Първите ваксини при децата! от Д-р Захаринка Гочева
Първите две ваксини в родилния дом са срещу Хепатит Б и туберкулоза. Първата имунизация, която се поставя в родилния дом, е срещу хепатит Б. Тя е много безобидна, моноваксина е, не дава никакви реакции и се поставя в крачето на ...Въпроси и отговори по тази тема (5)
Ваксините са ни разглезили. Те буквално са ликвидирали появата на определени болести. Като резултат от липсата на „текуща“ заплаха от заразяване с тези болести, се появяват анти-ваксърите. Много са смели и изключително шумни, просто защото болестта я няма. Те са т.н. пътници без билет. Заради дисциплината на обществото (да се ваксинират всички) болестта не се разпространява. Тогава неваксинираните не са застрашени – на практика те поемат същия риск, който биха приели с ваксинирането – при ваксина има минимален процент вероятност от странични реакции, при неваксинирането има минимален процент вероятност от разболяване. Казусът има два морални аспекта:
1. Какво би станало, ако всички станат „пътници без билет“?
Тогава е налице твърде неблагоприятен сценарий на пандемия и натоварване на здравната система, както и повишена смъртност.
2. Какво се случва, ако неваксиниран се разболее, заради избягването на ваксината?
В този сценарий неваксинирания по правило се лекува в обществената здравна система. Обикновено това става на цената, на която би се лекувал и един ваксиниран – с общите наши здравни вноски, с които издържаме здравната система. На практика неваксинираният прави съзнателен личен избор, за който обаче плащат всички, в случаите когато се разболее или започне и да разпространява болестта. Той/Тя няма никакви утежнения или ограничения заради това, че не е приел общия здравен стандарт. Това е криво разбран либерализъм, който в дългосрочен план е вреден. За хората направили съзнателен избор да НЕ се ваксинират трябва да има дискриминационни мерки – като по-високи здравни вноски, ограничения да не могат да работят в обществен сектор, където могат да заразят други – обществено хранене, хотели и др., както и да посещават детски градини, училища, университети срещу по-високи такси, като тези пари да се влагат в превенция и здравеопазване.
Ваксините са ни разглезили. Те буквално са ликвидирали появата на определени болести. Като резултат от липсата на „текуща“ заплаха от заразяване с тези болести, се появяват анти-ваксърите. Много са смели и изключително шумни, просто защото болестта я няма. Те са т.н. пътници без билет. Заради дисциплината на обществото (да се ваксинират всички) болестта не се разпространява. Тогава неваксинираните не са застрашени – на практика те поемат същия риск, който биха приели с ваксинирането – при ваксина има минимален процент вероятност от странични реакции, при неваксинирането има минимален процент вероятност от разболяване. Казусът има два морални аспекта:
1. Какво би станало, ако всички станат „пътници без билет“?
Тогава е налице твърде неблагоприятен сценарий на пандемия и натоварване на здравната система, както и повишена смъртност.
2. Какво се случва, ако неваксиниран се разболее, заради избягването на ваксината?
В този сценарий неваксинирания по правило се лекува в обществената здравна система. Обикновено това става на цената, на която би се лекувал и един ваксиниран – с общите наши здравни вноски, с които издържаме здравната система. На практика неваксинираният прави съзнателен личен избор, за който обаче плащат всички, в случаите когато се разболее или започне и да разпространява болестта. Той/Тя няма никакви утежнения или ограничения заради това, че не е приел общия здравен стандарт. Това е криво разбран либерализъм, който в дългосрочен план е вреден. За хората направили съзнателен избор да НЕ се ваксинират трябва да има дискриминационни мерки – като по-високи здравни вноски, ограничения да не могат да работят в обществен сектор, където могат да заразят други – обществено хранене, хотели и др., както и да посещават детски градини, училища, университети срещу по-високи такси, като тези пари да се влагат в превенция и здравеопазване.