Травми при децата – част 1 от Д-р Захаринка Гочева
Травмите при децата за съжаление имат сезонност. За съжаление при дечицата по-често се получават летни травми. Тогава, когато те са повече навън; когато са повече на детските площадки и когато родителите се разсейват (с телефоните си или с кафето си). ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Не е случайна поговорката „юнак без рана не може“. Децата растат така – като се удрят, падат, стават о продължават. Ясно е, че няма как да се „пребиват“ постоянно и ние да го приемаме с лека ръка.
В целият казус с опазването им за мен поне ключовата дума е баланс. От една страна трябва да ги предпазваме, от друга страна ако сме „майки орлици“ те не растат свободни и пълноценни. Истината е, че в рамките на до 3 години децата придобиват двигателни умения, усъвършенстват координацията си, чувството си за баланс, пространствените си възприятия. След 3 години те развиват и моделират така наречената си двигателна култура. Там вече се появяват разликите – едни се научават да тичат по – бързо, други да скачат по – високо, трети са по – повратливи и сръчни. В този момент от много пазене и внимаване да не се наранят децата може и да не развият никаква двигателна култура. Това е вредно и опасно за тях – от една страна физическото им развитие започва да страда, а от друга страна психическото им съзряване става по – различно. Децата, които са повече пазени да не се ударят стават по – страхливи, те не са толкова добри в спортовете, като резултат те избягват колективните спортове и игрите с други деца и стават по – интровертни. От друга страна децата, които са отворени за спортове и игри са по – често изложени на травми. При тях трябва да се обръща постоянно внимание на потенциалните рискове от нараняване, за да могат да се научат да се пазят сами. За да могат да контролират рисковете всички по – рискови занимания в началото трябва да се правят заедно с възрастен – коментира се какво предстои, как трябва да се направи, за да няма инциденти и заедно с родител се правят първите опити (например как ще се спуснем с ролери по стръмен наклон, как ще плуваме в дълбоки води на по – дълги разстояния, как да играем с топката, за да победим най – лесно и т.н.). Винаги създавайте и навик на детето си, когато практикува определени физически дейности да използва личните предпазни средства предназначени за това занимание. Последен важен аспект е да научим детето да пази другите деца докато играят. Там принципът е „не прави другиму, това, което не искаш да ти направят на теб“. Дори и околните деца да са по – груби или непредпазливи, ако вашето дете е научено как да пази околните, то със сигурност подсъзнателно познава и рисковете за него и започва да ги анализира и предотвратява.
И последно – все някога детето Ви ще се удари. Неизбежно е. Не изпадайте в паника. Мислете рационално, преценете сериозността на нараняването и чак тогава ходете при лекар. В „Бърза помощ“ е пълно с родители с ударени деца и много често родителите са за лечение, а не децата. Паниката е лош съветник.
Не е случайна поговорката „юнак без рана не може“. Децата растат така – като се удрят, падат, стават о продължават. Ясно е, че няма как да се „пребиват“ постоянно и ние да го приемаме с лека ръка.
В целият казус с опазването им за мен поне ключовата дума е баланс. От една страна трябва да ги предпазваме, от друга страна ако сме „майки орлици“ те не растат свободни и пълноценни. Истината е, че в рамките на до 3 години децата придобиват двигателни умения, усъвършенстват координацията си, чувството си за баланс, пространствените си възприятия. След 3 години те развиват и моделират така наречената си двигателна култура. Там вече се появяват разликите – едни се научават да тичат по – бързо, други да скачат по – високо, трети са по – повратливи и сръчни. В този момент от много пазене и внимаване да не се наранят децата може и да не развият никаква двигателна култура. Това е вредно и опасно за тях – от една страна физическото им развитие започва да страда, а от друга страна психическото им съзряване става по – различно. Децата, които са повече пазени да не се ударят стават по – страхливи, те не са толкова добри в спортовете, като резултат те избягват колективните спортове и игрите с други деца и стават по – интровертни. От друга страна децата, които са отворени за спортове и игри са по – често изложени на травми. При тях трябва да се обръща постоянно внимание на потенциалните рискове от нараняване, за да могат да се научат да се пазят сами. За да могат да контролират рисковете всички по – рискови занимания в началото трябва да се правят заедно с възрастен – коментира се какво предстои, как трябва да се направи, за да няма инциденти и заедно с родител се правят първите опити (например как ще се спуснем с ролери по стръмен наклон, как ще плуваме в дълбоки води на по – дълги разстояния, как да играем с топката, за да победим най – лесно и т.н.). Винаги създавайте и навик на детето си, когато практикува определени физически дейности да използва личните предпазни средства предназначени за това занимание. Последен важен аспект е да научим детето да пази другите деца докато играят. Там принципът е „не прави другиму, това, което не искаш да ти направят на теб“. Дори и околните деца да са по – груби или непредпазливи, ако вашето дете е научено как да пази околните, то със сигурност подсъзнателно познава и рисковете за него и започва да ги анализира и предотвратява.
И последно – все някога детето Ви ще се удари. Неизбежно е. Не изпадайте в паника. Мислете рационално, преценете сериозността на нараняването и чак тогава ходете при лекар. В „Бърза помощ“ е пълно с родители с ударени деца и много често родителите са за лечение, а не децата. Паниката е лош съветник.