Типове “НЕПОСЛУШНИ” деца и защо не слушат? от Иван Карагьозов

Съветът да се избягва критичността при непослушните деца звучи малко неестествено. Но имайте предвид, че вероятността да предизвикате враждебност е в пъти по-висока при критично поведение от ваша страна, отколкото при използване на други трикове. Едно изследване сред множество деца откроява четири основни типа поведение:

• поведение, търсещо внимание;
• поведение, използващо сила;
• поведение, използващо отмъщение
• поведение, показващо неадекватност.

Системата за разпознаване на типовете поведение изисква да се спази следната последователност на действия: да наблюдаваме поведението на детето в детайли, да бъдем чувствителни към собствените си реакции, да представяме на детето четирите модела, да отбелязваме разпознавателната му реакция, да прилагаме подходящата процедура на корекции.

Ето и моделите:

• Търсещо внимание – Когато децата са лишени отвъзможността да достигнат своя статус чрез полезен принос, те обикновено използват привличането на вниманието към себе си, за да достигнат статуса си (целта си). В този случай е по-полезно да се помогне на детето да развие социалните си интереси, отколкото да му се отделя специално внимание. Може също то умишлено да бъде насърчавано към активни усилия в тази посока.
• Използващо сила – Децата, използващи сила, са обикновено тези, които използват посланието – ако ти не ми позволиш да направя това, което искам, ти не ме обичаш. Успешно използвана тактика при такъв тип дете е да му се даде позиция, която изисква отговорност и дава престиж. 
• Друг трик е директно да се демонстрира, че то е разкрито, например: „Аз не мога да те накарам да го направиш и знам, че е така“ – това е начин детето да бъде обезоръжено.
• Използващо отмъщение – Трябва да се знае, че децата, търсещи отмъщение, са онези, които са отчаяно обезкуражени и се чувстват толкова наранени от другите, че за тях единственият начин да намерят мястото си е… като нараняват другите. Повечето лидери на банди са имено този тип деца, те са предизвикателни и са с потенциално делинквентно поведение.
• Показващо неадекватност – Децата от последния тип се чувстват безпомощни. Често именно поради безпомощността си, с цел да избегнат ситуация, която ги унижава или излага, те използват именно демонстрирането на неадекватност. С други думи – е наличен комплекс на малоценност. Обикновено тяхната роля е на глупаците. При тях има успех окуражаването, особено когато правят грешки.

За да бъдат типовете разбрани, е необходимо да се вникне в значението на поведението на детето. Един верен начин да се открие типа поведение на детето е да бъде проследено собственото чувство, което предизвиква поведението на детето. Ако се чувствате раздразнен – това е индикатор за тип едно; ако имате чувство, че сте победен или заплашен – се отнася за тип две; при чувството, че сте дълбоко наранен – се индикира тип три; ако имате чувство на безпомощност – то тогава се индикира тип четири.

След като вече сме установили типът „непослушно поведение“, тактиките засягат въпроса как точно да се изправим пред детето с тезата си. Задължително е да се търси отговор, но не на въпроса „Защо си направил това?“, а „С каква цел си правил това?“. Ако подходът ни при разговор с детето е психологически адекватен, то със сигурност той ще има ефект и ще рефлектира у детето. Дори и ако детето ни излъже, именно този рефлекс ще ни покаже цялостната картина.

Ето по какъв начин да подходим и какви въпроси да зададем на детето, за да се открои типа му на поведение:

• Възможно ли е да имаш нужда от специално внимание?
• Възможно ли е да си имаш твоя идея и да се надяваш да бъдеш шеф?
• Възможно ли е да искаш да нараниш другите, толкова колкото се чувстваш ти наранен от тях?
• Възможно ли е да искаш да останеш сам?

Тези въпроси е задължително да бъдат изразени по начин, който не е осъждащ. И в никакъв случай възрастният не трябва да изразява своята емоция чрез тях.