търсят общуване и взаимодействие с други свои връстници. От тази гледна точка е нормално детето да ходи с желание на ясла или детска градина. Обаче има случаи, в които това не е точно така. 

Детето плаче всяка сутрин или плаче всеки път, когато го взимаме, не иска да се облича, а и в немалко случаи – детето се разболява без причина и не може да бъде излекувано лесно. 

В тази връзка ще разгледаме някои трудности, които биха могли да възникнат при децата през първите три години. Преди всичко – нека припомним, че това е периодът, в който децата развиват своите чувства на основата на опита, който е резултат от контакта със средата. 

Това означава, че усилията в този възрастов диапазон е необходимо да се насочат към създаването, развитието и стабилизирането на устойчиви положителни чувства, които са свързани с радостта. От друга страна точно по това време се правят и опитите децата да започнат да могат да сдържат отрицателните си чувства, като им се създават условия те да бъдат заменени с положителни. 

Това не е лека задача, но не е и невъзможна

Един често използван трик е да се заменя „дразнителя”. Това на практика изглежда по следния начин: сутрин е, вашето дете плаче и не иска да се отдели от вас, за да влезе в яслата, но естествено – то има и любима играчка. 

Ако не са налични други причини за неговата нервност, можете да използвате следната последователност: когато то започне да плаче, можете да му покажете любимата детска играчка и да му я дадете. Това е замяна на един дразнител с друг, който е положителен. 

След като детето се успокои, можете да насочите вниманието му към другите деца – което неминуемо ще предизвика интерес у него. Когато неговата мотивация вече е насочена в друга посока, оставете му играчката или я дайте на възпитателя, вземете си кратко довиждане с детето и поемете към вашите задължения. 

Липсата на положителен тонус при детето, което е в ясла, може да има различни измерения и причини

Нерядко това състояние се дължи на нарушения на режима на детето, който е бил предварително създаден. В тази връзка е необходимо да синхронизирате режима с възпитателя.

Друг често срещан момент е физическото неразположение, както и недоспиването.

Неправилното отношение на възрастния към детето също  е причина за спад на положителния му емоционален тонус. Понякога сме свидетели как отделно дете в групата без видима причина хленчи или плаче постоянно. В тези моменти говорим за натрупана скука при детето, породена от еднообразието, което го заобикаля.  

Неизбежни са неприятностите в живота на детето, но това, което можем да направим, е да не оставяме детето дълго време под влиянието на неприятните чувства. Запомнете – не можете, а и не е необходимо да предпазвате детето от неприятни чувства. Това, което можете и би трябвало да направите, е да ликвидирате неприятните чувства по възможно най-бърз начин и да създадете условия за приятни преживявания. 

Ще ви дам един елементарен пример в тази посока: когато детето се нарани (не много лошо), в него се пораждат неприятни чувства и то започва да хлипа. Тогава вие се доближавате до него и го гушвате, като му говорите успокоително. Следвайки тази процедура, стартирате привеждане на нервната система на детето в равновесие. 

Имайте предвид, че детето все още няма изградена възможност да регулира чувствата си и силните по степен или сила чувства внасят смущения в нервната му система, а оттам – и дезинтеграция на цялостното състояние на детето.  Всеки родител иска детето му да се радва, както това се случва най-често на празници. 

Много често явление е децата в такива моменти да се „претрупат” с емоции и впечатления. Вследствие на това те се превъзбуждат и често „излизат от релсите”. 

Стават нестабилни, възможно е радостта да премине в противоположно чувство, или с две думи – радостните викове да преминат в плач и раздразнителност. Тогава казваме, че детето се е „превъзбудило“. 

В тази връзка както скуката, така и силните емоции не са препоръчителни – както в яслата или детската градина, така и у дома. Много често именно въз основа на тези фактори детето изгубва положителния си тонус и преминава в състояние, което е нетипично за него. Златната среда е да дозираме емоциите – както вкъщи, така и навън, а и в яслата.