Учебници, учебни помагала и учебна програма на учениците от първи до седми клас – всичко, което интересува родителя от Тереза Алексиева

(Консултант: Диана Василева е завършила Педагогика със специализация Педагогическо консултиране в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и работи в сферата на образованието от шест години. В момента преподава английски език и е педагогически съветник в ПГЕА – София. Също така е лидер в Международната награда на Херцога на Единбург.)

– – – 

Образователната система в България ежегодно се стреми да подобри методите си на функциониране и да тушира някои неуредици, възпрепятстващи гладкото и смислено протичане на учебния процес в дългосрочен план. Повече или по-малко успешни, текущите реформи засягат всички сфери на училищното образование, като днес ние ще се фокусираме върху една от най-съществените от тях, а именно темата за учебниците и учебните помагала, както и връзката им с цялостната концепция на учебната програма на учениците между първи и седми клас. 

Какво дава учебната програма в тези класове, доколко материалът е сложен и полезен за децата, кои са най-препоръчваните и използвани учебници и каква е процедурата по тяхното одобряване? Какво трябва да знаем за електронните учебници, специализираните учебници, нуждата от частни уроци и подготовката за изпитите след четвърти и седми клас? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси сбито и смислено, предоставяйки ви есенцията на тези иначе сложни и твърде комплексни въпроси, засягащи както децата, така и педагозите и родителите. 

Каква е всъщност ролята на учебника в учебния процес?

Още от първи клас ученици, учители и родители се сблъскват с избора на учебници, който често поражда спорове и проблеми, защото в този период родителите се чувстват задължени да помагат на детето си в ученето, а самите учебници често ги объркват. В тази връзка е много важно да обясним как всъщност се използва учебникът в училище, каква е ролята му в протичането на учебния процес и как съответно се случва избирането му.

Важно е винаги да имате предвид факта, че учебникът е преди всичко инструмент на учителя – той е помощно средство в учебния процес. От учителя зависи как и кога ще го използва, както и с какви други педагогически похвати ще го съвмести. Най-често за учениците в начален курс тези методи включват игра или дискусия, съобразена с характера на преподавания материал. В класната стая се случват разговори и процеси, които помагат на децата да се ориентират в съдържанието на учебника – това „фоново знание“ липсва на родителите, които често могат да се почувстват изгубени, прелиствайки страниците на помагалото. 

Недоразумения от подобен характер обуславят и периодично случващото се групово възмущение, касаещо определени произведения в учебниците, най-често засягащи етнически малцинства или нестандартни семейства. Хубаво е родителите да си припомнят, че в повечето случаи тези произведения не са повод за тревога, когато са представени на децата в определен контекст. 

Една от най-важните функции на училищното образование е да възпитава учениците в социална и обществена отговорност и добра интеграция в обществото. Познаването на света, в който живеем, е първото и основно необходимо условие за постигане на успех в това направление. Именно за това служат тези на вид „провокативни“ елементи – те подават тема за дискусия между учителя и учениците. 

Този до болка познат сценарий е и събирателен пример, чрез който можем да обясним ролята на учебниците изобщо :

• те не са само едно празно съдържание на учебна информация и упражнение на знанията
• те са инструмент за иницииране на разговори

Повечето учебници в началния курс на обучение са разчупени, с много изображения и разнообразно съдържание. Учителят винаги има свободата да избира коя част от това съдържание да използва по време на урок и как точно да го направи.

Как взаимодействат помежду си учебниците, учебната програма и педагогическият подход в начален курс?

В начален курс учениците навлизат в академичната среда. Основната задача в първи и втори клас е детето да се интегрира в тази среда, да разбира и спазва нейните норми и правила, да се адаптира в собствената си общност както следва: клас – випуск – училище. Усещането за принадлежност е особено важно за възрастния човек, то е основата на гражданското мислене, разбирането на различните функции на държавата, проявяването на отговорност към обществото. И тези основи се полагат именно в началното училище. 

В училище ученикът започва да се сблъсква също така и с различите групи и среди на общуване, разширявайки своя социален периметър: училищна среда – семейна среда – приятелска среда. Колкото по-голямо е разнообразието, толкова по-добре за детето. 

Ако то не е сред общителните – това не е проблем, защото то ще се учи как да се справя със ситуации извън зоната си на комфорт и ще се адаптира по-добре като възрастен. Огромна роля във всички тези процеси, логично, играе адекватната взаимовръзка между учебници, учебна програма и педагогически подход, които ни се иска да обсъдим малко по-подробно. 

Учебният план се изготвя според целите за съответния клас и често е пряко обвързан с избора на учебник. Някои педагози следват неотлъчно учебния си план, докато други го използват по-скоро като насочващо средство – това е по-скоро без значение, стига в края на учебната годината учениците да са постигнали санитарния минимум от знания по даден предмет. Макар и така поставено да звучи несериозно или нелицеприятно, то факт е, че този „санитарен минимум“ осигурява знания по предмети, по когато ученикът по начало не проявява особен интерес.

Една от основните функции на синхронизирането на учебници и учебна програма е надграждането на знанията на най-малките ученици. Сблъскваме се с този подход още от предучилищния етап на образование, по време на който децата усвояват елементарни академични умения – четене, писане, смятане, разпознаване на числа и т.н. 

Тези знания и умения се утвърждават в първи клас, благодарение на адекватната комбинация между учебници, помагала и педагогически подходи. Често се коментира, че по същество това не е нищо повече от безсмислено повтаряне на материал – това обаче далеч не е така. Чрез надграждане на тези умения, комбинирано с усъвършенстване на фината моторика, се гарантира един много по-лесен и плавен преход към по-сериозни академични умения. 

Всички тези фактори предполагат избор на учебници и учебни помагала, които залагат на иновативни учебни съдържания и подходи. Това включва повече визуални материали, осъвременено съдържание, адекватно рефлектиращо реалността и интересите на учениците, допълнителни задачи под формата на игри и творчески дейности, разнообразни теми за дискусия и т.н. 

В комбинация с тази стабилна основа, гъвкавият и адаптивен педагогически подход може да осигури на най-малките един успешен преход между предучилищното и училищното образование, постигащ както необходимите основни знания, така и жизненоважни умения като:

• адаптивност
• любознателност
• способност за прилагане на наученото в реални ситуации от живота. 

Учебният материал в начален курс – какво дава като база, каква е неговата сложност и как е полезен за ученика 

В начален курс обучението започва с основите във всеки един предмет, който ще се изучава и по-нататък в училище. Български език и литература, математика, човек и природа, човек и общество – това са предмети, които остават основни и в по-горните класове, и върху които се концентрира най-сериозно внимание както от страна на педагозите, така и от страна на родителите. Кои са основните знания и компетенции, търсени като резултат на обучението по всеки един от тези предмети?

• Български език и литература предполага запознаването с различни произведения, но също така и анализ на текста с нарастваща задълбоченост според съответния клас. Децата се учат да идентифицират и извеждат важната информация, което от своя страна е много важно при решаването на текстови задачи по математика. 

Литературните произведения, също както всички други текстове в учебниците и учебните помагала нямат за цел единствено механично четене, а водят след себе си дискусия по темите, засегнати в тях – били те цвета на небето или смисъла на живота. 

• Математиката, колкото и странно да ви звучи, също не развива единствено чисто „математическите“ способности, свързани с механично пресмятане и чертане. Ако вземем за пример системата „Дадено – Търси се – Решение“ на текстовите задачи, ние ще видим, че по същество това също представлява анализ на кратък текст и извеждане на най-важната информация от него. По този начин математиката тренира логическото мислене, идентифицирането на даден проблем и търсенето на достъпен подход за разрешаването му.
• „Човек и общество“ и „Човек и природа“ могат лесно да бъдат тълкувани като „Аз в обществото“ и „Аз в природата“. Това са предмети, които засягат предимно посочените по-горе въпроси за адаптацията, интеграцията и ефективното взаимодействие на човека със заобикалящата го реалност – била тя природна или социална. 

Разбирането как функционира средата, в която детето живее е от първостепенна важност именно, за да могат да се усвоят елементарни социални умения и отговорности, които ще служат като база за надграждане на по-нататъшни, сложни социални процеси, с които то ще се сблъска то в по-горните курсове. 

Както интуитивно подразбирате, в начален курс междупредметните връзки са особено важни и фактът, че един учител преподава по всички предмети далеч не е случаен. Примерите за тази взаимовръзка са не един. 

Когато детето се учи да открива съществителни, прилагателни и глаголи в изречението, то следва съответните схеми. Същият начин на решаване на проблеми се използва в математиката, когато се работи с формули и задачи с едно неизвестно. 

Степенуването на математическите действия по важност (скоби, умножение и деление, събиране и изваждане), от своя страна, тренира способността за конструиране на изречение и формулиране на поредността на действията в един текст. На пръв поглед тези връзки не са очевидни, но синхронизирането обучение по предметите в начален курс учи на логическо мислене и последователност на действията, като тези умения се прилагат в бъдеще не само в училище.

Именно тези синхронизирани взаимни връзки би следвало да са основни за педагогическия екип при избора на комплект от учебници и учебни помагала за учениците от начален курс. Един опитен педагог винаги гледа на учебните материали в цялост, опитвайки се да осигури максимално „припокриване“ на усвоения материал, така че ползата от него да бъде. 

Много родители коментират колко се е утежнила програмата на учениците след втори клас и на практика са напълно прави. Програмата действително е значително по-тежка и нещата, които ние и нашите родители сме учили в пети клас, днешните децата усвояват много по-рано. Сложността на информацията, която трябва да се усвои, е един от основните проблеми, пред които заедно се изправят учители, ученици и родители. Заедно с нея неизбежно върви и дискусията за самата методология, според която тези знания би следвало да бъдат усвоени – дискусия толкова обширна и многопластова, че вероятно не бихме могли да я засегнем в момента. 

За съжаление, в България все още се използва предимно методиката на наизустяване и запаметяване, която в комбинация със сложния материал често обърква по-малките. В такива случаи нерядко се налага сериозна намеса от страна на родител или частен учител, който да успее да попълни „белите петна“ по даден предмет, причинени от невъзможността на детето да вникне в материала, дори и наглед да е способно да го „възпроизведе“.

Учебният материал в среден курс – същност и цели

Гореописаните системи на обучение продължават да бъдат валидни и в среден курс, когато учениците нерядко сменят средата си, а програмата продължава да се утежнява. По това време неизменно започва се изучаването на допълнителен чужд език, а страховитите матури,  кандидат-гимназиални изпити и национални външни оценявания надвисват като буреносен облак над главите на ученици, учители и родители. Какво всъщност се случва на децата в 5-ти, 6-ти и 7-ми клас?

• Някои неща започват да се преговарят, сякаш се учат отначало. Такъв е случаят с английския език – учениците отново започват да се учат времената, но с тази разлика, че в среден курс основите вече са различни. Учениците работят с познати термини, но съдържанието започва да става както по-обемно, така и по-комплексно.
  
  Основните цели в тези класове са да се утвърждават вече придобити знания и да се надграждат нови, по-сложни. При внимателен анализ можем да установим, че същото важи за математиката, за българския език, а също така за историята и природните науки.
• В този курс навлизат така наречените „нови предмети“, които всъщност изобщо не са нови – учениците чисто и просто се запознават с различните сегментни групи, съставляващи едно голямо цяло. „Човек и природа“ става „География и икономика“, „Биология и здравно образование“, „Физика и астрономия“, „Химия и опазване на околната среда“, и този преход е сравнително плавен.
• Същевременно учениците започват да работят с различни учители, което всъщност може да е най-стресиращото в този период. Това е един от най-важните етапи на обучение, защото чрез разграничаването на различните предмети, ученици и родители могат вече да видят зачатъци на професионално ориентиране и таланти, за да могат да се насочат към правилното училище за гимназиално ниво.
• Матурите, кандидат-гимназиални изпити и националните външни оценявания са най-сериозното предизвикателство за учениците в този образователен етап, но в учебниците е заложено всичко, което е нужно като знания, за да бъде преминато това предизвикателство безпроблемно. Доколко този вид „тестове“ са адекватни и оценяват обективно знанията на учениците е друга обширна тема, но е факт, че в среден курс всичко започва да се върти около тях.
  
  Най-сериозният недостатък на тази реалност е, че концентрацията се закотвя в два конкретни предмета, докато другите остават далеч на заден план. Това може да се окаже пагубно за по-нататъшното академично развитие на ученика, ако неговите таланти са именно в някои от незаслужено неглижираните учебни предмети.
• Частните уроци са един нерядко срещан компонент, съпътстващ подготовката за матурите след 4-ти клас, както и за кандидат-гимназиалните матури и изпити след 7-ми клас. Причините за това са много и не е лесно, нито редно, да бъдат генерализирани. Факт е, че съдържанието на учебниците и учебните помагала е планирано така, че да предоставя всичко необходимо за доброто представяне на изпитите, но поради ред причини е възможно теорията да се размине с практиката.
  
  Липсата на интерес от страна на ученика, на подход от страна на преподавателя или на адекватно изготвен учебен план от страна на учебното заведение, могат да доведат до нуждата от частен учител в този период. Неслучайно редица платформи, представящи тежкия материал от среден курс по забавен и разбираем начин спечелиха и продължават да печелят невероятна популярност. 

Важно е да споменем, че този период може да бъде предизвикателство също и за родителите, които искат най-доброто за децата си. Не трябва да се игнорира емоционалния комфорт на децата. Те не са свикнали да работят под напрежение, както ние – възрастните, което може донякъде да саботира тяхното добро представяне на тези изпити. Важно е родителят да е спокоен и да вдъхва кураж на детето; да показва, че вярва в неговите възможности. Това би успокоило повечето деца, би направило ученето по-ефективно, а представянето им по-добро. 

Родителската подкрепа е един от най-важните елементи в този етап в живота на децата, а постоянния натиск и изискването да се вземат и частни учители може да има обратния ефект. Възможно е ученикът да стане неуверен и емоционален заради усещане за несправяне със задачите и неспособност да удовлетвори родителите. Т

ози психологически фактор не трябва да се игнорира, защото впоследствие може да се окаже предпоставка за изграждане на емоционални прегради в общуването между родителя и ученика. Комуникацията с детето и учителите му е ключова – имайте доверие на педагозите и търсете активна комуникация с тях, ако забелязвате, че детето може да има проблем с усвояване на материала в училище.

В най-добрия случай приключението, наречено „среден курс“ завършва с щастлив край, отваряйки вратата на следващия грандиозен етап от развитието и обучението на детето, което не е вече съвсем дете. Гимназиалните трепети са встрани от настоящата тема, затова нека плавно и внимателно да се върнем в реалността и да поговорим малко по-задълбочено за учебниците и учебните помагала, съпътстващи учениците в периода от първи до седми клас. 

На какви изисквания отговарят учебниците и учебните помагала и каква е процедурата по одобряването им от МОН?

Как МОН одобрява учебниците за различните класове, какъв е критерия и стандарта е любопитна тема, подлежаща на дълго обсъждане, а както знаем изборът им често е подложен на критика. 

Процедурите по оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти са не само доста обемни, а и разделени по категории, като критериите са различни при учебните пособия по отделните общообразователни и свободно избираеми предмети. Ако трябва все пак да систематизираме и представим накратко условията, на които трябва да отговарят ученическите пособия, то ние ще се позовем на Наредба № 10 от 19 декември 2017г. за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, дефинираща следните общи положения и базови изисквания към съответните помагала: 

• Да отговарят на книжовните езикови норми на българския език и да подсигуряват овладяването на същия от учениците;
• Да насърчават самостоятелното аналитично мислене чрез способи, съответстващи на възрастта на учениците;
• Да не съдържат търговска реклама под никаква форма – явна или зле прикрита;
• Да не съдържат дискриминационни текстове, сугестиращи дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, религия, образование, увреждане, произход, убеждения, обществено положение и имуществено състояние.

В същия документ са разписани редица подробни изисквания към съдържанието, графичния дизайн, полиграфическото и електронното изпълнение на учебниците. Поради значителния му обем, ние не бихме могли да го възпроизведем дословно, а и това би било излишно – най-малко поради факта, че той е публично достъпен за всички заинтересовани. Ето все пак кои са най-фундаменталните условия, на които трябва да отговарят всички учебници, за да бъдат допуснати до пазара:

• Съответствие с учебната програма. От учебниците по определен учебен предмет от общообразователната подготовка се очаква да бъдат в унисон с учебната програма по отношение както на целите и очакваните резултати, така и на учебното съдържание от типовия учебен план.
• Текстът и извънтекстовите компоненти на учебниците и учебните помагала трябва да представят актуални и точни данни, базирани на съвременната наука и основани на ясно обозначени, достоверни източници. Примерите и илюстративния материал трябва да съответстват както на учебната програма, така и на възрастта на учениците. Понятията и теориите трябва да бъдат въвеждани ясно и системно, стъпвайки на вече усвоения до момента материал.

Съдържанието трябва да насърчава:

• • самостоятелното търсене на информация
  • критичното мислене
  • творческата дейност
  • толерантното отношение към различието
  • търсенето и осмислянето на вътрешнопредметни и междупредметни връзки.
  • Структурата на учебника също трябва да бъде стройно организирана и разбираема за учениците, като темите на уроците трябва да отговарят на последователността на темите в учебната програма. Урочните единици трябва да имат ясно откроени теми, указатели, колонцифри или други структурни единици, визуално подчертаващи важните нови знания и понятия в урока.
    
    Изключително е важно да бъде постигнат баланс между текст и спомагателни илюстративни материали – графики, снимки, рисунки и т.н. Допълнителен плюс е наличието на разбираем справочен апарат, състоящ се от речник на новите понятия, указатели и таблици с новите формули, съкращения и символи и т.н.
• Езикът, разбира се, трябва стриктно да отговаря на книжовните норми, като същевременно позволява на учениците от съответната възраст да възприемат и осмислят материала без да срещат езикови спънки. Той трябва успешно да инкорпорира терминологията на съответната научна област и да я адаптира към нивото на съответния клас. Редно е да има баланс между употребата на думи и символи, като предварително е изяснена връзката помежду им.
• Графичният дизайн и илюстрациите трябва да имат цялостна художествена идея и стилово единство, отговарящи на спецификата на образователното направление, дадения учебния предмет и възприятията на учениците. Илюстративния материал трябва да резонира със съдържанието на текстовите части и да ги онагледява по интуитивен и достъпен начин. Учебниците за ученици от първи до седми клас, предоставяни за безвъзмездно ползване за повече от една година не бива да съдържат задачи или упражнения, предполагащи писане директно в пособието. 
• Хартията, използвана за печат на учебници и учебни помагала, трябва да гарантира добра цветност и контраст, независимо дали става въпрос за едноцветен, двуцветен или многоцветен печат. Според конкретния текст в наредбата, това е именно „матова хромова хартия или офсетова хартия с плътност не по-малко от 80 г/кв. м и белота не по-ниска от 80%“ или „обемна хартия с плътност не по-малко от 53 г/кв. м и белота не по-ниска от 70%“. Кориците на учебниците и учебните помагала, от своя страна, трябва да бъдат издръжливи и гъвкави, а за изработката им да се използват картони с плътност не по-малко от 170 г/кв.м. 

• Форматът на учебниците и учебните помагала е стриктно регламентиран, както следва:
  600 х 900/8, 600 х 840/8, 540 х 840/8 – за познавателни книжки и буквар;

600 х 900/8, 600 х 840/8, 600 х 900/16, 540 х 840/8, 700 х 1000/16 – за всички останали учебници и учебни помагала.
Съставителите и дизайнерите могат да изберат формата според целта и предназначението на съответното помагало.

• Типографията също подлежи на редица регулации, като например: да отговаря на общата графична концепция, да има големина от 12 до 14 пункта в зависимост от възрастта на учениците, както и лесни за визуално възприемане, ергономични междуредови и междубуквени разстояния.
• Паспортната и библиографска информация трябва да съдържа година на публикуване, носители на авторски права, както и имената на: автор и редактор на текста, художник, автор на графичния дизайн, автор на илюстрациите, автор на корицата, фотограф, издател, № на изданието, година, формат, обем, ISBN, издателство и адрес.

Всички тези компоненти са обект на проверка и оценка по време на процедурата по одобряване на проекти за учебници и учебни помагала, описана отново в Наредба № 10 от 19 декември 2017г. за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.  Тази процедура стартира със заповед на министъра на образованието и науката, след одобряването на новите учебни програми за съответната учебна година. Заповедта се публикува на официалния сайт на МОН, след което на практика всеки творческо-образователен екип може да подаде заявление за участие в процедурата, придружено от вече готовия си проект. 

След подаване на това заявление се преминават, накратко, следните стъпки:

• Допускане до оценяване след преглед за наличие на нужната документация;
• Оценяване на съответствието на проектите с изискванията, формулирани по-нагоре в наредбата. Всеки един проект се оценява от експертна комисия, разглеждаща неговото съдържани, графичен дизайн и полиграфическото изпълнение;
• Одобряване на проектите посредством заповед на министъра на образованието и науката. Одобряват се проектите, които са получили оценка за съответствие със образователния стандарт. Отхвърляни биват тези, които са несъответстващи или определени като неприложими в учебната практика.

Следвайки логиката на тези процедури, би трябвало да заключим, че всеки учебник, достигнал до пазара с одобрението на МОН, би трябвало да отговаря на всички важни изисквания, касаещи съдържанието, адекватността и приложимостта му. Списъците на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти,които могат да се ползват в системата на предучилищното и училищното образование са налични на сайта на МОН, а изборът между тях е изцяло в ръцете на педагогическите екипи в отделните учебни заведения.

Независимо от сложните и привидно стриктно регулирани процедури, педагози и родители често генерират въпроси, оплаквания и коментари, свързани със съдържанието на учебниците и учебните помагала. При възникване на такива, потребителите могат да потърсят контакт с авторите на учебника, с издателството, публикувало учебника, или със самото Министерство на образованието, което е запознато с проекта и е дало разрешение за неговото инкорпориране в учебната система. 

Специализираните учебници и учебниците по езици 

Учебниците по чужди езици също преминават по сходна процедура по одобрение, претърпяваща съвсем леки вариации според целта и приложението им.

При тях продължава с пълна сила да важи правилото за гъвкавостта на педагогическия подход – учебникът е важен, но не и единствен инструмент в ръцете на учителя. Той има правото да надгражда предложения в учебника материал с допълнителни дискусии и задачи, целящи по-безпроблемно и пълноценно усвояване на материала от учениците.

Ако трябва все пак да навлезем в конкретика, за обучението по английски език абсолютни фаворити са учебниците на Longman. Дали са най-добрите – донякъде е въпрос на вкус. Как се използва съдържанието е важно, а е факт, че Longman предоставят разнообразни помощни материали за упражнение по езика. Други издателства, чиито учебници по чужди езици са често предпочитани сред учителите са:

• Просвета
• Klett
• Cambridge University Press
• Express Publishing
• Macmillan

Изданията на PONS са изключително ценен „помощник“ в обучението по чужд език, предоставяйки редица систематизирани граматически справочници, таблици и допълнителни материали за самостоятелна подготовка.

Що се касае за специализираните учебници, те са инструмент предимно на образованието след начален и среден курс, когато учениците се профилират по-тясно и учебните им програми изискват включването на по-специфични четива. Има, разбира се, и случаи, предполагащи включването на специализиран учебник и по-рано в процеса на началното образование. Те включват:

• Учебниците по майчин език, предназначени за ученици от малцинствените групи;
• Учебниците за ученици със сензорни увреждания;
• Учебниците за ученици със специални образователни потребности;
• Помагалата по безопасност на движението;
• Специфични и тематични помагала, използвани от учениците в специализирани училища по изкуства, математика, информатика и др. 

Нуждата от закупуване на подобни специализирани учебници и помагала обикновено е предварително консултирана с родителите. По време на тези консултации педагозите посочват предимствата на тези помагала и начина, по който се работи с тях, а при нужда предоставят и допълнителна информация за закупуването им.

Как се осъществява избора на учебници и кои са най-препоръчваните и използвани сред тях?

Изборът на учебници е задача с постоянно нарастваща сложност за педагогическите екипи, които всяка година преглеждат и оценяват списъка с учебници и учебни помагала, одобрени от МОН. 

Важно е да се  знае, че изборът на учебник рядко е самостоятелно решение на учителя. В повечето случаи методическото обединение (учителите, които преподават по предмети в една и съща група) решава кои да са учебниците, по които ще се работи, и е почти невъзможно те да са различни поради простата причина, че процеса трябва да бъде максимално синхронизиран. При отсъствие и заместване на колега педагог, той трябва да бъде заместен, а е изключително сложно заместникът да се адаптира към нов учебник в рамките на няколко учебни часа.

Анализът на учебниците  е нелек процес, защото всички  те си приличат по съдържание. Ако решите да разгледате учебниците за даден клас с неопитно око, то вие на пръв поглед няма да видите нищо различно. За педагозите е важен начинът, по който е поднесена информацията, сложността на текстовете и актуалността на съдържанието. В този ред на мисли, по-горе коментираните спорни приказки или песни (най-често засягащи етническите малцинства) и будещи така бурни емоции, реално са показател, че учебниците се развиват, защото се стремят да засягат актуални обществени теми.

На фона на цялото това разнообразие, сред най-често избираните издателства определено изпъква най-голямото издание за учебна литература – „Просвета“. Техните учебници, учебни помагала и познавателни книжки са широко разпознаваеми и в последните години търпят видимо осъвременяване и усъвършенстване – както на помощните материали, така и на самото съдържание. 

Нерядко се случва учителите предпочитат издателства като „Булвест 2000“ и „Анубис“, защото в ситуацията на огромна пазарна конкуренция тези две издателства залагат особено много на графичния дизайн и визуалните стимули – изображения, любопитно и разчупено поднесено съдържание. 

Едно по-„бутиково“ издателство, което в никакъв случай не бива да се подминава или подценява е малко по-безизвестното „Педагог 6“. Учебниците на това издателство са актуални, интересни и богати на съвременна, абсолютно професионално структурирана и поднесена информация. Ако случайно учителите на детето ви са избрали да използват „Педагог 6“, това е една индикация, че те най-вероятно „са си написали домашното“ много внимателно и заслужават вашето доверие.

Електронните учебници

Електронните учебници навлизат в образователната система бавно, но сигурно. Техните предимства са свързани не само с очевидната помощ в решаването на проблема с неимоверно тежките раници на малките ученици, а също така и с осъвременяването на учебните похвати в образователната система.

Едно от изискванията за допускане на определен електронен вариант на учебник на пазара е включването на различни медийни формати като:

• текст
• изображения
• видеозапис
• аудио запис
• анимация
• 3D визуализации
• виртуални симулации и т.н.

Тези интерактивни компоненти, които не могат да бъдат представени в печатното издание на учебника, често са по вкуса на новото технологично интелигентно поколение деца – те правят усвояването на учебния материал по-достъпно, разбираемо и дори забавно. 

Дебатът „стандартен или електронен учебник“ отдавна не е на дневен ред, защото няма никаква пречка да се практикува комбинация от двете опции, отговаряща на менящите се нужди и ситуации. Много училища позволяват гъвкав подход, при който книжните варианти на учебниците се използват в класните стаи, а домашните занимания се провеждат с електронните варианти на учебниците, достъпни от всяко устройство, свързано с интернет.

Използването на електронни учебници не натоварва допълнително бюджета на семействата, тъй като по силата на Постановление 48 на Министерски Съвет С от 05.04.2018г. издателствата в страната са задължени да осигуряват на учениците от 1. до 7. клас безвъзмездно ползване на електронно четими учебници, съответстващи на печатните им издания. Достъпът до тези електронни учебници обикновено е осигурен през уебсайта на самото издателство, със или без да е необходима потребителска регистрация. 

Списъкът на издателствата, предоставили линк за достъп до своите електронно четими учебници 1. до 7. клас, заедно с конкретните линкове за достъп, са достъпни на официалния уебсайт на МОН и се обновяват всяка година. 

Вместо заключение 

Най-важното нещо, което родителите никога не бива да забравят е, че във всеки учебник ще се сблъскат с текст, в който да прозрат потенциален проблем и който е възможно да провокира разнородни коментари. 

По идея и дефиниция, училището следва да бъде обективна среда – то е за всички ученици, независимо от тяхната религия, етнос, раса и семейно възпитани ценности. Децата в начален и среден курс следва от личен опит да се научат, че ще се сблъскват с различни от тях хора постоянно. 

Запознаването с нечия чужда култура е особено важно в днешния глобален свят, поради което всякакъв род политически и религиозни възгледи не трябва да се намесват в академичната среда. Нерядко учителите също имат своите персонални възгледи, но налагането им върху учениците ограничава тяхното учене и част от смисъла на училището като институция. 

Повдигането на важни и актуални социални теми е важно за учениците във всяка една възраст, спрямо техния интерес, защото дискусиите не са особено ползотворни, ако отсреща няма любопитство и заинтересованост. Именно учебниците са инструмента, който учителите използват, за да работят с нашите деца. Те избират както самия него, така и начините, по които да го употребяват, за да постигнат най-добрите възможни резултати.