Преглеждания: 2695
Травмите при децата за съжаление имат сезонност. За съжаление при дечицата по-често се получават летни травми. Тогава, когато те са повече навън; когато са повече на детските площадки и когато родителите се разсейват (с телефоните си или с кафето си).
Най-честите травми при децата са счупванията в областта на китката, в областта на предмишницата и лакътя. Същото важи за глезени, подбедрица и коляно, като счупванията обикновено са при падане след катерене от дървета, на детски площадки, катерушки. За съжаление се случват много често и вкъщи, и когато детето кара колело или ролери.
Много често има, за съжаление, и много сериозни травми, свързани с катастрофи. Напоследък зачестиха и травмите на деца, блъснати от велосипедисти. Те смятат, че велоалеите са само техни и за съжаление пък децата не приемат, че това не е и тяхна територия. И в крайна сметка се получават много сериозни травми.
Коя е най-застрашената възрастова група?
Най-застрашени са децата между 3 и 5-годишна възраст. Някъде между годинка и 3 годинки родителите са по-бдителни, държат децата повече под контрол и смятат, че когато децата са над 3-годишна възраст и разбират повече, след като им се каже: ”Не ходи там!”, детето ще стои при тях. За съжаление не е така.
Факт е, че най-сериозни са травмите между 3 и 5-годишна възраст. Както казвам аз, децата се опитват да се самоубият няколкократно за деня. Така че, родители, бъдете бдителни!
Най-тежки за съжаление са черепно-мозъчните травми, които няма как да бъдат обект на днешната ни лекция, защото те са толкова тежки, че налагат задължително и изцяло болнично лечение.
Ако, не дай си Боже, вашето дете или ваш близък има такава травма, трябва много бързо да бъде сигнализирано на „Бърза помощ” и да бъде транспортиран по възможно най-внимателния начин. Това е изключително важно – да няма разместване на гръбначния стълб, да няма разместване на стави.
Хубаво е, че голяма част от родителите търсят помощ понякога и при най-малките травми. Донякъде защото ще бъде почистена по-добре от медицинското лице травмата, т.е. не говоря само за счупвания, има и повърхностни рани и охлузвания.
Но от друга страна пък, има родители, които подценяват сериозни травми. Може самата рана да бъде замърсена, може оттам детето да се зарази с тетанус, ако няма ваксина срещу тетанус.
И нещо, което е също важно, когато голямо количество кръв изтича от раната. Трябва да се опитате да спрете кървенето, това е много важно. Може да е с ръка, с пръст, с тампон – за предпочитане е.
Понякога, когато раната е голяма, открита рана, можете да се опитате с колан или с турникет, ако някой знае как може да бъде поставен – от присъстващите на травмата. Не е грешка да се постави турникет, който обаче не трябва да се държи дълго време, защото може да спре кръвопотока към крайника и оттам да се получат трайни усложнения. Така че, в такива случаи трябва да се намеси медицинско лице.
Ако се забелязват патологични движения на ръката или на крака, на някои от крайниците или на част от торса, тогава можем да предположим счупване. Така че може да се направи шина с подръчни средства. Може да се обездвижи крайника, но не трябва да се държи много време въпросната шина и обездвижването не трябва да е трайно.
Имате максимум 4 часа, за да стигнете до медицинско лице, което да прецени какви прегледи е нужно да се направят. Ако се налага по преценка на медицинското лице, да се направи рентгенова снимка.
Освен това при по-сериозни счупвания и травми на вътрешните органи задължително е нужно да се направи ехография на коремни органи. Много често се налага скенер или ядрено-магнитен резонанс.
Не е случайна поговорката „юнак без рана не може“. Децата растат така – като се удрят, падат, стават о продължават. Ясно е, че няма как да се „пребиват“ постоянно и ние да го приемаме с лека ръка.
В целият казус с опазването им за мен поне ключовата дума е баланс. От една страна трябва да ги предпазваме, от друга страна ако сме „майки орлици“ те не растат свободни и пълноценни. Истината е, че в рамките на до 3 години децата придобиват двигателни умения, усъвършенстват координацията си, чувството си за баланс, пространствените си възприятия. След 3 години те развиват и моделират така наречената си двигателна култура. Там вече се появяват разликите – едни се научават да тичат по – бързо, други да скачат по – високо, трети са по – повратливи и сръчни. В този момент от много пазене и внимаване да не се наранят децата може и да не развият никаква двигателна култура. Това е вредно и опасно за тях – от една страна физическото им развитие започва да страда, а от друга страна психическото им съзряване става по – различно. Децата, които са повече пазени да не се ударят стават по – страхливи, те не са толкова добри в спортовете, като резултат те избягват колективните спортове и игрите с други деца и стават по – интровертни. От друга страна децата, които са отворени за спортове и игри са по – често изложени на травми. При тях трябва да се обръща постоянно внимание на потенциалните рискове от нараняване, за да могат да се научат да се пазят сами. За да могат да контролират рисковете всички по – рискови занимания в началото трябва да се правят заедно с възрастен – коментира се какво предстои, как трябва да се направи, за да няма инциденти и заедно с родител се правят първите опити (например как ще се спуснем с ролери по стръмен наклон, как ще плуваме в дълбоки води на по – дълги разстояния, как да играем с топката, за да победим най – лесно и т.н.). Винаги създавайте и навик на детето си, когато практикува определени физически дейности да използва личните предпазни средства предназначени за това занимание. Последен важен аспект е да научим детето да пази другите деца докато играят. Там принципът е „не прави другиму, това, което не искаш да ти направят на теб“. Дори и околните деца да са по – груби или непредпазливи, ако вашето дете е научено как да пази околните, то със сигурност подсъзнателно познава и рисковете за него и започва да ги анализира и предотвратява.
И последно – все някога детето Ви ще се удари. Неизбежно е. Не изпадайте в паника. Мислете рационално, преценете сериозността на нараняването и чак тогава ходете при лекар. В „Бърза помощ“ е пълно с родители с ударени деца и много често родителите са за лечение, а не децата. Паниката е лош съветник.