Преглеждания: 5360
Хубавите, Омега 3 мастни киселини, но и витамин D, който е свързан в обмяната с другите липидни вещества – той е най-добър в термично необработените такива. Тоест, в печената риба ние нямаме омега 3. Имаме оксидирали такива и превърнали се в канцерогенни. Но те и другите мастни вещества са свързани с витамин D.
Той, дори да има известна термоустойчивост, той няма да се усвои добре в такъв преработен продукт. Така че, например термично необработените животински продукти, в частност рибата, са особено препоръчителни.
Много е странно, че в днешно време е реабилитирана и сланината, стига да не е термично обработена. Тя вдига добрия холестерол, а пак ще кажем, витамин D се синтезира от холестерол, особено зимните месеци и особено, когато няма слънце. Нашият народ е ял сланина и това е традиционно.
Но простата тайна е, че не бива да я обработваме термично тази сланина, защото отново нарушаваме комплекса, отново нарушаваме този комплекс с лецитина, който се съдържа в голямо количество в сланината и прави този комплекс с мазнините стабилен т. е. не води до склероза.
Не уврежда. Стига да не я обработваме термично, а примерно на тънки пластинки да я добавяме в нашето блюдо, след като вече то е сервирано. В топлата храна. Получават се много вкусни ястия по този начин. Т. е. да ползваме и животински храни с високо мастно съдържание.
Сега, някои в рамките на полушегата изтъкват, че гъбите, които всъщност вече не са растения според биолозите, а нещо друго, те също имат витамин D. Даже се препоръчва да ги сложим на слънце и те като човек синтезират в себе си витамин D. И все пак, макар, че това звучи много апетитно да кажем и интересно, привлекателно, все пак не бих казал, че от гъбите ние може да набавим достатъчно витамин D.
Те могат да бъдат, разбира се, едно разнообразие в нашето меню, но нека, за да гарантираме витамин D, да осигурим достатъчно часове слънчева инсулация, като се сприятелим със слънцето от ранна пролет, така че да не изгаряме и да ползваме мазни животински продукти в термично необработено състояние. Те ще гарантират този витамин D.
Но особено при бременната – винаги контрол и ако се налага (а между другото, често се налага в нашите географски ширини), именно защото ние сме конструирани да излизаме навън, да ходим в планината зимата, да бъдем в градината, макар и в обедните часове на зимата, ние не излизаме толкова навън и в тази географска ширина на практика всички сме с дефицит.
И тогава, когато пък се налага, когато работим в офиси и т. н., не винаги ние можем да сме постоянно навън, тогава ползваме и суплементи – витамин D. Но казвам от опит – в достатъчно висока доза. Обикновено доза от 5000 единици през ден осигурява добро насищане. И обикновено по-ниските дози не осигуряват такова.
Програмирани сме да си набавяме витамини и минерали от природата – чрез храненето, чрез течностите, които приемаме и от заниманията ни на открито. Ясно е, че тези средства и навици сме ги загърбили – нито се храним, както сме били програмирани, нито се движим сред природата. Естествено след като сме разрушили естествените практики на живот се появяват дефицити, които решаваме с „научни“ методи и лекарства и хранителни добавки.
За бебетата разбирам, че следва да се спазва много точна дозировка на витамин Д. Обаче съществува ли предозиране при възрастните? До какво води то? Как се изследва от колко точно допълнителен витамин Д имаме нужда? Всичко това е някак премълчано. Диагностицира се едната крайност – липсата на витамин Д и не се формулира какво става ако се прекали.