Травми при децата – част 2 от Д-р Захаринка Гочева
Как да разберем дали вашето дете има навяхване, изкълчване или счупване? За навяхването мнение най-добре е да изкаже вашият хирург, при който сте отишли за помощ, или медицински специалист, при който попаднете – хирург, ортопед, травматолог. Най-правилната диагноза може да ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Не знам дали има дете, което не е разтягало, изкълчвало или чупило ръка, крак, понякога и глава.
Те играят и е нормално да се ударят, а понякога и да се контузят по-лошо. Много често те не могат да определят до колко сериозна е тази контузия, защото нямат база, с която да сравнят тази болка. Една част от децата ще дадат реакция, която е по-силна спрямо сериозността на проблема. Тогава родителите ще са изплашени, ще реагират също по-сериозно от колкото е нужно и най-вероятно ще се стигне до лекар, който да даде експертно мнение.
Има обаче и друга категория деца, които ще овладеят болката и няма да дадат адекватен сигнал. Мотивите им за това могат да са най-различни – да са увлечени от играта и да им е по-интересно да продължат, да се притесняват да плачат пред околните деца или да се страхуват как ще реагират родителите им (може да не им позволят да излизат повече, може да им се скарат, че са невнимателни и т.н.). При тази група е по-лошо положението, защото лекарската намеса може да се случи по-късно от необходимото – след появата на оток или зачервяване, кръвонасядане и др. подобни. По тази причина следете децата си, разглеждайте тялото им след като са се изкъпали и ги стимулирайте да Ви разказват какво се е случвало по време на игрите им. Това ще помогне.
Не знам дали има дете, което не е разтягало, изкълчвало или чупило ръка, крак, понякога и глава.
Те играят и е нормално да се ударят, а понякога и да се контузят по-лошо. Много често те не могат да определят до колко сериозна е тази контузия, защото нямат база, с която да сравнят тази болка. Една част от децата ще дадат реакция, която е по-силна спрямо сериозността на проблема. Тогава родителите ще са изплашени, ще реагират също по-сериозно от колкото е нужно и най-вероятно ще се стигне до лекар, който да даде експертно мнение.
Има обаче и друга категория деца, които ще овладеят болката и няма да дадат адекватен сигнал. Мотивите им за това могат да са най-различни – да са увлечени от играта и да им е по-интересно да продължат, да се притесняват да плачат пред околните деца или да се страхуват как ще реагират родителите им (може да не им позволят да излизат повече, може да им се скарат, че са невнимателни и т.н.). При тази група е по-лошо положението, защото лекарската намеса може да се случи по-късно от необходимото – след появата на оток или зачервяване, кръвонасядане и др. подобни. По тази причина следете децата си, разглеждайте тялото им след като са се изкъпали и ги стимулирайте да Ви разказват какво се е случвало по време на игрите им. Това ще помогне.