Преглеждания: 2640
Как да разберем дали вашето дете има навяхване, изкълчване или счупване?
За навяхването мнение най-добре е да изкаже вашият хирург, при който сте отишли за помощ, или медицински специалист, при който попаднете – хирург, ортопед, травматолог. Най-правилната диагноза може да я даде той.
Навяхването представлява разтежение, разкъсване връзките на съответната става. А всъщност изкълчването също не е безобидно. Там вече имаме разместване на въпросната става. Тоест, ако вашата става стандартно трябва да изглежда по този начин, имаме разместване и при това разместване се получава много силна болка, куцане, невъзможност за стъпване на въпросния крайник или за движение на въпросната ръка както при навяхването, така и при изкълчването.
Но при счупването – там вече болката е много по-силна. Там вече имаме счупване на цяла дълга кост обикновено, може и на малки кости и там вече понякога има видимо разместване. Тоест повърхността на кожата не е цяла, не е равна, имаме видимо разместване на краищата на костите.
Може да има за съжаление и открита рана, което е още по-опасно и още по-неприятно. Тогава, отново повтарям, трябва да се намеси от ортопед травматолог или хирург.
Малките ранички често са безобидни. Тогава е необходимо само почистване с дезинфектант. Понякога може само промиване с водичка, с риванол, с кислородна вода.
Ако е по-дълбока, е необходимо да се сложи йодасепт евентуално и да се наблюдава раната. Ако няма някакви възпаления, зачервявания около раната; ако няма гнойни колекции, тогава не е необходимо да се посещават хирурзи и да се предприемат допълнителни мерки.
Понякога обаче раната загноява, то това е видимо. Сълзи, не зараства бързо и тогава е задължително консултация със специалист.
За съжаление често има и попадане на тресчици, трънчета, парченца, порцелан, игли и тем подобни тънки предмети, които проникват дълбоко в кожата. Понякога те се счупват и част от тях остават в дълбочина в кожата. Може след време раната повърхностно да заздравява, няма видимо никакъв дефект, но след време може организмът да се опитва да ги изхвърли на принципа на чуждото тяло.
Тоест започва боцкане, дискомфорт, болка, може да има зачервяване, може да има даже локална гнойна колекция, след време да се отвори раничка и да излезе въпросното чуждо тяло. Понякога то не излиза само, а се налага хирургична намеса. В общи линии, когато чуждото тяло е малко, инфекцията е ограничена, няма нищо страшно.
Но когато започва генерализация на процеса, тогава задължително трябва консултация със специалист. В крайна сметка можем да обобщим на какво се дължат травмите при децата.
Нещо, което е важно – родителската небрежност, на липсата освен това понякога на добра двигателна култура.
Когато нашите деца са затворени вкъщи, както след тази пандемия, която преживяваме; когато едно дете по принцип не спортува; когато едно дете не е научено как да се държи в парка, в градинката, в гората, на велосипедната алея, опасността от травми е много по-голяма.
В крайна сметка, в повечето случаи, всички тези травми се дължат просто на факта, че те са деца.
Не знам дали има дете, което не е разтягало, изкълчвало или чупило ръка, крак, понякога и глава.
Те играят и е нормално да се ударят, а понякога и да се контузят по-лошо. Много често те не могат да определят до колко сериозна е тази контузия, защото нямат база, с която да сравнят тази болка. Една част от децата ще дадат реакция, която е по-силна спрямо сериозността на проблема. Тогава родителите ще са изплашени, ще реагират също по-сериозно от колкото е нужно и най-вероятно ще се стигне до лекар, който да даде експертно мнение.
Има обаче и друга категория деца, които ще овладеят болката и няма да дадат адекватен сигнал. Мотивите им за това могат да са най-различни – да са увлечени от играта и да им е по-интересно да продължат, да се притесняват да плачат пред околните деца или да се страхуват как ще реагират родителите им (може да не им позволят да излизат повече, може да им се скарат, че са невнимателни и т.н.). При тази група е по-лошо положението, защото лекарската намеса може да се случи по-късно от необходимото – след появата на оток или зачервяване, кръвонасядане и др. подобни. По тази причина следете децата си, разглеждайте тялото им след като са се изкъпали и ги стимулирайте да Ви разказват какво се е случвало по време на игрите им. Това ще помогне.